Public Republic Art Studio

Мая Любенова – “Щастието не се състои в постигане на мечтите, а в извървяване на пътя”

13 януари, 2012 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Велика Гюлемерова с Мая Любенова

Maya_photo_Slav_Nedelchev
Снимка: Слав Неделчев

Разкажете ни за работата си в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел! Как Ви вдъхновява това?

Докато работех като учителка, много често определях труда си като сизифов. Или като да пренасяш вода в сито. Въпреки това, погледнато от разстоянието на изминалото време, се оказва, че не е точно така.

Все пак, камъкът е оставил диря по склона, пък и някоя капка е попаднала където трябва. И тъй като взаимовръзката учител-ученик е двустранна, моите ученици от НУФИ-Котел ме убедиха, че няма нищо по-хубаво от българска народна музика и танци, изпълнени от даровити деца – заради неподправените усмивки и блясък в очите им.

училище по фолклор
диви ягоди зреят
край портата

Kid
Снимка: Мая Любенова - надпяване “Песенна дъга над Кутев”, Котел 2011 г.

Защо пишете поезията си най-вече на английски? По-голяма свобода на израза ли дава английският език?

Нямам логично обяснение – просто така се случва, това са образи, едни звучат по-добре на английски, а други – на български. Сред хайджините съществува поверие, че хайку не се пише, а ни се спуска отгоре. Ние обаче сме длъжни да се научим да го записваме.

Вероятно „спускачът” притежава странно чувство за хумор, стоварвайки англоезично хайку върху плещите на българка. А може и да е разсеян, объркан или луд, кой знае?

Какво точно е хайку за Вас? Как Вие го дефинирате? Правилно ли се разбира то като жанр у нас?

„Хайку не е само поезия – то е начин на живот.” Любим цитат от неизвестен източник (някои го приписват на мен, но съм убедена, че не аз съм го измислила). В най-чистия си вид хайку съдържа образи, изразени чрез фрагмент и фраза, съпоставени или противопоставени по начин, който провокира читателя сам да открие връзките и да възкликне: „Ах-ха!”.

Chimney
Снимка: Мая Любенова

Не всяко кратко стихче е хайку. Още по-заблуждаващо е твърдението, че хайку трябва да съдържа определен брой срички по схема. Това важи за японското хайку, защото съвпада с естествения ритъм на езика им. У нас, както и навсякъде по света, има хора, които наистина знаят що е хайку, пишат на световно ниво и печелят международни конкурси – жалко, че са малко на брой на фона на стотиците автори, претендиращи, че пишат хайку.

Работите в издателство „Жанет 45” – разкажете ни за работата си там?

Много интересна и духовно обогатяваща. Появата на нова книга е вълнуващ процес: като се започне от труда на автора и предаването на ръкописа, мине се през очакването дали ще бъде одобрен, или не (след задължителното рецензиране), през чисто издателската работа като редактиране, коригиране, художествено оформление, предпечат и печат, събиране в кòли, лепене на кориците, обрязване и т.н.– и в един миг държиш в ръце вероятно най-големия роман на века! (Дай, Боже!)

Не пропускам премиера и се старая да правя добри фоторепортажи. За жалост, жестоката икономическа криза ни преследва по петите. Хората все по-рядко могат да си позволят да купуват книги, а тези, които могат, вероятно не изпитват духовна потребност. Разбира се, казаното в предишното изречение не е аксиома, затова издателството се обърна към бизнеса за подкрепа на инициативата ни „Във всеки български дом – българска книга”.

Haiga
Снимка: Мая Любенова

Какво Ви инспирира да творите? Кои са Вашите теми?

Хайку не е поезия, която се пише на бюро, а е неразривно свързана с настоящия жив, благословен или не, миг. Вече разказах за поверието за „спускача”. Рядко, но се случва да не запиша някое появило се изневиделица хайку, после го търся, търся, но… напразно, мигът е отлетял, думите са записани (вероятно) от друг или просто се скитат в невиделица:

сляпо коте
в трънака захвърлено
незаписано хайку

Затова винаги си нося бележник и нещо за писане. А и с фотографията е така – тичам подир мига с фотораница през рамо. Много общо има между двете, а най-хубавото определение за моите хайку изрече известен фотограф: „Като снимки, само че с думи!”.

Какво повече дава визуалната поезия от класическия си образ? Създаването й има ли нещо общо със съвременното визуално, консуматорско общество, или това е просто следващ етап в развитието на поезията?

Като всяко изкуство, поезията има много общо с обществото, но нека теоретиците се изкажат по този въпрос. По традиция художествената литература борави с образи, т.е. тя „показва”, а не „казва” на читателя какво да мисли. Визуалната поезия се е появила още в началото на миналия век и е едно подсилено показване, а когато авторът подхожда тангенциално към чисто визуалните образи, създава възможност за изграждане на многослойни внушения, подсказвания и игра със сетивата.

Haiga
Снимка: Мая Любенова

Пример за това е изкуството хайга (фотография или картина с хайку). „Запалих” се в края на 2008 г., нарисувах няколко на компютъра, започнах да снимам и ежемесечно участвах в Хайга конкурса на Световната хайку асоциация. Журито ми присъди световна титла, която хайкуписците в милата родина всячески се опитват да омаловажат. Нищо, да са живи и здрави, и те да я спечелят. А мен в последно време ме „сърбят ръцете” за мултимедийна изява – каква точно, „спускачът” ще ми прошепне.

