Public Republic Art Studio

Искра Джанабетска-Кавалджиева: “Необходим е аналитичен подход към знанието, не просто репродуктивен”

8 януари, 2012 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Димитър Ганев с Искра Джанабетска-Кавалджиева


Снимка: Николай Николов

Разкажете ми за това, с което се занимавате – проект “1000 стипендии”.

Това е проект за средношколци. Той възникна като идея в желанието ни да компенсираме някои от недостатъците на образователната система в България.

Какви са тези недостатъци?

Най-вече начинът, по който учениците се реализират, след като завършат училище. Доста често младите след завършването на средно образование имат доста нереалистични очаквания както за висшето образование, така и за реализацията им изобщо в живота. Обикновено те учат в университет или за диплома, или защото е модерно например да учиш “Право”, “Журналистика” или нещо подобно. Но представата им за функцията на прависта или журналиста в обществото им е неясна.

Или например, много деца казват “Аз няма да уча физика, въпреки че ми е интересно, защото няма какво да правя като физик”. Това са проблемните области. Няма разбиране за приложимостта на знанието в реалния живот. Ако ти не можеш да си представиш какво искаш да правиш, как ще разбереш какво ще учиш?

Това излезе и от много от интервютата, които взимаме. Друго, което ни даде основание да правим някакви компенсаторни модели като елемент на проекта, е качеството на висшето ни образование, липсата на мотивираност в стипендиантите и съществуването на апатия сред тях.

Друго, заради което проектът беше създаден, е да аргументира все по-ясно необходимостта от аналитичен подход към знанието, а не просто репродуктивен. Мисля, че това е известен недостатък на българското образование. Затова и предмети като “История” или някоя точна наука се смятат за скучни, защото не са поставени в някакъв контекст. Би било претенциозно да кажа, че проектът си поставя задачите за всяка една област. Всъщност начина, по който проектът се опитва да адресира тези проблеми, е посредством подборния конкурс. Сложихме общопопулярния метод за препитване – есето. Есе на провокативна тема.

Какви са например тези теми?

Задаваме 20 теми всяка година. Например една от темите миналата година беше “Защо едно плюс едно е две, а три?”. Всяка от тези 20 теми засяга интересите в областта на познанието. Отначало имахме реакция от някои деца, подобна на: “Ние като сме математици, не сме длъжни да пишем”. Но една идея трябва да бъде аргументирана вербално.

През годините написахме доста инструкции за това как се пише есе. Нас ни интересуват аргументите и умението да се борави с чужди и собствени идеи. Постепенно вкарахме понятието “плагиатство” и държа да кажа, че след втората година все по-малко копирани материали получаваме. Може би се броят на пръсти, което е голям успех, имайки предвид, че дори във висшата образователна система в България се лансира “копи-пейст” културата.

Един млад човек може да генерира свои идеи и да се облегне на чужди, а не да представя чуждите като свои. Има си начини това да се направи. Това ни поставя на по-адекватно равнище в световното говорене. Това е нещо, което аз считам за успех на проекта.

А защо пожелахте да участвате в Public Republic Junior?

Защото смятам, че има доста сходна философия, сходна позиция до това, с което ние се занимаваме. При нас идват много идейни млади хора и нещо, което искаме да направим, е да оформим една мрежа, която постепенно да се развива и уплътнява, така че общуването им с нас и помежду им да ражда все повече възможности за личностното им развитие. Затова и мисля, че нашето партньорство към този проект може да извади на преден план много от хубавото творчество на младите хора.

Значи смятате, че има нужда от такъв проект като Public Republic Junior?

Да, ще е много полезен. Въпросът е към какво се цели.

Към какво се цели според Вас?

Любопитно ми е да видя, ако целта са тези млади хора, до каква степен той ще е полезен? Младите обичат да четат за връстниците си. По-трудно можеш да ги ангажираш с обществени проблеми, които те не могат да асоциират със себе си, своята възраст и своята проблематика. Мисля, че чрез тази рубрика много неща могат да им станат по-близки.

Имат ли достатъчно поле за изява младите в момента?

Това е интересен въпрос. Моето впечатление е, че в България има много конкурси. Не бих казала, че задължително са качествени. Но възможностите за изява като цяло не са развити достатъчно. Има деца, склонни да публикуват собствени книги, но например няма специализирано издателство за това.

Какво според вас имат те да кажат?

Аз мисля, че всяко едно поколение трябва да може да изрази чувствителността си. Не трябва да се слагат пречки пред себеизразяването. В крайна сметка младите са тези, които ще участват в обществото и трябва да се чувстват ангажирани с неговите проблеми, от самото начало трябва да участват в него.

Това според мен е проблем, характерен за България – щом като дори не си завършил университет, трябва да си стоиш под някакъв похлупак, да си учиш и от нищо друго да не се интересуваш – като неща като политика, граждански инициативи и така нататък. Такива неща в България са прекалено форматирани. Има програми в някои училища, свързани с Европейския съюз например, но задълбочеността липсва.

Какви очаквания и идеи имате за новата рубриката?

Лично аз искам да осветявам талантливи млади хора, на които им трябва медия.

А вие защо желаете да “осветявате”?

Мотивацията ми е в степента, в която аз моделирам проекта “1000 стипендии”. През нас минават много талантливи хора. Това е национален проект, от цялата страна пристигат младежи. Моят личен ангажимент като ръководител на проекта е да помагам на тези млади хора – да се развиват, да стават по-успешни, да се обиграват в живота. Смятам, че “1000 стипендии” и Public Republic Junior ще са си много полезни едно на друго.

Искам да ви поканя на “Вишфест 2″ – на 14 януари в музикална къща “Борис Христов”. Това е национално изложение на таланта. Представяме стипендианти във всички области. Миналата година се получи много интересно, макар и медийно неизвестно. Няма значение. “Виж фест”-а е място, където се защитават идеи.

Не знам дали знаете за “Тетокс”. Това е фестивал, на който хора трябва да представят идеите си в рамките на 10 минути. Това е една база от данни по цял свят. Ние в известна степен заемаме идеята и логиката му – тоест, че един млад човек, който има идеи, независимо в каква област, трябва да може да ги представи по интересен начин.

Какви са най-често областите на изява?

Най-разнообразни. Темата, която миналата година обра медийното внимание, беше идеята петъците да станат почивни за отличници. Разбираемо защо централните емисии я подеха. Тя попадна в общественото внимание, въпреки че имаше по-задълбочени неща, но те не могат да попаднат във вниманието на българските медии.

Тази година има един много интересен изобретател например. Днес получихме много интересна вест. Говоря за стипендията през представителите им, защото те намират много вдъхновение именно чрез проекта.

Нещо, което пропуснах да кажа, е, че освен есе, кандидатите минават и през телефонно интервю. Отначало имаше въпроси като “Какво правите?” и “Как може да си го позволите?”. Разработихме всичко с много психолози този модул. Младите хора, когато дойде много големият момент да кандидатстват в чужбина и или да кандидатстват за работа, те неизбежно ще се сблъскат с формата на телефонното интервю – това трябва да не им е за първи път, те трябва да имат обиграност. Мисля, че се получава много успешно. Много хора се съмняват, но нещата си личат.

Днес получихме много хубава вест от ПМГ-Бургас, където се поде инициатива за изрисуване на едната стена на училището. Разбрахме, че инициативата е успешна.

Това беше проект на ученици, част от които са наши стипендианти. Това възникна като отговор на въпроси от рода на: “След като се занимаваш с изкуство, в какво виждаш реализацията си, знаеш ли каква е ролята на изкуството в обществото?” Задаваме тези въпроси с цел стипендиантите да влязат в обувките на един професионалист, да могат да си представят какво наистина могат да правят, а не да се уповават чисто и просто на желанието да рисуват например.

Рубрики: Frontpage · Lifestyle

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Весела Фламбурари // 8 яну, 2012 //

    Приветствам форми като проекта “1000 стипендии”!
    Толкова е нужно, да покажем на младите хора, че живият живот е навсякъде около тях! Че трябва да се вкопчат в живото! Че не е достатъчно да плуват във виртуалните аквариуми! Че трябва да са дейни и креативни, защото става въпрос за собственото им израстване и реализация! Проектът “1000 стипендии” показва, как става всичко това на практика, на истина! Браво! Браво!

Коментирай