Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Nadin

2 януари, 2012 от · 7 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Виолета Петкова с художничката Nadin

Nadin


Надин: “Потребност, това е свобода!”

Надин, разкажи ни защо реши да изразиш себе си чрез изкуство? Казваш, че рисуваш от малка. Това вид потребност ли е или призвание?

Който и да си, ако духът ти те движи, ти гориш и имаш нужда от себеизразяване. Аз съм голяма мечтателка. Като малка постоянно си измислях истории, бях голяма актриса и никога не скучаех. Все кроях и майсторях нещо. Малко или много, всички деца са такива.

Когато човек порасне, детската чистота започва да бъде мърсена и задръствана от обстоятелства. Тъй като се оказа, че аз съм доста свободолюбива, а може би и голям егоист, все си подреждах обстоятелствата в моя полза. Завършила съм бизнес гимназия по предложение на родителите ми. Стана обаче ясно, че този свят не е за мене.

3muses n me detail

И съм адски щастлива, че имах възможността да замина за Америка и да уча изкуство. Потребност, това е свобода! А баща ми и майка ми казват, че първият предмет, към който съм се насочила, са били боичките. Така че определено няма да съм банков служител.

bad monkey


Забелязвам, че картините ти са с мистично-митологична насоченост, човекът и животното са едно същество, едно цяло. На какво се дължат тези преплетени елементи, тази загадъчност и дори спотаена агресия?

Естествено не си поставям за цел и не сядам с намерението да създавам картина със смущаваща природа. Дори напротив. През повечето време умът и сърцето ми са жизнерадостни и изпълнени с любов. Но нещата се случват или не сами при мен. Душата има различни нива на движение и енергия. Така че абсолютно нормално е да се появи и болката, и агресията, и диаболичното – това, което остава в сянка.

Blessed iz the sky detail

Често чуваме хората да се определят като животни. Човекът е прасе, магаре, вълк, куче, змия, маймуна, дори мишка. Истината е обаче, че тези животни са много по- благородни от хората. Тези определения са по-скоро повърхностни наблюдения, но в тях има и доза достоверност.

Една причина да се появяват често в работите ми, е фактът, че постоянно сънувам животни в странни мащаби, зверове и морски същества. Това не може да е случайно. Животното или звярът в нас държи инстинктивните нива на нашето подсъзнание, което аз обичам да наблюдавам. Интересувам се от доста неща, свързани с древните култури, чиято връзка с животните е била неприкосновена от митология и символи.

Blessed iz he sky detail

Всяко животно си има индивидуалност. Притежава мистериозни сили, свръх естествено могъщество, дух и енергия. Но определено носи и частична идентификация с човека. Според мен наистина отразяват тайните ни мотивации и нашите неконтролируеми или пък подчинени инстинкти, това, което е в истинската ни природа, извън словото. Рисувам птица-риба, върколак или сова с човешки очи именно заради този микс от енергии… Понякога ми се иска хората да не можеха да говорят. Езикът би служил само за любовни песни и бойни викове.

caleidoscope

Сан Франциско, Ню Йорк и Амстердам – космополитни, пъстри и шарени градове. На какво те научи престоят ти във всеки един от тях?

Когато заминах за Сан Франциско, бях на 18 и за първи път далеч от дома и приятелите. Наложи се да живея в общежитие и ме настаниха в женско такова. Това бе голям шок. Като се има и предвид, че винаги съм имала повече и предимно момчета приятели. Та като изключим факта, че под прозореца ми редовно спяха бездомници и движех с хора, които са научени да се усмихват фалшиво, SF се оказа доста интересен и спокоен град.

Аз се възползвах от пънк концертите и през останалото време бях в училище и рисувах. Аcademy of Art College е страхотна школа! За една година дръпнах много напред. Сега, като се замисля, и искам пак там.

caleidoscopepilenca

Когато стъпих в Ню Йорк Сити за първи път, валеше ситно и всичко тънеше в една тайнствена мъгла. Моменталически се влюбих в този град. Обземат те някаква странна носталгия и ентусиазъм и наистина всичко е като по филмите. Разхождахме се из Манхатън и намерихме Джаз концерт в едно паркче, на което дори и полицаите, които го охраняваха, се кефеха и танцуваха.

capricorn

Моите преживявания и усещания в Ню Йорк и Бруклин, където живях известно време, не могат да бъдат сравнени или заменени с нищо. NYC ми даде едно стабилно и скоростно израстване и най-вече идентичност като художник. А и за мен нюйоркчани са истински хард-кор. Имам предвид, че са страшно силни и психически устойчиви, изключително работливи и амбициозни, отворени към хората около себе си. Всеки втори е артист под някаква форма … много, много интересни хора има там. Много култури на едно място. Харесва ми това, че не правят никакви компромиси в начина си, по който подхождат към реалността (която може да бъде доста сурова, ако не си милионер), и това, че по директен начин изразяват своето мнение и идеи. Т.е. казват това, което мислят.

ghetto wizard detail

И! Да са ми живи и здрави учителите oт School of Visual Arts! Изключителни личности, с които се сприятелих и които ми показаха всичко възможно, свързано с рисуването. Ах! Как ми се ходи пак там!

heartless

А в Амстердам заминах по любов:) Градът е приказка, такава имах и в личния си живот, така че тези пет години там бяха пей сърце в буквалния смисъл. Живяхме в къща на канала, имахме лодка за разходки, аз се научих да готвя и рисувах предимно цветя. Амстердам ми се стори много спокоен град … дори прекалено спокоен.

hope

Живееш във Варна. Какви са впечатленията ти от тамошната стрийт арт култура?

Ми честно казано, нямам кой знае какви. Познавам няколко човека, които полагат много усилия, за да поддържат някакъв културен артистичен живот в града. Например наскоро се състоя фестивалът INSULA, на който Насте и Nychos рисуваха огромен проект на сграда при входа на града. Масив! Йо Хо Хостел също са големи активисти.

knife party detail

Но сякаш няма кой да го оценява това. Един мой приятел нарече Варна преди време „мъртвият” град. Наистина. Аз не знам до каква степен имам право да коментирам. Едва наскоро участвах за първи път в Sprite Graffiti Джем (В рамките на FUNCITY – Младежкият фестивал, който за Варна особено е доста мащабен новаторски проект) и последвалата го UNDERART 2 изложба на изкуството на улицата (на която дори не се появих).

mak

Моите впечатления са следните: когато на едно гъсто населено място са събрани повече духовно припаднали млади! хора, които се интересуват само от това да се наядат, напият и други две неща… истинските артисти си остават или дълбоко в ъндърграунда, или се потискат, или направо напускат. Не знам какво е, но определено липсва обединение между така наречените субкултури. За мене градът е празен. Няма кой знае какво директно вдъхновение и докато не се захвана и аз с някой уличен арт проект … какво да коментирам?! Имам голямо желание и постоянно ме избива. Само пари за бои все нямам. Ще се стигне и дотам.

mak

Каква е действителността през твоя поглед? Как би определила стила си през призмата на твоя собствен чудноват и индивидуалистичен свят?

Ах, действителносттаaa … ха-ха-ха… действителността е илюзия! Нали така?!… Наистина. Предпочитам да се смея в отговор на този въпрос.

В момента моята действителност се занимава с глагола „действам”. Абстрахирала съм се от всичката помия и по телевизията, и по вестниците, и по улиците. И не, не мисля че съм в информационно затъмнение. Но си седя кротко в студиото и си действам моите си неща. А когато имам финансова възможност, не пропускам да попътувам. Най-често до София. Много обичам. Интересно ми е там. Да не говорим, че избухвате с музикални евенти, а това е моето зарядно. Бих искала да ми се случва по-често.

mak white

Що се отнася до “стила” ми, бих казала, че или нямам стил, или имам доста. Мога да рисувам реалистичен портрет, но мога и да стигна до експресивни жестови рисунки с черти, точки и знаци. Но ако трябва да сложа “рамки” на определение, бих казала, че се асоциирам с доста от това, което Сюреализмът и Дадаизмът представляват.

Някъде там е и Aбстрактният Eкспресионизъм, който се характеризира с голяма емоционална наситеност и има анти-фигуративни естетики. Сюреализъм, защото често съпоставям две или повече отдалечени реалности, цветове, форми и образи, като поезия. Дада, защото понякога “поезията” ми няма нищо общо с редовната действителност, представлява хазартна изненада, едно чисто примитивно ментално приключение, което граничи с халюцинация.

owl

Всичко познато трябва да бъде разрушено и градено наново, по креативен път в съзнанието.

textile invert


Кое е най-нестандартното нещо, което си правила?

О, това си е тайна! Свързано е с изкуство, разбира се … хехе

tomorrow

Мислила ли си за колаборации с други художници, за експериментални проекти с музикален съпровод? Какви са бъдещите ти планове в професионален аспект?

О, ДАА!! Много ти благодаря за този въпрос! Направо ми четеш мислите!! Мисля си аз, мисля… постоянно. Само че все още сякаш не съм открила артистите, с които искам (а и те не са) да работя. Говоря така, защото до голяма степен не планирам какво да рисувам.

Veritas detail devil hunestry

Почвам с импровизации и избягвам напълно “завършения” вид на нещата. Това е задушаване. В интерес на истината, не се познавам с много художници, не съм се и разтърсила. Но при такива проекти, ако не си паснеш ментално и енергийно с партньора си, не знам какъв е смисълът. Аз имам нещо на ум ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с МУЗИКА! Всичко фриистайл. Така е най-истинско, в най-чиста и неповторима форма.

warrior

Пускам стрелички все още, но се надявам да си намеря съмишленици сред приятелите ми музиканти. Знам как трябва да стане, представям си го ясно дори с кои хора бих искала да експериментираме. Музиката е моя движеща сила, тя ме води там, където искам да ида, а със заряда на тези хора около себе си, които аз дълбоко уважавам и искрено обичам, би се получило – магия! За това мечтая в момента. Изложбите определено не ме привличат.

wooden block

Имам и други проекти, които глася от доста време, но поради финансови причини все още си стоят на масата за рисуване. Искам да направя и няколко скулптори, а също да се занимавам с музика някой ден. Ще стане.

Би ли довършила следните изречения:
Обичам……….
Мечая…………..
Виждам………..

Обичам – безрезервно.
Мечтая – денонощно. Напоследък все повече в материални измерения.
Виждам – всичко, за жалост. Нищо не убягва от беглия ми поглед.

Kaртините на Надин се появяват интуитивно от дълбините на развихрено въображение. Работите й се раждат от дълбоките емоции, в състоянието на любов, еуфория, желание, страст, ярост и тъга. Нейната по-сурова, примитивна енергия е открита в свободните й картини и колаж, където подсъзнанието говори в чиста форма. Рисува собствени светове чрез кодирани форми и символи като парчета от тайнствен пъзел.

Художничката често изоставя конвенционалното рисуване, предоставяйки възможността зрителят сам да достигне до своя идея и прозрение за това какво е изобразено. Наблюдателят трябва сам да открие своята истина, ако желае това. Надин предлага диалог между често срещаното, дори банално мислене, и уникалното виждане на всеки един от нас.

“Става въпрос просто да бъдеш в момента, тук и сега. Рисувам, защото ми е кеф, и това, което ми е интересно. Искам да комуникирам, но изобщо не желая да бъда очевидна. Музиката е основното ми вдъхновение! Историята се пише интуитивно на момента, почти автоматично, сама.

Изкуството, поне за мен, е стъпка отвъд добре познатото, стъпка към това, което е мистериозно и тайнствено. В същото време ние взимаме това и го правим донякъде видимо.

Между мислите ми, така както се появяват свободно в съзнанието ми, и мен,чиито въображение и емоции са ме забъркали в нещо, което все още не ми е точно ясно, съществува свят от фантазми и хипотетични реализации, което ме убеждава да не се мъча да “поправям”. Перифразирам Бретон, харесвам тази междинна територия и загадъчна двойственост в процеса на работа. Приключенско е.”

Родена на 8 март 1982, Надежда Захариева Антонова рисува от много ранна възраст. След гимназията заминава да учи в Сан Франциско (Academy of Art College) и две години по-късно се мести в Ню Йорк, където изучава Илюстрация и Cartooning в School of Visual Arts. Младата артистка намира NYC “свръх вдъхновяващ” и все още носи от енергията на метрополиса в себе си.

Страстно заинтригувана от всякакви течения в изкуството и артистичния ъндърграунд на космополитния град, тя попива информация, филтрира по свое му всичко, което NY й предлага, и скоро заради това, което нейните учители и ментори виждат в нея, я наричат истински артист с независим стил.

Следваща спирка след Ню Йорк e Амстердам, където художничката прекарва 5 години и прави две самостоятелни изложби.

В момента Надин живее и работи в родния си град Варна, като последните ѝ проекти са изрисуваните стени на наскоро отворилия ърбан бар във Варна; колекцията карани скейт дъски; лого дизайн и флаери, свързани с музика, както и други интересни изненади, които все още пази в тайна. Подготвя се за самостоятелна изложба.

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Модерни времена · Около света

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Емо // 2 яну, 2012 //

    Браво, Наде! Твоите картини са уникални, продължавай все така!

  • Татяна // 3 яну, 2012 //

    Интересен ,почти космически стил,говорещ за дълбока природна интелигентност.

  • Вели // 3 яну, 2012 //

    Наде,поздравления!Благодаря ти!Щастлива съм,че те познавам и си толкова истинска,както в рисунака ,така и в изказа.Уникална,неповтрима и неподправена – присъщо за истинския творец.Трудно е човек да охарактеризира себе си,а ти се справяш толкова добре.Радвам се,че се показа.Позволи повече хора да се докосат до изкуството,което правиш.Обичам те!

  • Христина // 6 яну, 2012 //

    Неповторима и невероятна!!!
    Поздравления Наде!!!

    Вярвам в тебе,в твоя талант. Дай им възможност да се проявят и оше. Ти можеш!
    Ще се радвам скоро да осъществиш своите планове и да покажеш това,на което си способна!

    Успех!

  • леля Нели // 6 яну, 2012 //

    МИЛА НАДЕ, ДЕРЗАЙ И НАПРАВИ ИЗЛОЖБА – УСПЕХ!

  • Лариса // 22 яну, 2012 //

    Възхитена съм и от картините ти и от начина ти на мислене…Вдъхваш надежда, че не всичко загубено в тази държава…Успех, кураж и много късмет…

  • Чеф // 30 яну, 2012 //

    Една любов за любимата ми съседка и приятелка!!!!!

Коментирай