Public Republic Art Studio

Думички за приказки

28 декември, 2011 от · Няма коментари

измисли и написа:
Весела Фламбурари
нарисува:
Радостина Нейкова

Думички за приказки

Ей, вие, дето зяпате по списанието! На вас говоря! Знам, че нашето списание е много интересно! Но сега ще ви стане още по-интересно, защото започва играта рубрика

„ДУМИЧКИ ЗА ПРИКАЗКИ!”

Играта е лесна! Сега ще ви кажа правилата:

1. Прочетете внимателно цялата рубрика, а примерните текстове прочетете няколко пъти.

2. С предложената в броя думичка напишете приказка, разказче, стихотворение, есе или афоризъм. Написаното не може да е по-дълго от една страничка.

3. Изпратете творбата по електронния адрес на нашето списание.

[email protected]

4. Най-хубавите творби ще бъдат публикувани на нашите страници.

Думички за приказки

И такааа…

Аз се казвам Весела Фламбурари… и сега ще ви разкажа за моята съседка.

Моята съседка вижда и знае всичко в блока, в който живея. И един ден не издържа:

– Абе ти защо си стоиш само вкъщи? – попита.

– Пиша. Писателка съм – отговорих й аз.

– Ааа, не! – отсече тогава моята съседка. – Не може да си писателка, защото никак не приличаш на писателка!

– Ама, зззащо? – заекнах аз.

– Ами че виж се! – изсмя се съседката. – Ти нямаш даже компютър! Всички писатели пишат на компютър!

– Но пък аз си имам писалка! Имам си и много, много идеи – отвърнах аз.

– А, не! – каза твърдо съседката – Не се става писателка с писалка и много, много идеи! Писателка се става с компютър!

– Ааа, така ли? – развиках се. – Аз пък ви казвам, че приказките си живеят навсякъде в моята къща!

Съседката ме огледа от горе до долу:

– Къде живеят приказките? – попита.

– В моята къща – отговорих троснато аз.

– Мойто момиче, да отидеш да се прегледаш при лекар! Ама не се притеснявай, сигурно е от нерви! – поклати съжалително глава съседката и бързичко се прибра в апартамента си.

Оттогава съм се зарекла да докажа на моята съседка, че приказките наистина живеят навсякъде!

Спящата царкиня

Откъде идат приказките? От Космоса някъде?
Аз лично си мисля, че ги има навсякъде:
в дървото на масата, в розата, в каната…
Като пеперудката в твойта шепичка хваната,
като черната семчица в сърцето на динята,
всяка приказка, мисля си, е сякаш царкинята,
спяща и чакаща да бъде събудена
и от своята хубост да се види учудена.
Но затуй трябва принцът да разчупи магията,
трябва някой поет да отвори кутията
на свойта поезия…

И разправят мнозина, че ако нещата развият се иначе,
каквото да казват очилатите учени,
просто хиляди приказки, ще останат заключени,
а и твоята също, за днес обещаната,
ще си спинка във розата, в масата, в каната…

Джани Родари, превод Валери Петров

Приказките са в моята къща, но и във вашата, разбира се!

Точно сега около мен се върти една празнична думичка. Цялата е в звънчета и снежинки. Виждате я и вие, нали?

Това е думичката КОЛЕДА!

Просто прелест! Можем да измислим приказки и песнички с тази думичка! Седнете, вземете едно специално тефтерче и една още по-специална писалка… Е, добре, може и на специалния си компютъра да я напишете коледната приказка! Само я напишете! А също стихче, песничка или есе. Защото неродените думи са навсякъде около вас! Остава само да ги хванете! Не вярвате ли? Гарантирам, че е истина! И ще ви го докажа!

Какво е Коледа? Ами… Дядо Коледа!

И ето, че Лиман Франк Баум е намерил думички за биографията на Дядо Коледа. Наистина! Прочетете примерния текст от приказната книга на Лиман Франк Баум. Текстът ще ви помогне да измислите и напишете своя творба с думичката Коледа.

1. ПРИМЕРЕН ТЕКСТ

„Да сте чували за прекрасната гора Барзи? Гората Барзи е огромна, величествена и страховита! Не мислете, че Барзи си няма обитатели. Природата я е дарила с феи, нуки, рили и нимфи… В гората Барзи живееше горската нимфа Леда. Лека като перушинка тя се носеше по горските пътечки към края на гората. Веднъж Леда съзря между дърветата човешко бебе на тревата. Леда тутакси го прегърна и хукна с него към къщи. На другия ден къщичката на Леда се оказа най-посещаваното място в гората. Всички искаха да видят човешкото дете. А нимфите, нуките, феите и рилите се питаха:

– Как да го наречем? Нали трябва да си има име!

– Амиии… Нико – нали е на никого!

– Какво ще кажете за Николеда, защото може да е бил на никого, но вече и на Леда!

Нимфите заръкопляскаха доволни и така бебето беше кръстено! Леда предпочиташе да му казва на галено Коледа и всички също започнаха да го наричат така!”

Лиман Франк Баум

Виждате ли? Дядо Коледа си има дори написана биография! И много имена. В България му казваме Дядо Коледа, във Франция – Пер Ноел, в Испания и Латинска Америка – Папа Ноел, в Италия – Бабо Натале. Голяма част от англичаните го зоват Фатер Кристмас, а останалите, също като американците, му казват Санта Клаус. За шведите е Томте, а за норвежците – Ниссе. За руснаците е Дед Мороз, за гърците – Агиос Василис, а за немците – Вайнахтсман.

А какво друго е Коледа? Играчкиии! Оказва се, че около 378 милиона деца очакват играчки от Дядо Коледа. Как ви се вижда тази работа, а? А чувалът на стареца тежи поне 350 хиляди тона. Но вълшебните елени и вълшебната шейна не си поплюват… Всички играчки пристигат точно навреме. Знаете ли какъв е адресът на Дядо Коледа? Не? Веднага ще ви го дам:

Северен полярен кръг, 96939, Рованиеми, Финландия

И когато напишете вашата коледна приказка, непременно я изпратете и на Дядо Коледа! Много ще се зарадва! Нали и той трябва да получи подарък за Коледа!

А после изчакайте Дядо Коледа да дойде с вашите подаръци! Защото той винаги идва, дори и майка ви да го вземе за пенсиониран водопроводчик… Гаранция!

Маргарет Стюарт Бари е открила нейни думички и ни е писала за това. Прочетете примерния текст от приказната книга на Маргарет Стюарт Бари. Текстът ще ви помогне да измислите и напишете своя творба с думичката Коледа.

2. ПРИМЕРЕН ТЕКСТ

„Беше Коледа и Саймън бе излязъл да направи оставените за последния момент покупки. Някакво старче пееше коледни песни с оставена на земята шапка, която се пълнеше със сняг. Саймън пусна в нея едно пени. По-надолу по улицата стоеше възрастна жена и също пееше. Шапката й беше забучена с лекота – сякаш беше много висока и много заострена. Саймън изпъшка.

– О, не! На нея не мога да дам нищо! Няма да ми останат никакви пари!

– Скръндза!

– Познавам този глас! Хей, ама това е Вещицата!

– Ха-ха-ха, да, това съм аз! Аз съм!

– Защо си застанала тук, да пееш на тротоара?

– За да открия кое е най-стиснатото момче в града! И това си ти!

– Подреди ли вече елхата? – попита Саймън.

– Справих се много по-добре от миналата година! Идвай вкъщи!

В къщата на Вещицата Саймън видя проснат по цялата дължина на хола жив плет. Корените му бяха потопени в дълга редица метални кутии от бисквити. Целият плет бе окичен с черни чорапи, които чакаха да бъдат напълнени.

– Прекрасна елха! Няма що! – отбеляза Вещицата.

Вещицата се държеше съвсем пренебрежително, но тайничко в себе си тя също чакаше Дядо Коледа. Мина време. На Саймън му се приспа. И тъкмо клюмна върху една възглавница, Дядо Коледа с трясък се спусна през комина.

– Цяла вечност изкарах на този покрив! Бррр! Мислех, че момчето никога няма да заспи! – каза Дядо Коледа.

– Аз се опитвах да го държа буден! – отвърна Вещицата.

– Ооо, аз никога не допускам децата да ме видят!

– Защо?

– Всъщност… не знам! Никой не ми е задавал този въпрос. Някой пита ли ви вас, вещиците, как си правите магиите! Във всеки случай няма да е зле да отведем това момченце вкъщи. Мога да оставя елените да си починат на вашия покрив, а ние ще вземем такси.

Майката на Саймън все още готвеше в кухнята, когато Дядо Коледа и Вещицата се промъкнаха и оставиха Саймън в леглото му на горния етаж. Майката на Саймън обаче се качи по стълбите. Дядо Коледа и Вещицата се шмугнаха под леглото. Но то не беше достатъчно широко и майката на Саймън най-спокойно ги видя.

– Добър вечер! – каза Дядо Коледа.

– О, не! Що за време да идвате на гости? Саймън спи…

– Всъщност, да, така е! – съгласи се Вещицата.

И майката на Саймън заведе гостите в кухнята. Там ги почерпи по чаша затоплящо шери и парче сладкиш със стафиди. Какво да прави? Винаги по Коледа я обземаше съжаление към възрастните пенсионери!”

Маргарет Стюарт Бари

Такива коледни Коледи ни се случват, когато решим да си измислим собствени коледни приказки, песнички, стихчета, есета или афоризми!

Измисляйте, измисляйте! И пишете! Изпратете ми всичките коледни приказки, които измислите. Обещавам да ги прочета внимателно. Най-хубавите ще бъдат публикувани на нашите страници и всички хора ще ги прочетат.

Ваша Весела Фламбурари

Рубрики: Frontpage

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай