Public Republic Art Studio

„ЩЕ” ли…

31 януари, 2012 от · 1 Коментар

Ваня Стефанова

VBV - Shte:

…или от четящия пишещ на четящия пишещ

До мен достигна интересна в много отношения книга, мислима – според споделеното от нейния автор – като последващо /11 години по-сетне/ ‘продължение’ на друга книга, в една възнамерена (незавършена все още) ‘трилогия’…

„Ще”, е условно указваща отказите на автора от авторство даже с корицата си, на която вместо името му, четем: ВБВ… Книгата изисква протяжност на четенето (впрочем тази нейна взискателност се забелязва още на първи поглед) и пред-полага ‘бавни’ вглеждания, в случай че читателят държи да не остане ‘глух’ за интелектуалното, деликатно утаено в херменевтиката и.

Скромно обявила собствената си „нескромност” на продукт на ‘машината’, тази книга успява да изговори видими и актуални за Четящия пишещ /позволявам си, тук, главното „Ч” без угризения/, тенденции. И то – тенденции, за които сякаш привикнахме да си приказваме по-често само под сурдинка, вероятно все поради ескалиращата им травматичност в български културен контекст. При това ги изговаря по свой си безподобен в бг литературата начин…

По моему, ‘гласът’ в „Ще” принадлежи именно на Четящия пишещ – отвъд иносказателното настояване книгата да е творение на ВБВ, въпреки привидяното ‘машинно’ бъдеще, и – независимо от ‘наличността’ на десетте вида пишещи машини, /продуцирали десетте стила/, усърдно представени ни в ‘списъка’, преди да затворим корицата на книжното тяло…

Преди „Въведение”-то (игриво разпадащо се до представните аспекти на „авторско”, „структурно”, „редакторско”, „визуално”, „Щ. Представяне”, „Без представяне”), още на 5 стр. тоталната ирония е подсказала себе си – ето как:

. : … , ; – ( ) [ ] < > “ “
1 2 3 4 5 6 7 8 9 0
а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ъ ю я
a b s d e f g h I j k l m n o p q r s t u v w h y z
и т н.

ВБВ, машина, 2011
Някои права запазени. Copyleft: авторско ляво*

Някъде между оповестената от Барт смърт на Автора и забележимото чезнене на Читателя ‘понастоя-ще-м’ (поне на този, в един по-висок парадигматичен смисъл), сякаш самият ‘конструкт’ в книгата решава да се забавлява – не само с размиването на категориите „автор” и „читател”, напомняйки ни: „Все пак системите и структурите съществуват главно за да ги произвеждаме и да им се подиграваме.”

„Ще” подава ясна индикация, че е концептуална книга, но… с ироническа концепция, отричаща концептуалностите – домогваща се до сложна, но ясна структура, която във всеки следващ ‘момент’-текст, бърза да се ‘разпадне’, отричайки каквато и да било обозрима преднамереност на ‘целостта’, но не и на ‘целостността’ си.

Неслучайно в края на „Въведение”-то читателят е добронамерено предупреден: „от тук нататък е самото иронично и неконтролируемо Ще”. Текстовете пък са ексцесивно самоопределени като „крайници” – праведно, но несправедливо, доколкото са себеизживяни като ‘бележки в полето на голямата книга’, като пребиваващи извън/встрани от „тялото” на „литературата”, разбирана от мнозина все още единствено в поокъснели постпросвещенски ‘хармонии’.

С равна проба симпатично маниерничещ нарцисизъм и несъмнен автосарказъм, книгата ‘машина’ се втурва към същинското ‘вътрешно тяло на написаното си’ – отвъд паратекстовия корпус – за да се наслаждава и там на възможностите на езика да произвежда още значения и означения. Още – отвъд невъзможностите собствено на конвенциите му – в граничности където „няма метафора” (или дори няма ‘метаморфоза’), а все таки има „метафорфоза”.

Не е спестено дори самоиздевателски ироничното ‘отбелязване на грешки’ в ‘самоделни текстови алгоритми’ в „Разобличавания”- та, непосредствено преди ‘антиконцептуалния’ в посланията си, ала иначе концептуален ‘епилог’…

Не бива да убегне обаче, че оттласквайки се от структурата на паратекста (резюмирана до щения-общения-обобщения) в посока на ерудираната си интровертност, текстовете от ‘вътрешното тяло’ на книгата преплуват истините си, насновават своята емоция и натъкават лично промисленото ‘об-ще-житие’ (общото /ни/ живеене) през ‘основата’ на разполагащо с отдалечени времево, но близки на Четящия пишещ, културни истории.

В парадоксалното оголване на преживяното, обживяното, запомненото (на ‘писането’ и ‘пренаписването’), проговаря душата на ‘машината’, преднамерено оповестила се като ‘бездушен’ конструкт – проговаря, доколкото Четящият пишещ е все още продукт на ‘пишещата машина’: прибор на историографията и мнемата, колкото и ‘постмодерно’ да е устроен и настроен да ситуира себе си в играещо иронично отношение…

“Буквите са неща, а не образи на неща.” (Жил), обаче ‘писаното /слово?/’, в случая, има твърде много за казване отвъд тая си взряност „в” и придържане „към” ‘фосилността на буквата’, веществеността и ‘управлението’… Стига да поискаме да чуем.

Изобилстващите литературни, митологически, социокултурни препратки, особената функция на шрифтовете (функция, която никак не е просто емотивна, понеже на свой ред също е смислопроизвеждаща) заслужават подробното внимание на подготвени читатели.

Специфична роля имат и епиграфите към тези самостойни (спрямо ‘награфитеното’ от ‘машината’) текстове. А те (текстовете) впрочем са висока проба поезия, при това сугестията им разполага и с осезаема мощ на свой ‘подмолен’ ритъм…

Тук всяка ‘системност’ преминава и през любуващата се на системностите „подигравка”, за да компрометира собствената си формула, мислена като проиграна и подиграна на съставните си части, т.е. излишна… За да застане най-сетне ‘над’ конструкта – без да се отказва от дългосрочната му визия – заключавайки: идеите са (…) по-малки от живота и накрая единствено остава всяко едно бъдеще.

А бъдещето, е необичайно. И както се полага на необичайното, то и само по себе си настойчиво напомня необходимостта от по-интензивен разговор за ценното в литературата. Приятно /най-малкото/ би било, разговорът да се оказва (не)обичайно възможен.

Книгата в ИК Жанет 45

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • fori // 2 фев, 2012 //

    явно книгата е уникална
    поздравления

Коментирай