Public Republic Art Studio

Съвременната анимационна приказка и тотемният архетип (“Братът на мечката”)

30 декември, 2011 от · 1 Коментар

Проф. дфн Томислав Дяков

Bratyt na mechkata
Снимка: Marmella

„… Примитивната племенна традиция се отнася до архетиповете, които са били модифицирани по специален начин. Те вече не са съдържание на несъзнаваното, а са превърнати в съзнавани формули, предавани съобразно традицията, главно под формата на езотерични учения. Последните са типични начини на изразяване и предаване на колективните съдържания, които първоначално идват от несъзнаваното.
Други добре известни изрази на архетиповете са митът и приказката…”
К. Юнг(1)

Приказният жанр е водещ не само във фолклорните култури; той е основен и в литературата, особено – в предназначените за деца и юноши произведения.(2) Причините за това са свързани не само с естетическите принципи и начините на типизация на приказката, но и с нейните социално-битови функции.

В хода на цивилизацията тя се отделя от обреда и обредния мит, става автономна, но при това запазва семантиката на инициацията. „Приказничното е най-напред категория на културата, на човекознанието, а след това – изкристализирала художествена структура. (…) … вечното в приказката е откриването на социалния идеал като мотив за самоутвърждаване на човека, на неговото битие като човешко битие…”(3)

Приказното повествование е насочено към съдбата на индивида и затова широко използва митологични мотиви от посветителен тип.(4) В основата му лежи бинарното осмисляне на света – идеята за отделяне, преминаване и приобщаване.

Това е обредният вариант на митологемата раждане-умиране-ново раждане, разбира се, разгъната ритуално (или текстово) в символичен план. Неофитът (героят) се отделя от една социална и възрастова група, по-ниска; преминава изпитания, за да докаже зрелост и се приобщава към по-висока социална група. Така дихотомичното мислене, следващо посветителния ритуал, оформя структурата на приказката: недостиг-препятствие-щастлив финал.(5)

Този модел на приказката е изключително продуктивен и в съвременността(6), широко навлиза в литературата и в много от формите на масовата култура.(7) Интерпретацията на приказно повествование с модерни изразни средства е много активно най-вече в областта на анимационния филм за деца и юноши.

Самата анимация е синтетична форма на изкуството, продукт на интеграционни процеси в диахронията митология-фолклор-литература. Нещо повече – тя може да бъде определена като модел на тази диахрония(8), а основна характеристика на анимационния образ е неговата синкретичност. Всъщност, прякото значение на термина „анимация” е оживяване, одухотворяване.

В по-широк план на интерпретация аудиовизуалният анимационен образ „възкресява” синкретичността на фолклорните култури и осъществява – за реципиентите си – подобни обредни функции. Именно затова много голяма част от героите имат приказна същност; те са винаги в ход на преодоляване на препятствия и на решаване на трудни задачи. С други думи – преминават своеобразна инициация.

Разбира се, общата схема не би била продуктивна, ако не съдържа „новост” в „биорафизма”. Така интересът се насочва към отделната, индивидуализирана разказвана история. Чрез нея възприемателят „декодира” скритите послания. А някои анализатори достигат и до още по-дълбоки пластове на аудиовизуалния текст: „… целта на живота на Уолт Дисни е била тайно да предаде историята за Граала на бъдещите поколения. Наричаха го „модерния Леонардо да Винчи”.

И двамата бяха изпреварили времето си, уникално даровити художници, членове на тайни общества и страстни шегаджии. Също като Леонардо, Уолт Дисни обичал да залага скрити послания и символи в творбите си. За опитния специалист по символика да гледа ранен филм на Дисни бе все едно да го затрупа лавина от алюзии и метафори.

Повечето негови скрити послания бяха свързани с религията, езическата митология и истории за покорената Богиня-майка. Дисни разказваше „Пепеляшка”, „Спящата красавица”, „Рапунцел” и „Снежанка” – все приказки за затворената свещена женственост. Човек не трябваше да е изкушен в науката за символите, за да разбере, че Снежанка – изпаднала в немилост след като опитала отровна ябълка – е ясна алюзия за падението на Ева в Райската градина. Или че принцеса Аврора от „Спящата красавица” – наречена Роза и скрита дълбоко в гората, за да бъде защитена от злата вещица – е историята на Граала, разказана за деца.

Въпреки корпоративния си образ, сред служителите на компанията „Дисни” все още имаше художници, които се забавляваха, като залагаха скрити символи във филмите си. Лангдън никога нямаше да забрави как един от неговите студенти му беше донесъл DVD на „Цар Лъв” и бе замразил филма на кадър, на който прашинките над главата на Симба ясно изписваха думата „СЕКС”.

Макар да подозираше, че това по-скоро е шега на аниматора, отколкото просветена алюзия за езическата сексуалност, Лангдън се беше научил да не подценява символиката на „Дисни”. „Малката русалка” изобилстваше на омайващи и духовни символи, свързани толкова пряко с Богинята-майка, че не можеха да са съвпадения.

Когато за пръв път бе гледал филма, професорът беше ахнал, забелязвайки, че подводният дом на Ариел не е друго, а картината на художника от XVII век, Жорж дьо ла Тур „Каещата се Мадалина” – подходящ фон, като се имаше предвид, че филмът представлява деветдесет минутен колаж от ясни символи на изгубената святост на Изида, Ева, богинята на рибите Писцес и главно Мария Магдалина.

Името на малката русалка, Ариел, беше свързано със свещената женственост и в Книга на Исая бе синоним на „обсадения свещен град”. Естествено, буйната червена коса на малката русалка също не беше съвпадение…”(9)

Така или иначе, независимо от начините и живата интерпретация, ясно се открояват приемствените връзки от мита към фолклора и литературата, респективно и анимационния филм. В края на тази верига отново присъстват модели на социализация, представени, както подчертахме, чрез различни истории.

Откриваме ги и в анимационния филм „Братът на мечката”(10): в него основният мотив е за ритуалната връзка човек-тотем, „разигран” чрез инициацията на неофита. Разбира се, въпреки близостта до тотемните разкази, историята тук е доста модернизирана.

Тотемът (животно или птица – прародител на съответния социум) се разкрива на посвещавания юноша като видение, в хода на инициацията. „Тотемът бил извор на всички табу и забрани, които е възможно да са създали първата връзка и модел на устройство в човешките общества. (…)

… тотемът може да се възприема като символ на роднинска връзка или приемане в лоното на общност или на свръхестествена сила…”(11)

Допуска се, че неофитът ще притежава качествата на тотемното животно (напр. смелост, сила, боен дух и т. н.)(12). Така, всъщност, филмът „Братът на мечката” „възстановява” забравени представи и ритуали. Както твърди Джоузеф Камбъл: „… хората не са гледали на животните така, както ние гледаме на тях сега – като на по-низши от на същества. В техните представи животните са най-малкото равни на човека, а понякога и превъзхождащи го.

Животното има сила, която човекът не обладава. Шаманът например често си избира животно приятел, чийто дух го поучава и покровителства. (…)… хората не са мислели толкова за превъзходство, колкото за равенство. Те се обръщали към животните за съвет, животното в техните очи е представлявало пример за това как трябва да се живее. И в този случай не него се гледа като на превъзхождащо човека. Понякога животното се превръща в герой на ритуала…”(13) (курсивът мой – Т. Д.)

При посвещаването неофитът не само се учи как да ловува, а и как да почита животните. И така момчетата от майчини синове се превръщат в бащини синове(14), а в традицията тотемният архетип се модифицира по специален начин. Той става „съзнавана формула”(15) за йерархизирани отношения (тотемът е водач, но и коректив в битието на социума).

Ако интерпретираме по-свободно връзката на този анимационен филм с тотемизма, то бихме могли да използваме и тезата на школата на Карл Юнг: посредством тотемните инициационни ритуали младият човек добива власт над животинската си душа, а едновременно с това жертва собствената си животинска природа.(16)

В анимационната приказка „Братът на мечката” авторите залагат на ярко присъствие на отделни тотеми. Те осмислят идеята за вътрешна хармония на човека (баланс на разума и чувствата), а също и за хармония на човека с природата. Разбира се, самите принципи на масовата култура предполагат смесване на културните представи и художественият образ често има „мозаечен” характер.

Тотемът мечка е един от централните в множество митични системи – в Европа, Азия и Америка. Той е родоначалник, дух-пазител, господар на подземния свят и дарител на сила и смелост. Значенията се определят, вероятно, от подобието на мечката с човека, „… тълкувано от митопоетичното съзнание като указание за общ произход или произход един от друг…”(17) Родствените връзки в тази семантика са ключови: мечката е баща, чичо, дядо, баба, т. е., хора, с които неофитът е обвързан емоционално. (Във филма мечето е символ на любов.)

С тотема мечка са свързани ритуалите за лов: омилостивяване на духа, измолването на прошка, изразяване на благородност и приемане на сила. „Основният смисъл във всеки ритуал е свързването на отделния индивид с една по-голяма морфологична структура от тази на собственото му физическо тяло. Човек оцелява, като убива, и затова у него се поражда някакво чувство за вина.

Начинът на погребване подсказва идеята, че ето, моят приятел умря, а аз оцелях. Но и животните, които убивам, и те трябва да оцелеят. В най-ранни времена мъжете, които са ходили на лов, са почитали едно божество – животно – техническият термин бил животно-господар, т. е., животното, което господства над другите…” (…)(18)

Цялата история в тази анимация е адаптиран разказ за подобен ловен ритуал; запазена в диахрония е тезата за прошка, чрез размяна ролите на ловеца и плячката.

Във филма тотемът орел е със значение дух-водач. В митологиите орелът е символ на небесната сила, огъня и безсмъртието. Като художествен образ той има решаващата функция да възстанови хармонията между световете и да наложи справедливостта.

„Орелът е толкова значителен символ, че в нашата цивилизация, както и във всички други цивилизации, няма исторически или митологически разказ или образ, в който орелът да не придружава или да не изобразява най-важните богове и най-прочутите герои…”(19)

Всички тези функции, вероятно, действително го отправят към архетипния образ на Бащата, съчетан с образа на Посветителя.(20)

Тотемът вълк е родоначалник и предводител на воинските дружини; в някои тотемични разкази отглежда и отхранва вождовете. Бойците и жреците, т. е., хората с по-високи възможности лесно могат да се превърнат във вълци. Митологичният символ е свързан с отвъдния свят, на мъртвите предци.

„Символиката на този, който разкъсва, е символиката на пастта, инициационен и архетипен образ, свързан с феномена на редуванията ден-нощ, смърт-живот; пастта поглъща и изхвърля, тя е инициаторка, взимаща според фауната на региона външността на най-лакомото животно: тук – на вълка, другаде – на ягуара, крокодила и т. н. …”(21) (курсивът – на автора)

Във филма значенията са разширени чрез качеството мъдрост; водачът на воините не може да не бъде мъдър. Художественият образ на средния брат действително носи най-вече ловната характеристика: той е вълкът, който неотклонно и упорито преследва плячката си. Във финалните епизоди, обаче, проявява необходимото благоразумие и зрялост.

Тотемните предци маркират инициационния обред, в който са и тримата братя в повествованието. „… на един определен етап смъртта се е осъзнавала като превръщане в животно. Но тъй като смъртта е превръщане в животно, то тъкмо господарят на животните пази входа към царството на мъртвите (т. е., царството на животните) и дарява превръщане, а с това и власт над животните…”(22)

Тук, в анимацията тази смърт не е съвсем символична, т. е., „реализмът” на разказа разгръща три различни възможности: смърт и превръщане в тотем; превръщания в животно-човек-животно; запазване на човешкия облик (но след „почти смърт” и преодоляване на препятствия).

С други думи, съвременната анимационна приказка по свой начин интерпретира тотемния архетип, но използва максимално представи и категории от тотемните митове.

Самите тотемни митове са част от комплекса на тотемни вярвания и обреди на родово-племенните общества(23) и са разкази за тотемните предци, за техните странствания и за отношенията им с хората. Впрочем, това са отношения на отъждествяване (вътре-родови). От друга страна, чрез тотема се осъществява и разграничаване (вътре-племенно, т. е., извън-родово), което функционално помага за биологично нормални бракове, следователно – и за здраво поколение.

„Тръгвайки от една биологична потребност, ние търсим нуждата в живото същество, която й съответства. Ако тази нужда не създава реален и действащ инстинкт, тя поражда посредством това, което бихме могли да наречем виртуален или латентен инстинкт, една въображаема представа, определяща поведението по начин, по който би го направил инстинктът. В основата на тотемизма вероятно стои представа от този род…”(24)

Така, бихме могли да възприемаме тотемизма и като цялост, даваща представа за вселената като морален и социален ред(25). И както твърди Ернст Касирер: „Но като че ли дори и в най-ранните и най-низшите степени от развитието на цивилизацията човекът е открил новата сила, чрез която е могъл да се противопостави и да прогони страха от смъртта. Онова, което той изправя срещу факта на смъртта, е неговата увереност в сплотеността, ненарушимото и неразрушимо единство на живата материя. Дори тотемизмът изразява тази дълбока убеденост в единството на всички живи същества – общност, която трябва да бъде опазена и затвърдена от постоянните усилия на човека чрез строгото изпълнение на магически ритуали и религиозни обреди…”(26)

Ако се върнем към анимационния филм, още веднъж можем да потвърди, че той „черпи” мотиви и идеи от много по-древни структури(27). Масовата култура „владее” механизмите на осъвременяване: филмът „Братът на мечката” е типично произведение на аудиовизуалната епоха. Поетиката, обаче, е допълнително раздвижена, чрез участието на хумора – ситуативен и езиков(28).

Впрочем, трябва да отбележим, че и в това отношение можем да отбележим „заемки” от по-ранни фази в културното развитие: например традиционните „шеговити взаимоотношения”(29), чиято основна функция е да намаляват напрежението и да предотвратяват противоречията.
Приказка ли е това произведение?

„И така, приказката е приказка в истинския смисъл на думата, ако отговаря на следните условия:
І. Чрез въвеждането на архесимволи (MYTHOS) да въздейства на подсъзнанието, което на свой ред да доведе до истинско посвещение (разрушаване на съзнанието).
ІІ. Като следствие на посвещението да изведе разказа до щастлива развръзка под формата на възкръсване на човека, убил животинското у себе си; като дълго жадувано завръщане в родния дом или като мечтана женитба.
ІІІ. Да използва архесимволите така, че те да се вплетат органически в смислен литературен разказ, зареден с много напрежение, който по свой начин да отключва врати в несъзнаваното на читателя (слушателя). И най-вече този разказ да не съдържа никакви психологически трактовки.”(30)

В този смисъл „Братът на мечката” попада в зоната на „неоархаични”(31) произведения – анимацията „заема” митологична идея (тотемен архетип), форма на фолклорна (литературна) приказка и по нов, аудиовизуален начин изразява посветителната обредност. „Древните митове – отбелязва Джоузеф Камбъл – са създадени, за да могат тялото и умът да живеят в хармония… (…)

Киното може да се окаже нашият заместител на разиграваните митологични обреди, само дето производството на филми, от една страна, и изпълнението на ритуал, от друга, са подплатени със съвършено различно мислене…”(32)

Безспорно това е така, но в тази съвременна анимационна приказка тотемният архетип е успешно интегриран. Причините са и в самата природа на тотемизма: неговата реалност е своеобразна илюстрация на определени начини на мислене и анализ.

