Public Republic Art Studio

Издателската политика на “Хемус” по отношение на детската литература. Ролята на Ран Босилек за създаването и разпространението на детската книга

12 февруари, 2012 от · 4 Коментара

Таня Стоянова

Ran Bosilek
Снимка: ОУ “Ран Босилек”

Книгата представлява един от най-важните компоненти в духовната и материалната културата на едно общество, белег за неговото икономическо, обществено-политическо развитие, за неговата зрялост.

Преминала дългия път от уникалния ръкопис до създаването и разпространението на хиляди копия, в наши дни битуваща на дигитален носител, тя винаги е изразявала интересите и изпълнявала очакванията на своето време, защото тя е резултат от развитието на обществото, но в същото време е стимул и причина за това развитие.

Книгата е уникален синтез на духовната енергия на своя автор и художник и на материалната реализация, която се дължи на усилията на издателя, редактора, печатаря, разпространителя, за да стигне нейното послание до читателя. В тази система от различни компоненти отделните звена са силно взаимосвързани и зависещи едно от друго.

Изобщо книгата като исторически и културен феномен трябва да бъде възприемана като нещо повече от текст, събран и подвързан на едно място. Интерпретацията на текста до голяма степен зависи от физическия облик на книгата. И ако това е валидно за литературата, предназначена за възрастния читател, в много по-голяма степен се отнася за детската литература.

Интересът към книгата у нас е продиктуван от последните научни изследвания на междувоенните години от страна на филолози, историци и културолози. Времето между двете световни войни се характеризира с много динамичен и интензивен културен живот, имащ своите основания във влияния отвън, но и в нашите обществено-исторически условия.

Казано най-общо, в променените нагласи и очаквания в българското общество, резултат на една променена менталност и свързаните с нея ежедневни практики. Очертаването на пътя на книгата като проблем на изкуството и на икономическите отношения у нас задава много въпроси, които можем да обобщим така: резултат от какви отношения е развитието на книгоиздаването в една страна, в частност, в България и какви нови отношения поражда това развитие?

Само на фона на очертаната по този начин картина можем да видим какво е мястото на издаването на детска литература и мястото на Ран Босилек като редактор на книги за деца.

За тази цел трябва да се очертаят условията, които в по-голяма или по-малка степен влияят на потребността от книги, измествайки постепенно по-традиционните начини за общуване и прекарване на свободното време. Развитието на книгоиздаването зависи както от развитието на материалната база, на основата на която то се гради (издателства, печатници, книжарници, библиотеки и др.), така и от духовната потребност на хората да притежават и да общуват с книгата. А тази потребност се основава на нивото на грамотност и образование.

В годините след Освобождението наблюдаваме екстремно увеличаване на броя на грамотните хора. Този процес продължава и в началото на XX в., макар и с не толкова бързи темпове. Според информация в сп. “Детска радост”(1) през 1912/13 учебна година в основните училища на страната учат около 400 000 ученици.

Това са потенциални читатели на детските книги. От тях едва 1/10 от тях могат да се радват на литература, специално създадена за децата, защото толкова е общият тираж на всички разпространявани списания за деца през този период. Книгите са все още лукс за много българи. Авторът заключава:

Значи, до повече от 350,000 деца не достига никаква книга, освен учебника.

На грамотността като фактор за развитието на книгата и обратно, все по-голямата нужда от книги, обръща внимание Горка Горчица(2) в един доста обстоен преглед на детската литература:

В един период от 50 год. свободен живот, твърде къс за пълното проявление даже на един човешки индивид, днес нашата статистика отбелязва у нас 690,000 ученици в основните ни училища. При сегашната грамотност на младото поколение детската ни литература има все по-голямо значение.

Ако се съди по цитираните по-горе мнения, които не са безусловни и могат да бъдат опровергани от диаметрално противоположни виждания за наличието на книги за децата ученици, могат да се направят поне два извода.

Първо, авторите отдават голямо значение на книгата в живота на грамотния човек и, второ, наличните книги в първите две-три десетилетия на XX в. не задоволяват нуждите на читателите от литература.

Дотук говорим само за количествени критерии, т.е. доколко броят на издаваните книги задоволява нуждите на учащите. Редно е да си зададем и въпроса доколко тези читатели имат нужда от книги. Какъв е достъпът до тях? Какво се чете и как? Според библиографията на Балан(3) през периода 1805-1905 г. са издадени около 13 000 печатни книги на български език.

А от Освобождението до 1944 г. у нас са публикувани общо 55 851 заглавия. Тези данни относно растежа, бих казала скокообразния растеж, на книгоиздаването в първите години след Освобождението, са пропорционални на числовите данни за растежа на грамотното население в България през този период.

Като се има предвид това, че по-голямата част от издателствата са частни, т.е. тяхната издателска политика в голяма степен се определя от икономическата зависимост между потребление и търсене, тези данни могат да ни покажат относителната картина на читателски търсения, най-общо казано на потребност от книгата. В случая са налице факти, които по неоспорим начин говорят за това, че българското общество се модернизира много бързо, свидетелство за което е динамичното развитие на книгоиздаването.

Как стоят нещата с детската книга? Доколко тя следва общите тенденции на книгоиздаването? Какво е отношението между издадените книги и търсенето? Какво се чете и как се избира?

Детската литература често е определяна като “специална”. Става въпрос за възрастовия критерий при определянето на читателите, с което тя е уникална. Тази “специалност” се отразява и на производството на детски книги, най-общо казано, дори често диктува това производство.

За това че издаването на детски книги е важен дял от книгоиздаването въобще, особено в годините след войните, говорят документите от това време. Повечето автори се спират не само, дори не толкова на количествените, колкото на качествените показатели. Ето някои от тях. Според положителната оценка на Никола Никитов(4) детската литература, подобно на литературата за възрастни, е достигнала завидно състояние:

А едва след европейската война детската литература като че ли съзнателно се тласна напред, за да се нареди с тая на културните страни. Нещо повече. След русите ние сме едва ли не първите между останалите славянски народи по отношение на детската литература. (…) Всички известни на възрастните писатели се заловиха за детското творчество, и то с голям успех. Очертаха се нови талантливи детски писатели, които в един период от десетина години направиха толкова много, колкото не беше се направило през 40 години.

На какво се дължи този успех? Има ред социокултурни и икономически предпоставки за развитието на детската книга. За първите вече стана въпрос. Кои са икономическите?

В годините между двете световни войни у нас се създават редица нови издателства, повечето частни. И доколкото книгата е материален продукт от усилията на много хора (издатели, печатари, редактори, разпространители), тя има определена себестойност.

Като всяка стока трябва да носи и печалба на собствениците на въпросните издателства. Законите на пазара са ясни и на тях се подчинява всяка стока, в това число и книгата. А детската книга, според документите на времето между войните, е ликвидна стока. Затова към нея се стремят и издатели, и писатели.

Нека обърнем поглед към детската книга от времето, когато тя излиза от пелените. Това според изследователите е времето от началото докъм 20-те години на XX в., когато детската ни литература бележи успехите, за които стана въпрос.

В спомените за български книгоиздатели преди Втората световна война, публикувани от Христо Бръзицов(5), доста често се акцентира върху факта, че този бизнес върви трудно поради финансови причини, а те пък, от своя страна, идват или от непознаване на пазара, или поради несъобразяване с главното му изискване – търсенето определя предлагането, а не обратното.

Въпреки трудностите обаче има добри издателства, които регистрират добри печалби и плащат добре на авторите. Техните редактори се обединяват около схващането, че, за да се развива добре едно издателството, трябва да издава детска литература.

Така се покриват загубите на издателствата от малките и недобре пласирани издания на литература за възрастни, често пъти това е дори сериозна научна литература. Тази стратегия в книгоиздаването е в основата на големия успех на издателство “Хемус”.

Един пример. След фалита на издателство “Александър Паскалев” издателство “Хемус” се заема с издаването на сп. “Златорог”, разчитайки да компенсира известна финансова загуба чрез издаването на учебници, учебни помагала и художествена литература за деца(6).

Но нека да се спрем по-подробно на историята на издателството, на неговата издателска политика и на хората, които са го довели до един стабилен финансов просперитет в години, когато, в резултат на външнополитически събития и вътрешнофинаносви затруднения, много малко издателства са могли да отчетат подобна печалба.

Всъщност за това говорят фактите. Според ежегодните баланси на издателството, проучвани от Жак Ескенази(7), през годините (1918 – 1943) печалбата прогресивно расте. През 1918-1919 г. при номинален капитал 3 000 000 лева и внесен капитал от 900 000 лева чистата печалба е едва 2 363 лева. През 1929- 1930 г. номиналният капикал на дружеството е 600 000 лева, внесеният е 3 875 520, а чистата печалба – 471 785 лева.

През 1940 г. при номинален капитал от 600 000 лева и внесен 5 995 519 чистата печалба достига 2 978 731 лева. Това е и най-успешната във финансово отношение година за “Хемус” през периода 1919- 1942 г. Годините, които посочих, са избрани от мен произволно, но те бележат общата тенденция за прогресивно нарастване на печалбата на акционерно дружество “Хемус”.

Тя се дължи на първо място на приходите от издавани учебници и учебни помагала. След тях се нареждат постъпленията от издаване на български и чужди автори. На трето място идват отпечатаните в “Хемус” списания, в това число “Детска радост” на Ран Босилек. Всъщност Ран Босилек има принос в трите най-печеливши пера на издателството.

Каква история се крие зад тези печалби?

Издателство “Хемус” е основано през 1918 г. като акционерно дружество(8) от Генералното кредитно дружество (с контролен пакет акции), няколко дейци на Демократическата партия, социалистите Р. Аврамов и Д. Тодоров. От 1918 г. до средата на 1919 г. негови директори са Р. Аврамов и Г. Бакалов, след тях идва Хр. Хаджиев.

“Хемус” е най-значителното книгоиздателство в годините между двете световни войни, особено след фалита на издателство “Ал. Паскалев”. До края на съществуването си през 1948 г. то регистрира стабилна финансова и издателска дейност.

В издателската политика на “Хемус” се очертава постепенно тенденцията да се издават български автори за сметка на преводна литература. Това рисковано предприятие издателството може да си позволи заради добрата печалба, регистрирана, както стана ясно, от детска литература (учебна и художествена).

Така през 1918 – 1920 г. 62% от продукцията на “Хемус” се пада на чуждата литература. През 1921 – 1930 г. издателството се нарежда на трето място по този показател със 129 чужди заглавия. През 1931 – 1944 г. вече е на пето място, като детско-юношеската литература има водещо място, при това вече преобладават българските автори.

За да стабилизира позициите си на книжния пазар, издателството пуска поредици от книги, повечето пак за деца: “Детска радост”, “В царството на животните и растенията”, “Илюстрована малка библиотека”, “Евтина библиотека”, “Детски театър”, “Приказен свят”, “Любими книги”, “В царството на природата”, “Нашето минало”, “Историческа христоматия”, “Нашата родина”, “Географска библиотека”, “Веселушка”, “Децата от цял свят четат тези книги”, “Детски забави” и др.

Ориентацията към детска аудитория е съпроводена с много внимателен подбор на автори и заглавия, добра ценова политика, добре изградена мрежа от разпространители и ред други качества, които нареждат “Хемус” в челните позиции на книжния пазар.

Има и едно качество, което е гаранция за успех на всяко издателство, заело се да произвежда книги за деца и юноши – съобразяване с изискванията на МНП, много от които са оформени в законова рамка. Такъв е Законът за детската литература от 1920 г.(9) Според чл. 2 на Закона:

Никой не може да редактира и издава книги или списания без предварително разрешение на Министерството на Народното Просвещение.

Макар че Законът съдържа ред забрани, съдейки по дейността на “Хемус”, той е имал повече стимулиращ, отколкото рестриктивен ефект.

Добрата репутация на издателството се дължи и на изключителната добросъвестност на тези, които са работили в него, на професионализма им в деловите и финансови отношения. Георги Караславов(10) подчертава факта, че Христо Хаджиев е успял да обедини около издателството почти всички български писатели, да издава добре оформени книги и да заплаща добре и навреме за свършената работа. Нещо, което, в трудните икономически условия, малко издателства са си позволявали.

За да бъдат качествено оформени книгите, са привлечени най-добрите художници илюстратори. Доказателство за това са отзивите на читатели и критици, както и получените наградите. През 1932 г. книгата “Неродена мома” с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов, издание на “Хемус”, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. В прегледа на книжната продукция за деца за 1930 г. В. А. Манов(11), отбелязвайки подема в издаването на детски книги, посочва:

На първо място седи, не ще съмнение, книгоиздателство “Хемус”. Неговият нов каталог на “книги за деца и юноши”, издаден с много клишенца и подреден умело, служи за добра ориентировка в детската литература и ни сочи едновременно с това дълбокото разбиране на книгоиздателството за целите на детската литература, средствата за това и източниците.

Това издателство е съумяло да поднесе до сега на нашите школници едно съкровище повече от 450 книжки из най-доброто, което е сътворил нашият и чуждият гений. А това само по себе си не е малко духовно богатство. Така то изпълва действително един културно-просветен дълг и най-добре сътрудничи на училището и семейството.

За популярността на издателството сред писателите и художниците на детската книга, за добрата книжна продукция в съдържателно и техническо отношение, за рекламата и разпространението, с две думи, за издателската политика на “Хемус” в областта на детската литература работи четвърт век (1923 – 1948) писателят, преводачът, редакторът Ран Босилек.

Едва ли Христо Хаджиев би могъл да намери по-талантлив творец и заедно с това по-добър мениджър на издателството от него. Ран Босилек съчетава две качества, които са задължителна предпоставка за успех в тази област.

Той питае голяма любов към книгата, а в качеството си на детски писател – към детската книга. Освен това е дипломиран юрист, върнал се от Брюксел с докторска степен по право, с петгодишна адвокатска практика, условие, осигуряващо перфектна правна основа на работата между издателството и творците, от една страна, и разпространителите, от друга.

На тези качества разчита Христо Хаджиев, за да му предложи през 1923 г. редакторска работа в “Хемус”. В книгоиздателството Ран Босилек е свързан на практика с всички звена от производството на детската книга – работа с писателите и художниците, изготвяне на списъци с предстоящите за издаване книги, редактиране на текстовете, следене на работата в печатницата, рекламата, разпространението, срещите с читателите. При това става въпрос за огромна по обем литература. Стефан Попвасилев(12), който е работил заедно с Ран Босилек, си спомня за него:

Ран Босилек беше един от немногото съучастници на някогашното книгоиздателство “Хемус” и бе, тъй да се каже, на служба там. Редактираше дълго време издаваното от него хубаво списание за деца “Детска радост” (от 1923 до 1944 година), както и всички книги за деца и юноши (к. м., Т. С.), които издателството пущаше.

Безспорният му организаторски талант и голямата човечност, за които свидетелстват работилите с него, привлича много знайни и незнайни творци и графомани на литературната нива, наречена детска литература. А тя е много плодородна.

Редакторът Ран Босилек не прави компромиси с естетическата стойност на публикуваните произведения. Това личи както от списъците със заглавия на български и чужди автори, така и от публикуваните материали в сп. “Детска радост” и в. “Врабче”. А за това, че са го търсили и са му се доверявали, разчитали са на него като редактор, има много свидетелства в личния му архив(13).

Два дебели плика със запазени ръкописи – стихотворения и малки разкази, писма или кратки бележки, в които кандидат-авторите молят да бъде разгледано, редактирано, поместено в “Детска радост” или “Врабче” тяхното произведение, молби да се застъпи за даден автор, за да му бъде издадена стихосбирка, благодарности за издадена вече творба, за изпратена книжка, покани за посещение.

Тук можем да се докоснем до автентични паметници на литературата. Има ръкописи на Елисавета Багряна, Калина Малина, Дора Габе, Веса Паспалеева, Йордан Стубел, Асен Босев, Лъчезар Станчев, Александър Муратов, Паулина Станчева, Чичо Стоян, Младен Исаев, Славчо Красински, Мария Грубешлиева, Димитър Пантелеев, Стефан Поптонев, Емил Коралов, Атанас Душков, Христина Стоянова и др.

Имената на тези автори са достатъчни, за да се напише история на детската литература у нас между двете световни войни. И няма да е пресилено, ако кажа, че редактираното от Ран Босилек сп. “Детска радост” може да послужи за отправна точка при писането на тази история. Защото в него са публикувани най-добрите творби на тези писатели.

В архива има и писма от никому неизвестни днес “автори”, които съдържат много слаби в художествено отношение “литературни творби”. Те не са видели бял свят, поне не в списание “Детска радост” или във в. “Врабче”. Въпреки всичко тези писма са запазени в архива, редакторът се е отнасял много внимателно с техните автори, отговарял им е, правил е редакции, давал е препоръки.

Като редактор Ран Босилек е много взискателен, отговорен и прецизен, в същото време е изключително добронамерен, особено към младите, едва начеващи автори. Толерантен към чуждото мнение и произведение, той е от редакторите, които четат всичко много внимателно, но не си позволяват много поправки.

Ран Босилек е много настоятелен, когато открие нов талант. А според спомените на авторите, работили с него, това много му се е отдавало. Благодарение на него нашата детска литература се обогатява с много нови имена и произведения. Ето какво си спомня Елисавета Багряна(14):

Почнах да пиша стихове за деца, без да имам влечение. Понеже Ран Босилек настояваше, колко пъти е идвал на “Брегалница”. Ако не беше той, нямаше никога да напиша стихотворенията за деца. Молеше, искаше…

Ран Босилек носи от ранно детство любовта към детската книга. По-късно, като студент в Брюксел, той се запознава и с постиженията на западноевропейските издателства и не може да не е обърнал внимание върху полиграфски добре оформените книги с хубави цветни илюстрации.

Като редактор той осъзнава, че без работата на художника детската книга е само куп хартия, безсилна в желанието си да съблазни купувача, безинтересна и скучна, слаба в намерението си да прелъсти даже литературно неизкушения читател. Затова той привлича за каузата на издателството и специално за “Детска радост” най-добрите ни художници илюстратори, работещи между двете световни войни.

За списание “Детска радост” и за много от книгите за деца на “Хемус” работят художниците Илия Бешков, Георги Атанасов, Александър Божинов, Стоян Венев, Никола Кожухаров, Вадим Лазаркевич, Андрей Николов.

Това е времето, когато художествената илюстрация на книги прави първите си стъпки, все още търсеща по пътя на европейските образци своя национален облик. И още в първите години на своето прохождане българската илюстрация бележи много добри постижения в луксозно оформените детски книги на “Хемус” и, в частност, на Ран Босилек.

Това са стилни книги, направени като скъп луксозен предмет. Но като всяко луксозно нещо те имат своята цена. Проблемът относно ценовата политика на издателство “Хемус” не е само икономически. И ако в основата му стоят икономически принципи (търсене и предлагане, например), то той има ефект върху различни сфери, касаещи, най-общо казано, социалния и духовния живот на потребителите на книги.

Много гъвкава политика провежда в това отношение издателство “Хемус”. Издаването на българска литература, на непопулярни автори и книги, които обаче са липсващи на пазара, да става за сметка на издания, които са продаваеми. Така издателите постигат двоен ефект: стабилизират финансово акционерното дружество “Хемус” и градят авторитета на книгоздателството “Хемус”.

Тази гъвкавост на издателската политика се проявява и в областта на детската книга. Издателство “Хемус” пуска на пазара бързо продаваеми книги с много ниска цена от 2 лева и луксозни издания от 60 лева. Колкото и много да са били 60 лева и колкото и малко да са 2, то разликата между тях е очевидна.

Разбира се, не може да става и дума за сравнение между двата типа книги – едната е луксозна скъпа вещ, която не всеки може да си позволи, другата – малка по обем и формат, на нискокачествена хартия, с лоша или липсваща илюстрация. Луксозно оформени са книгите на Ран Босилек “Неродена мома”, “Незнаен юнак”, “Жива вода”, илюстрирани от Георги Атанасов.

Цените са съответно 50 и 60 лева. В същото време издателството пуска на пазара “Евтина библиотека”, в която излизат книгите по два лева. Те са оформени еднотипно: малък джобен формат, обем от 16 страници, евтина нискокачествена хартия, черно-бели илюстрации.

На корицата има картинки, които трудно могат да бъдат наречени илюстрации, тъй като нямат нищо общо с текста. Това са произволно избрани картини, решени в два, максимум три цвята. Шрифтът е дребен печатен с липсващи украсни елементи (изключение правят някои заглавия).

В някои от книжките могат да бъдат открити винетки, които доближават изкуството на книгата по-скоро до миналия XIX в., отколкото до постиженията на илюстрирането, до които достига нашата детска книга през 20- и 30-те години на XX в.

Разбира се, липсва и всякаква информация за автора на тези рисунки. Затова пък книжките са “снабдени” с пълен списък на излезлите в библиотеката заглавия и, разбира се, информация за цената. А тя наистина е съблазняваща. Прави впечатление и друго. За постигане на по-ниска издателска себестойност много от книжките се буквално препечатани от списание “Детска радост”.

Така например през 1940 г. излиза в самостоятелна книжка на “Евтина библиотека” приказката “Незнаен юнак” (2. изд.) в абсолютно същия вид, в който е отпечатана в сп. “Детска радост”. Евтините книжки имат висок за времето тираж.

За сравнение ще кажа, че тиражът на луксозно издадените книги е около 4000 и рядко го надвишава, на евтините от споменатата библиотека е 8000. Според изследване на Красимира Даскалова(15) за годините преди Първата световна война средният тираж на книжните издания у нас е около 5000. Това е факт, който гарантира доброто разпространение. На този фон тираж от 8000 изглежда впечатляващо.

Какви са причините за добрата реализация на евтините книги? Както вече посочих, ниската цена е релевантна на качеството. Вълчо Вълканов(16) определя евтините книги на “Хемус” като нещо средно между книги и разточени и позасъхнали на слънцето кори за юфка.

Трябва обаче тук да се изтъкне още един факт, който е от голямо значение през разглеждания период. Наред с добрата печалба за издателствата евтината и високо тиражирана книга има и социален ефект. Тя е достъпна до широк кръг от читатели.

Както стана известно, в началото на века половината от българското население е грамотно, увеличава се интересът към книгата и съответно нейното търсене. Увеличаването на грамотността променя профила на типа читател. Характерното за епохата на Българското възраждане четене на глас постепенно се измества от четенето в самота. Модерният човек от следосвобожденската епоха, разполагащ с повече свободно време, изпитва все по-голяма нужда да се усамоти с книгата.

А това трудно може да се постигне в кафенето или читалището. И съответно извиква нуждата от притежаване на книги, от създаването на лична библиотека. Това се отразява позитивно върху продажбите. Децата са най-четящата аудитория. Когато говорим обаче за детска литература, трябва да имаме предвид и задължителния характер на книги като учебниците и учебните помагала.

Това прави нуждите от такъв тип литература още по-значими. Но колко са тези, които могат да си позволят скъпата книга, талантливо написана и художествено илюстрирана, технически изпълнена като луксозен албум? Високата цена на учебниците се посочва като една от основните причини за неуспеха на селските училища след Освобождението. Да не забравяме факта, че до началото на миналия век 80% от населението на България е селско и сравнително бедно.

Разбира се, икономическият и социалният фактор не могат да се разглеждат отделно. Търсенето на евтини книги се отразява благоприятно на печалбата, както за издателството, така и за самите читатели, които имат достъпът до тези книги.

Така ниската цена прави популярна книгата с ниско качество и нейният тираж се увеличава, което пък, от своя страна, стимулира формирането на популярния вкус у читателската публика. Тази книга, известна като paperback, синоним на достъпна евтина книгоиздателска продукция с ниско качество, се противопоставя на луксозно оформената книга по чисто формални белези.

Разбира се, тук има отношение и въпросът за съотношението между масова и популярна, от една страва, и висока литература, от друга. По традиция свързваме масовата и популярната литература с paperback, и съответно класиката с полиграфически добре оформената книга.

От примера, който дадох с “Незнаен юнак” на Ран Босилек, става ясно, че полиграфското изпълнение не може да бъде критерий за определянето на едно произведение за деца като висока или масова литература. А този пример не е без прецедент. До ден днешен книгите от “Библиотека за ученика” са в традицията на paperback (по логика на същите икономически причини), макар че произведенията в тях са от класиката на българската и небългарската литература.

Любопитен е фактът, че “Библиотека за малките” на МНП, издавана между двете световни войни, съдържа не много скъпи, добре оформени книги, дотирани, разбира се, от държавата. Но това не може да си позволи частно издателство като “Хемус”.

Затова там добре работи принципът “високото” на финансовата сметка на “ниското”, като тук, подчертавам, високо и ниско нямат отношение към проблемите на литературната естетика. Друг е въпросът дали социалният ефект, за който говорим, е изцяло положителен. Не трябва да се забравя фактът, че за децата външното оформление на книгата е въпрос от първостепенна важност.

Книгата е не толкова средство за информация, както възрастните я възприемат, а източник на забава, на развлечение, вид игра. А във времената, за които говорим, тя замества в голяма степен нуждата и от играчка. За функцията на детската книга като играчка има съзнание и редакторът Ран Босилек, който в рекламните карета на в.”Врабче” не пропуска да отбележи,че най-новите издания на “Хемус” са “Най-хубавите подаръци за деца и юноши”. Любопитен е и фактът, че скъпите книги на “Хемус” се издават и преиздават най-често в навечерието на Коледа и Нова година.

Доброто разпространение на книгите на издателство “Хемус” се гарантира до голяма степен от продължаването на една традиция, започнала в годините след Освобождението, да се издават книгите в поредици или издателски библиотеки. Чрез предварителното определяне на заглавията в дадена библиотека издателството може да направи финансови разчети за своята дейност в един дългосрочен план.

Това дава възможност за добра организация на издавания репертоар. А чрез близката тематика, насоченост към определен кръг читатели, еднотипно оформление, названието на библиотеката, под чийто знак се издават книгите, създава читателски интерес и очакване, което се отразява позитивно на пазара на книги. В споменатите вече библиотеки “Детска радост”, “Любими книги”, “Илюстрована малка библиотека”, “Евтини книги” излизат прецизно подбрани произведения, четени и до днес.

Добро впечатление прави рекламата, което също има отношение към читателския интерес. За реклама на детските издания на “Хемус” служат преди всичко страниците на в. “Врабче”, както и специалното издание “Врабчов кинематограф”, редактирани от Ран Босилек.

В рубрики като “Най-хубавите подаръци за деца и юноши”, “Най-нови издания на “Хемус”, “Децата от цял свят четат тези книги” в отделно оформени колони са подредени препоръчваните от издателството книги. Освен заглавието и името на автора на текста, често е изписано и името на художника илюстратор, както и информация за двата формата – подвързана или разкошно подвързана и неподвързана. Има информация за цената, а когато това е издателска серия, се дава и информация за съответната отстъпка при закупуване на цялата серия, което е допълнителен гарант за добрата реализация.

Ран Босилек продължава възрожденската традиция на даренията на книги. Той подарява книги на приятели и деца при многобройните си срещи с тях. В архива на писателя са запазени писма, в които читатели му благодарят за негова книга или брой на сп.”Детска радост”, които сам редакторът е изпратил като подарък.
Ран Босилек казва, че се възприема повече като учител, отколкото като писател. В “Хемус” той има много роли – редактор, писател, преводач.

Той участва активно във всяко едно звено от създаването и разпространението на детската книга, дори там, където днес трудно можем да си представим автора или редактора – в печатницата. Писателят, редакторът, човекът Ран Босилек не прекъсва нито за миг връзките с тези, за които е предназначен неговият труд – с децата.

По време на Културните седмици в българското село, на многобройните срещи, организирани от Дружеството на детските писатели, където най-често чете сказки или свои творби, в кореспонденцията, която води с деца от цялата страна, той внушава любов към българската книга, на която посвещава целия си съзнателен живот.

Живеещ в модерно време, получил солидно образование в Западна Европа, работещ в капиталистическо акционерно дружество, Ран Босилек си дава сметка за икономическите механизми, които ръководят производството и търговията с книги.

В същото време в неговата любов към децата и всеотдайност към детската книга има нещо по възрожденски симпатично, което поддържа връзката с образа на габровския учител, подарил първия си хонорар от писателска дейност на своите първи читатели. Благодарение на тази любов към децата и на изключителното постоянство в работата Ран Босилек има големи заслуги за утвърждаването на книгоиздателство “Хемус” като едно от водещите в бранша в годините между двете световни войни.

1. сп. “Детска радост”, г. III, 1912-1913, пробна книжка
2. Горка Горчица. Детската ни литература, Детска градина, 1923, кн.7, с. 222
3. Теодоров-Балан, Александър. Български книгопис за сто години. 1805-1905, София, 1909
4. Никитов, Никола. Съвременната ни детска литература, Българско училище, г. II, 1929-1930, кн.6, с. 342
5. Бръзицов, Христо. Български книгоиздатели, София, 1976
6. По този въпрос виж: Гергова, Ани (съст.), Енциклопедия “Българска книга”, София – Москва, Pensoft, 2004, с. 454-455
7. Ескенази, Жак. Из историята на българското книгоиздаване, Библиотекар, г. 37, 1990, кн. 2, с. 8-12
8. Обобщена информация относно книгоиздателство “Хемус” виж: Гергова, Ани (съст.), Цит съч., с. 454-455
9. Законът за детската литература е публикуван в Държавен вестник, г. 42, бр. 195 от 29 ноември 1920 г.
10. Караславов, Георги. Сердика, 1941, кн. 2-3
11. Манов, В. А. Детската литература в навечерието на 1931 год., Българско училище, г. III, 1930-1931, кн. 4, с. 253
12. Попвасилев, Стефан. Спомени за творци на словото, София, 1989, с. 309
13. ЦДИА, ф. 532 к, оп.1, а.е. 52 и 53
14. Димитрова, Блага и Йордан Василев, Дни черни и бели, София, 1975, с. 42
15. Даскалова, Красимира. Грамотност. Книжнина. Читатели. Четете в България на прехода към модерното време, София, ЛИК, 1999
16. Вълканов, Вълчо. Детската литература в образователния процес, Педагогическа практика, 1938-1939, кн. 4-5, с. 241

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Детско-юношески издания | MEDIA MARKETING // 7 окт, 2014 //

    [...] [...]

  • Детско-юношески издания – MEDIA MARKETING // 14 мар, 2016 //

    [...] [...]

  • Издателски профили – MEDIA MARKETING // 12 мар, 2017 //

    [...] [...]

  • Детско-юношески издания – БЪЛГАРСКИ ИЗДАТЕЛСТВА // 8 фев, 2018 //

    [...] [...]

Коментирай