Помогна ли Ви изкуството в борбата с диагнозата рак на гърдата? Как може да се направи така, че повече жени да се решат да преодолеят бариерата на страха и срама и да се говори за болестта? Споделянето помага ли по някакъв начин?

Категорично да! Започнах да записвам хайку по време на лъчетерапията, регистрирах се във форума на ahapoetry.com и скоро разбрах, че съм попаднала сред едни от най-успешните хайку поети в света. Така оцелявах – след облъчванията тичах до интернет-кафето, за да пиша и обсъждам хайку, после се радвах на времето, прекарано със семейството на дъщеря ми. Обикалях из улиците и пътувах много, а светът ми се струваше като подарък.

Window
Снимка: Мая Любенова

Да не говориш за болестта, означава да се затвориш насаме с диагнозата. Обикновено в този случай изходът е фатален. Медиите могат да помогнат много – нито е страшно, нито е срамно да споделиш с хората. През по-голямата част от съзнателния си живот изпитвах ужас от фамилната ни обремененост и когато това ми се случи, не бях подготвена. Не знаех какво ме чака, представях си страшни и грозни белези, нечовешка болка и бавна агония. Предпочитах да умра на хирургичната маса. Е, не се случи.

Лигавих се ден-два и разбрах, че трябва да заживея по нов начин – най-напред напук на смъртта, отнела ми един от най-близките хора два месеца преди операцията. После разбрах, че съдбата ми дава втори шанс и ще е престъпление, ако го пропилея.

Научих се да загърбвам дребнавостите, да се радвам и да търся магията във всеки миг. Да се наслаждавам на това, което имам (две прекрасни деца), а не да тъгувам за онова, което го няма. Да говоря за случилото се, за да помогна на други жени, изпаднали в подобна ситуация. Не всяка ме разбира. На опашката за преглед в онкодиспансера дори ме обвиниха в „безпочвен оптимизъм”. Аз обаче съм убедена, че песимистично настроеният болен почти няма шансове да оцелее – победата над болестта трябва да се случи първо в ума и сърцето.

поглед

отвъд сенките …
раково отделение

Last Leaf

Миналата година е излязла двуезичната Ви хайку колекция „Flecks of Blue/ Парченца синьо” – защо точно в синьо? Как избирате заглавията?

Благодаря на Валентин Дишев и издателство „Арс”, че оцениха нещата ми. Защо синьо ли? Вероятно такъв е бил цветът ми през онзи период от живота ми – синьо, малко тъжно и вълнуващо като блус. Защото се бях разпиляла от събитията и малко по малко се събирах отново – парченце по парченце, хайку след хайку, с болка, радост и удивление…

А иначе заглавията са като аха-моментите – те сами ме намират. За щастие, същността на хайку противоречи на поставяне на заглавия. Така че само когато напиша нещо различно от хайку, се налага да чакам някое заглавие да се завърти наоколо и да ме намери.

barbed

За какво мечтаете сега?

Вече знам, че щастието не се състои в постигане на мечтите, а в извървяване на пътя. Самата аз не използвам думата мечта, чието второ значение на английски е сън. Нима бих искала да прекарам живота си в преследването на някакъв сън?

Вместо това си поставям желания – и с чисто сърце и душа работя за осъществяването им. Не се ядосвам и не злобея; когато пред мен се изправят пречки, казвам си: „Нищо, следващия път”. И продължавам да опитвам да ги изпълня. Обикновено успявам. Не се изпълняват, когато дълбоко в мен е скрито убеждението, че не съм права. Неслучайно казват: „Внимавай какво ще си пожелаеш!”.

Chain

Откъде идва страстта Ви към фотографията? Какво обичате да снимате?

Обичам да се изразявам в образи и мисля, че донякъде се справям. Рисувам от съвсем малка, още преди да навърша три. Странно е, че посегнах към фотоапарата след толкова години, но явно е свързано с „преображението” ми и е трябвало да стане в точния момент. Определено ме привлича снимането на детайли. Показателен е фактът, че на фотографски пленер на тема сватбена фотография снимах повече сенки и вериги (защо ли J?), отколкото булки и младоженци.

Какво ново Ви предстои?

Изгревът на утрешния ден.

Мая Любенова Николова е родена в Пловдив и завършва английската гимназия в Пловдив, а по-късно английска филология във Великотърновския университет. Работи като преподавател в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев”- Котел.

Пише поезия на български и английски, публикува свободен стих, визуална поезия и хайку в англоезични списания и електронни издания като Frogpond, The World Haiku Review, Shamrock Haiku Journal, Moonset, Haigaonline, Sketchbook – a Journal for Eastern and Western Short Forms, 3Lights Gallery, Gean Tree Press, The Haiku Foundation и др.

През 2009 г., в априлското издание на Световния хайга конкурс, журито присъжда на
Мая Любенова титлата WHA Master Haiga Artist, а през м. май нейно хайку печели първа награда на Втория национален хайку конкурс в България. Двуезичната й хайку колекция „Парченца синьо” бе публикувана през март, 2010.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art · Галерия

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Радостина Ангелова // 13 яну, 2012 //

    “Парченца синьо” е книга, която не се нуждае от препоръка. Радвам се, че я имам!

  • Freddy Ben-Arroyo // 4 окт, 2012 //

    I read this Интервю as a beautiful haiga haubun!
    Maya, you have to translate it and publish it!
    I’m deeply touched!
    Honest and beautiful and your great sense of humor!
    Thank you Maya!

Коментирай