Public Republic Art Studio

Диана Маркова – “Сърцето ми е двуместен автомобил”

30 декември, 2011 от · Няма коментари

Интервю на Велика Гюлемерова с Диана Маркова

Diana Markova

Разкажи ни нещо за себе си…

Диана Маркова. Като дете съм яла кисело мляко и праскови с удоволствие – така пише в тефтера на мама. Ученическите ми години минаха в бедност, граничеща с пълната мизерия, заеми и опознавателен екстровертизъм към продуктите и хората. Забавлявах се с това. Имах егоистично отношение към парите – това, което печелех от търговия надребно с козметика, дрехи – втора употреба, и други, похарчвах за себе си и вечно бях вътре.

През първите години на студентството си загубих моралната си непорочност, а и себе си като цяло, което ме доведе до психично разстройство. Опитах всичко, за да се намеря, и се намерих. Но дребни коренчета страх от това, да не забравя какво съм и коя съм, останали посети надълбоко в душата ми, треперят при всяко леко губене на почва. Сега живея чрез и за да трупам позитиви.

Сърцето ми е двуместен автомобил – на шофьорската седалка стои дебелакът – настоящата любов, а до него е тънката сянка от миналото – старата любов. Моторът – любовта ми, храни дебелака, който пълнее и смачква постепенно сянката.

Скорпион съм, черен, с четири единици в рождената дата. Понякога ми е достатъчно да имам чаша вода и хубаво време, които да изживея на терасата. Най-добре се чувствам наесен. Мечтая никога да не се разболявам от нищо по-сериозно от грип без усложнения.

Неомъжена, в момента не работя. Родителите ми са инженери, аз съм инвалид по математика. Музикален инвалид също така. От малка още обичам да чета. Когато пораснах, започнах да пиша. Мисля, че в момента се превръщам от дете в жена.

Diana Markova

Откога пишеш? Как се поражда желанието да твориш?

Като се замисля, още в училище имах някакъв порив да се изразявам чрез писане. Пишех есета. После, през 2007-а, списание Traffic публикува няколко мои текста, сред които и един пътепис. Поезията дойде по-късно, а най-силно се прояви в началото на тази година.

Обяснявам си желанието за писане с моята емоционалност и вътрешна самота. С всички неща, които ме впечатляват, а те са много. С въображението ми, което не намира проявление в живота ми на този етап.

Пишеш и поезия, и проза – кое е твоята първа страст? Могат ли да се поставят в някаква йерархия?

Трудно е да се поставят в някаква йерархия. Мисля, че поезията ме кара да се чувствам свободна и чрез нея изразявам себе си най-добре. Тя е истински експресивен елемент от мен самата. Но прозата дава възможност за глобалност – така мисля.

Има ли автори, от които се учиш?

Разбира се. Не мога, без да се уча от великите автори. Например Калин Терзийски.

За какво мечтаеш? А в творчески аспект?

Мечтая за свобода.

Сподели нещо за поетичното четене „Тръните на необикнатата атмосфера”, което беше на 10.12.2011 г.

Това беше първото ми самостоятелно четене. За мен то беше успешно. Калин Терзийски ме представи. Дойдоха прекрасни хора, за което съм им благодарна.

Разкажи ни нещо за пиесата, която пишеш… Надяваш ли се да бъде поставена някога на сцена?

Пиесата всъщност е с по-различен формат. Тя е нещо между пиеса и литературно четене. Казва се „Любовта минава през кориците”. Главна роля в нея има поетът Стефан Иванов. Подходяща е за поставяне пред млада публика. С нея искам да обърна погледа на младите хора към литературата и четенето.

Diana Markova

Надявам се скоро да започна да работя по нейното поставяне на сцена, което ще бъде огромно и най-хубавото предизвикателство за мен.

Има ли, според теб, начин хората да се отърсят от представата за поезията и поета като самотна и отчуждена, далечна фигура? Как може литературата да се отвори към по-широка аудитория и има ли нужда от това?

Мисля, че поетът е самотен винаги. Но не е нужно той да бъде отчужден и далечен. Той би трябвало да бъде жива фигура, адекватен на заобикалящия го свят. За да се разбира от онези, които четат.

Въпросът за аудиторията на литературата е болезнен за мен. Не можем да искаме всички да са еднакви и да харесват едни и същи неща. Затова всеки автор има различна аудитория читатели и това е прекрасно. Но непростимо е да се бяга от езика, от литературата, от обогатяването, което тя носи.

Разкажи за работата си в списанието „Само за жени”. Какви теми засягате, какво вълнува читателя?

За съжаление този проект приключи твърде скоро след като беше стартиран и не успях да направя всичко, което исках.

Кое е най-ценното на този етап от живота ти?

Най-ценни за мен са отношенията ми с хората и начинът, по който общувам с тях. Изучвам хората. Показвам себе си. Уча се.

Пожелай си нещо за Нова година…

Пожелавам си здраве, истински приятели и успех за моя първи роман, който завърших преди няколко месеца.

Снимки: Личен архив

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай