Public Republic Art Studio

“Следобедите на ленивия любовник” – рецензия от Даниела Младенова

17 декември, 2011 от · 1 Коментар


Димитър Ганев, “Следобедите на ленивия любовник”, изд. Сиела

Съвременната българска проза се лашка между агресивния ексхибиционизъм и старческото мърморене. И двете посоки не са весела гледка, затова за мен беше приятна изненада да прочета книгата на Димитър Ганев. Той е от тези млади таланти, които като зачетеш, хлъцваш и си казваш – това е мистификация – не може да е толкова зряло, толкова стилно и толкова днешно, а да е написано от почти дете. Но в тази книга може.

Ако трябва с три думи да определя текстовете на Ганев (ако някой ми опре пистолет в слепоочието, например, както самите текстове го направиха), това са: стил, искреност, цветове. Висок стил – подразбира се.

В разказите му са приятно вплетени фрази със силата на сентенции, някак неусетно се забиват в мозъка на читателя като карфички от онези с цветните топчета накрая, но без да пречат на повествованието. Просто тихичко те пробождат.

Този, да го наречем афористичен, стил най-неочаквано е съчетан с майсторски реализъм на сюжета. Диалог, за какъвто всеки изстрадал постановчик на драми може да мечтае, и атмосфера, драсната с няколко щриха, но реалистична, видима, като на кинолента.

За какво пък толкова пише? За нищо особено, но го пише по особен начин. Пише за обикновени случки. Толкова обикновени, че читателят се идентифицира с героите му и преживява отново своите смахнати състояния. Само че си спомня за някоя друга карфичка, с някоя друга цветна главичка на някое друго място, която го е забола в колекцията на спомените му по същия начин.

Думите му са пропити с ирония, която няма как да забележиш. Не, не съм изпуснала не-то преди „забележиш”. Дискретна, горчива, дива, красива ирония. Жигосала го е с белетристично майсторство.

И всичко това, съчетано с абсурдна честност. За неговата не знам, само я подозирам, но честността на героите му стряска читателя.

В заключение държа да кажа, че авторът е прозаик далеч по-добър от маса прозаици, които се лигавят в доста грозновати и непълноценни текстове, за да получат съмнителни награди и още по-съмнителни критици да ги обявят за европейски гении, защото видите ли – ексхибиционизмът е на мода. Напротив – макар сюжетите му да изглеждат твърде лични – прочетох книга на автор с отлично перо, чак се плаша какви ли ще ги пише, когато добие повече житейска и литературна рутина.

Димитър Ганев е захапал любовно българската литература и се надявам да му е здрава захапката, защото остри и ярки таланти като него трудно ги допускат под прожекторите. Успех!

Даниела Младенова е родена на 30.ХІІ.1969 г. в Будапеща. Завършва българска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски” със специализация и докторантура по теория на литературата. Занимава се с литературна критика, публицистика и литература, била е университетски преподавател. Публикува в литературната преса от 16-годишна възраст. В момента работи като журналист в областта на културата.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • boromir // 3 яну, 2012 //

    Драга Даниела, вероятно визирате новият паркетен лъв Терзийски :-) )) Вашата рецензия , обаче ме заинтригува да посегна към тази книжчица…

Коментирай