„Тотемизмът се подчинява на разума и нуждите, на които отговаря, начинът, по който се стреми да ги удовлетвори, принадлежат преди всичко на интелектуалния порядък. В този смисъл в него няма нищо архаично или отдалечено. Неговият образ се проецира, а не се възприема; той не открива своя вътрешна същност. Защото ако илюзията покрива част от истината, то истината се намира не вън, а вътре в нас…”(33)

Другата причина за асимилирането на тотемния архетип в анимацията „Братът на мечката” е във възможностите на съвременната аудиовизия. „Така, както древните хора били заобиколени от вездесъщи призраци, духове, двойници – пише Едгар Морен, – по същия начин живеем и ние, цивилизованите хора на ХХ век, в една вселена, където техниката възкресява тези древна магия…”(34)
Този анимационен филм е още едно потвърждение за приемствеността в диахронията митология-фолклор-литература.

Приемственост, детерминирана и от инициационния код.

Съвременната анимационна приказка и тотемният архетип („Братът на мечката”)
Б е л е ж к и

1. Юнг, К. Избрано, книга втора, Пл., 1993, с. 145
2. Вж. подробно Дяков, Т. Мит, обред и литература (мотиви на инициацията в художествета на проза и юноши). С., 2004.
3. Живков, Т. Ив. За българската приказка, за нейните събирачи и проучватели. В: – Български фолклорни приказки (каталог). С., 1994, с. 17.
4. Вж. Мелетински, Е. Поетика на мита. С., 1995, с. 365.
5. Вж. подробно Проп, Вл. Исторически корени на вълшебната приказка. С., 1995; Проп, Вл. Морфология на приказката. С., 1995.
6. Вж. Дяков, Т. Общи бележки за българската фолклорна култура. С., 2002.
7. Вж. подробно Дяков, Т. Мит, обред и литература… Цит. съч., с. 137.
8. Дяков, Т. Мит, обред и литература… Цит. съч., с. 234, 237, 239, 248, 249, 250.
9. Браун, Д. Шифирът на Леонардо. С., 2003, 268-269.
10. Вж. Приложението.
11. Шевалие, Ж., Геербрант, А. Речник на символите. Т. 2, С., 1996, с. 474.
12. Вж. Бидерман, Х. Речник на символите. С., 2003, с. 437.
13. Камбъл, Дж. Силата на мита. С., 2001, с. 117.
14. Пак там, с. 123.
15. Вж. Юнг, К. Избрано. Книга втора. Цит. съч., с. 146.
16. Вж. Jung, C. – G. L’homme et ses symbols. P., 1964.
17. Мифы народов мира. Т. 2, М., 1988, с. 128; вж. Също Фейхоо, С. Американска митология. С., 1994, с. 22 – Сътворяване на човека… (индиански мит от Северна Америка); Шевалие, Ж., Геербрант, А. Речник на символите. Цит. съч, 53-56; Бидерман, Х. Речник на символите. Цит. съч., с. 259.
18. Камбъл, Дж. Силата на мита. Цит. съч., с. 112; за ловните ритуали вж. например: Фрейзер, Дж. Златната клонка. С., 1984, с. 646: „… почитта на ловците към мечката, която редовно убиват и изяждат, може да се проследи навсякъде из северните части на Стария свят – от Беринговия проток до Лапландия. Тя се проявява в подобни форми и в Северна Америка. У американските индианци ловът на мечки бил събитие, за което се подготвяли с дълги пости и пречистване. Преди да тръгнат, принасяли изкупителна жертва на душите на убитите при предишния лов мечки и умолявали да са благосклонни към ловците. Когато ловецът убиел мечка, запалвал лулата си, слагал я между устните на мечката, духал в нея и изпълвал с дим устата на звяра. Тогава се молел на мечката да не се гневи, че е убита и да не му пречи, когато пак отиде на лов…”
19. Шевалие, Ж., Геербрант, А. Речник… Цит. съч., с. 135.
20. Вж. подробно Harva, V. Les representations religieuses des peoples altaiqves. P., 1959.
21. Шевалие, Ж., Геербрант, А. Речник на символите. Т.1, С., 1995, с. 192.
22. Проп, Вл. Исторически корени на вълшебната приказка, С., 1995, с. 78.
23. Вж. Мифы народов мира. Т. 2, цит. съч., с. 522; вж. също Тайлор, Э. Первобытная культура. М., 1989, с. 177, 357-389; Леви-Строс, Кл. Первобытное мышление. М., 1994, 37-51.
24. Бергсон, А. Двата източника на морала и религията. С., 1993, с. 132.
25. Вж. напр. Радклиф-Браун, А. Структура и функция в примитивното общество. С., 1997, с. 147; също Фрейзър, Дж. Златната клонка. Цит. съч., с. 645.
26. Касирер, Е. Изследване на човека. С., 1996, 128-129.
27. Вж. подробно Дяков, Т. Анимационният филм в контекста на диахронията митология-фолклор-литература. – В: Мит, обред и литература. Цит. съч., с. 230.
28. Вж. подробно Дяков, Т. Функции на загадката и хумора в криминалното повествование. – В: Мит, обред и литература… Цит. съч., с. 188.
29. Вж. Радклиф-Браун, А. Структура на мита, 101-117: „Това, което означаваме с термина „шеговити взаимоотношения”, е връзката между двама души, при която на единия от тях обичаят позволява, а в някои случаи и изисква, да се закача и да се подиграва на другия, който от своя страна не трябва да се обижда. (…) В някои случаи шегуването или закачането е само устно, в други включва грубости; понякога включва елементи на нецензурност, друг път – не. (…)
Шеговитото взаимоотношение е особена комбинация от приятелство и антагонизъм. Поведението е такова, че във всеки друг социален контекст би изразявало и предизвиквало враждебност; но то не се предприема насериозно и не трябва да взима насериозно. Налице е имитация на враждебност и истинско приятелство. С други думи това е отношение на позволено неуважение… (…)
То предотвратява противоречията, които биха могли да възникнат от разминаването на интересите. (…)
При всяка установена връзка между членовете на две такива групи трябва да бъде призната обособеността на групите. Именно тази обособеност несамо се признава, но се и подчертава, когато се установят шеговити взаимоотношения. (…)
… шеговитото взаимоотношение е една специфична форма на съюзяване… и сдружаване…” (курсивът мой – Т. Д.)
30. Крус-ван Делден, Ж. – Фр. Символика на приказките. С. 2002 с. 15.
31. По термина на Морен, Е. Духът на времето. С., 1995, с. 95.
32. Камбъл, Дж. Силата на мита. Цит. съч., с. 108, 125.
33. Строс, Кл. Первобытное мышление. Цит. съч., с. 108.
34. Морен, Е. Духът на времето… Цит. съч., с. 237.

Съвременната анимационна приказка и тотемният архетип („Братът на мечката”)
П р и л о ж е н и е

Това се случва отдавна, във времето на мамутите, а светът е пълен с магия.

Трима братя живеят щастливо в племето си, далеч на север. Чака се ритуалът на посвещение, при който всеки юноша ще получи духовен камък, знак на закрилящия го тотем. Светлините, които виждаме – пояснява шаманът – са духовете на нашите предци. Те превръщат малките неща в големи, зимата – в пролет и всяко нещо – в друго нещо; духовете ще покажат пътя ни. Когато порастваме, от деца ставаме зрели хора, духовете ни разкриват тотем, който ни води – едни със смелост, други с търпение, трети – с красота.

„Най-великата промяна – продължава разказвачът – е тази, която стана с брат ми. Момчето, което силно желаеше да се превърне в мъж…”

Тотемът на най-малкия брат (Кенай) е мече – символ на любов: най-скъпоценният тотем, който се разкрива по най-непредсказуем начин. Тотем на средния брат (Тенахи) е вълк – символ на мъдрост; на най-големия брат (Ситка) тотемът е орел – водач: „Живей според тотема и ще го постигнеш…”

Тримата братя са уловили риба. Кенай вижда мечка, която я открадва. В преследване мечката ги напада. За да спаси братята си в битката най-големият загива: Ситка се превръща в дух-водач (орел). Шаманът се призовава да води братята си, защото рано си е отишъл, а те имат нужда от него.

Кенай тръгва да търси отмъщение – трябва да намери мечката и да я убие. Тенахи се опитва да го спре и тръгва след него.

В напрегнат двубой с мечката Кенай я убива (тя иска да защити малкото си мече). Духовете идват като светлина, идват всички тотеми: вълци, мечки, бикове, мамути. Орелът (Ситка) превръща Кенай в мечок. Тенахи го открива, но не го познава и подгонва мечока, мислейки го за убиец на брат си.

Кенай, вече мечок, пропада в река, която отнася; свестявайки се, разбира, че не е човек. Шаманката Данана го намира и му предрича, че за да си върне човешкия облик, трябва „да намериш духа на брат си на планината, където светлините докосват земята. Той ще ти помогне да поправиш стореното зло … (…) Явно Ситка иска да видиш света по друг начин…”

Кенай разбира езика на животните, те също го разбират (така попада и в много смешни ситуации – с лосовете, с овните…) Запознава се с Кода – мечето на убитата мечка. Тръгват заедно към планините („Бързея на сьомгата”), преследвани от Тенахи: хората са лоши, те са ловци (тази идейна реплика често се открива в анимационните филми, особено в по-новите, напр. „Ледена епоха”…); не са – спори с мечето Кенай, въпреки че сега е преследваното животно. „Всички магически сили в природата правят великите духове – цвета на листата, студа… Баба ми и майка ми са там – в светлините…” – казва Кода.

Попадат в пещера с рисунки – ловец и мечка. „Тези чудовища са много страшни, особено тия с пръчките…” – обобщава Кода.

Минават през вулкана. Тенахи ги настига, бягат, преминават през дърво – мост над пропаст. Тенахи пада в пропастта и потъва в реката долу. „Защо ни мразят?” – пита Кода. „Ние сме мечки – отговаря Кенай – те са убийци…”

Двамата достигат „Бързея на сьомгата”; тук ги очакват комични ситуации сред мечките, защото Кенай е и мечок и човек. „Много шантави неща прави” – обяснява Кода. Водачът на мечките го успокоява: „Всеки е приятел, ето как живеем, задружни сме, всички сме едно.”

Кода разказва на мечките историята си – как майка му се е била на живот и смърт с най-страшното чудовище; тя го е скрила от ловците, но не е имало къде да се оттегли. Хукнала да ги спре, преди да открият Кода. Кенай разбира, че това е и неговата история. На свой ред я разказва на Кода, без да скрива нещо: това е историята за човек и мечка. „Сторих нещо ужасно – признава той – майка ти няма да дойде…”
Кода бяга в гората, Кенай го търси: „Бих дал всичко, само да можех да върна времето… Прости ми…”

Междувременно Тенахи, ранен и изтощен, продължава да ги търси. Той е отчаян: „Прости ми, Кенай, вече не знам какво да правя, трябва ми помощ…” Орелът-водач (Ситка) го насочва към Кенай.

Кенай също моли Ситка за помощ: „Къде си, Ситка, превърни ме бързо в човек…”

Следва сблъсък и борба между Кенай и Тенахи. Кода се притичва на помощ; блясват светлините на тотемите и орелът-водач пристига.

Кенай си връща човешият облик: Кода е уплашен и скимти: „Кода, не се бой, аз съм” – Кенай го прегръща. Ситка му дава тотемния знак. Кенай поглежда Кода: „Той има нужда от мен!” Тенахи му дава правото на избор: „Каквото и да избереш, ще си останеш моето малко братче…”

Кенай отново се превръща в мечок и остава с Кода. „От него научих, че любовта има огромна мощ” – завършва разказа си Тенахи – „А пък аз предадох мъдростта на историята му на моя народ, историята на момче, което стана мъж, превръщайки се в мечка…”

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Весела Фламбурари // 2 яну, 2012 //

    Наистина прототипен поглед върху избрания детски анимационен филм и архетипната връзка “човек-тотем”! Заинтригува ме! Благодаря!

Коментирай