Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Явор Гонев

19 декември, 2011 от · 2 Коментара

Интервю на Велика Гюлемерова с Явор Гонев

Yavor

Как се случи така, че решихте да заминете за Флорида? Какво от България Ви липсва най-много?

През 2005 заминахме за САЩ трима художници от Кюстендил по покана на кметството на гр. Коко Бийч, Флорида във връзка със създадената Sister City (побратимени градове) културна програма между гр. Кюстендил и Коко Бийч. Тогава направихме на брега на океана Арт душове – функционални душове, но във вид на декоративна скулптура. Интересна идея.

Art Stucco The Sun - Detail

През това време създадох контакти, които по-късно ми дадоха възможността да замина отново за САЩ през 2006 и оттогава съм тук.  Това решение не бе много леко за мен, но смятах, че в САЩ има много повече възможности. В България, въпреки че бях постигнал доста в моята област, се чувствах изчерпан. Знаех, че няма да е леко, но поех своя риск. А и нали знаете – Американската мечта…

От България най-много ми липсват моите деца – дъщеря ми, синът ми. Те са там, работят и учат, борят се с живота, както всички други, вярват, че ще успеят, и аз се гордея с тях. Поддържаме връзка със Skype, но особено сега, в навечерието на коледните празници, ми е много тежко, че не можем да сме заедно… Общо-взето откакто съм тук, Коледа е най-тъжното за мен време. Липсва ми природата, бащината къща, доматите, сиренето… приятелите… Родината!

Yavor work

Какво е отношението на американците към Вашето изкуство? Как го възприемат? Какво Ви молят най-често да изработвате?

В Америка уважават и харесват хората, които имат талант и могат да правят нещо различно. Всеки знае, че тук има всичко и всичко може да се намери, но по-голямата част от стоките са продукт на серийната промишленост, което прави нещата доста еднакви. Хората, които могат да си го позволят, търсят нещо по-различно, „custom-made”, направено по поръчка. И тук е моят шанс.

Това, което правя, е различно, тъй като идвам от различна култура, възприемат моето изкуство като европейско, но и в някаква степен като етно-изкуство, което те не познават доста добре, но както Ви казах, тук уважават различното.  Правил съм много неща и винаги се стремя да не повтарям вече направеното. Това в някаква степен ме кара да търся новото, да поддържам нивото, което съм постигнал, имиджа, който вече имам на различен художник, и да го доразвивам във всяка една нова работа. Отговорно е.

Ceramic-Wood -My Memory

Определяте себе си като мултимедиен художник – какво означава това?

В България използвах основно глината като изразно средство. Глината е прекрасен материал, но тук, в стремежа си към различното, се срещнах с много други материали, които провокират моето въображение и започнах да ги използвам в зависимост от темата и задачата, която трябва да решавам. Аз мисля, че да си художник, е начин на мислене, а материалите са средствата, чрез които изразяваш мислите си, а  те могат да бъдат всякакви – без ограничение – стига да са подходящи за целта и да ти помогнат да си по-убедителен.

Това многообразие в изразните средства се нарича мултимедия. Сега използвам главно строителни материали, като цветни мазилки, цветен цимент, различни видове строителни плоскости, мозайки от керамика, камък и стъкло… изборът е необятен, стига да има какво да кажеш с тях и все пак да бъде АRT.

Ceramic - Form I

Разкажете ни нещо за работата си с полиран цветен цимент! Какви са трудностите, какво Ви позволява да сътворите?

В момента се интересувам от тази нова (за мен) технология, технологията  на полирания цветен цимент. Да направиш този иначе студен, сив, не особено приятен и понякога грозен материал да звучи по начин, по който хората да не го познаят и той да е наистина привлекателен, дори красив и на вид, и на докосване, си е истинско предизвикателство, особено за човек, който цял живот е работил с глина… не, не съм изневерил на глината – там са моите корени, но циментът ми дава нови и неоткрити за мен възможности и приложения не само в строителството, но и в бита, а защо не и в изкуство.

Като работа не е нещо непознато. Всички познаваме този материал. Излива се цимент с пясък и след като изсъхне, се полира със специални машини. Но това, че можеш да правиш различни форми, да оцветяваш цимента чрез пигменти с различни цветове, да добавяш допълнителни материали като камък, стъкло, керамика или в комбинация с дърво, гранит или мрамор, инкрустации от месинг, бронз или поросто да рисуваш свободно върху него, драскайки повърхността, а след това да го покриеш с други цветове и още и още, и накрая да го полираш, така че когато го завършиш, да стои като изискано бижу, а когато го докоснеш, да усетиш приятна мекота… не е ли малко предизвикателство за един художник?

Циментът е здрав материал, така изработен, може да намери приложение както във външни, така и вътрешни пространства: барплотове, кухненски плотове, маси, градински форми, пейки, осветитени тела, фонтани, облицовки на камини, вани, джакузита, подови настилки, стени и въобще навсякъде… и е нещо ново и различно и всеки пита, какво е това… цимент?

Ceramic - Still Life I

Доста е трудоемка и мръсна работа обаче, изисква спазване на технология, понякога формите са доста тежки и трябват помощници.  Аз лично започнах да работя с този материал преди две години. Правил съм и в България някои неща с цимент и мозайки, но не и полиран цимент. Тук го открих наново и видях истинските му възможности.

Казвате, че в глината са корените Ви. Споделете нещо за работата си с този материал!

Глината – там наистина са моите корени, спомените ми от България, ателието ми в Кюстендил, бащината ми кирпичена къща с дървените греди, дядо ми, газейки я цял живот, орейки нивите си… става ми топло и приятно, когато само си помисля за този материал.

Много български, връща ме в корените на миналото, фолклора, необятната символика и форми, които народът е създал и съхранил от него.  Направих и тук много от моите неглазирани керамични съдове и форми, приеха се наистина много добре… получих и първа награда за това в един  фестивал на изкуствата.

Ceramic - Still Life II

Какво Ви провокира да творите?

Провокира ме средата, в която трябва да направя новата си работа. Обикновено се съобразявам с даденостите, архитектурата, изискванията на клиента, предназначението.

Много често те не са особено провокативни или атрактивни, но ти трябва да измъкнеш максималното от себе си, за да промениш това пространство, да го направиш привлекателно място за хората, които ще го обитават след това. Всяка нова работа е една нова провокация.

Ceramic - Pazar

От кого се учите? Какво Ви вдъхновява?

Знаете ли, тук нямам много време за мислене и очакване да ме осени някакво специално вдъхновение, та тогава да започна да правя нещо. Вдъхновението идва с работата, понякога обичам да импровизирам. Правя неща, които не съм замислял предварително, и тогава се получават най-свежите работи. А иначе се уча от живота.

Идвайки тук, си мислех, че знам много за живота, но не и за този, другия, на имигранта, на оцеляващия човек и на човека, който трябва да се доказва отново и отново, всеки път, когато посегне да прави нещо. Невинаги се получава и тогава идват поуките и се учиш да живееш цял живот. Пикасо е казал: „Аз правя това, което не мога да правя, за да се науча как да го правя….” Харесва ми това!

Ceramic -Grancharica

Следите ли какво се случва с изкуството в България? Какво бихте посъветвали творците тук?

Нямам много информация и преки наблюдения за случващото се областта на изкуството там в момента. Това определено ми липсва много. Живият контакт с колегите, изложбите, интересните разговори, идеите. Интересувам се какво се случва в България като цяло… Откровено казано, четейки новините в Интернет и гледайки Online TV, нашата държава не изглежда никак добре. Знам, че не казвам нищо ново и ме боли за това.

Оттук нещата се виждат и са много различни. Но аз не искам да съм както много хора, които, поживяли малко навън, започват да дават тежки и поучителни съвети на хората в България как да живеят… особено на  моите колеги – те са толкова талантливи, че не им трябват съвети, само им трябва да си вярват повече. Знам, че е трудно, но навсякъде е трудно сега.

Ще ми се обаче по-малко да се оплакваме. Има едно нещо, което наистина искам да споделя с вас, още повече, че  сте електронно списание и хората, които го четат са активни потребители на Интернет. Когато чета коментарите под някоя новина или какво се пише във форумите -  направо ми изчезва всякаква носталгия по България. Толкова злоба и нетърпимост към другото и различното мнение не съм виждал. Имам чувството, че България затъва в своя нихилизъм и омраза и това ни пречи да видим истинските стойности на живота.

Ceramic monument pano h-5m

Не зная на какво се дължи. Може би защото там си анонимен и никой не ти държи отговорност за казаното, но като си помислиш, че повечето от тези хора са млади… страшно е! Това е въпрос на възпитание, култура и самоуважение.  Мисля си, ако и тук в Америка беше така… тази мултинационална държава с толкова много различни култури, религии и начин на мислене отдавна да е загинала.

Толерантността и уважението към различното мнение трябва да се върне в нас българите и да не забравяме, че светът не се върти около нас лично. Ако си спокоен и усмихнат въпреки проблемите, които имаш, си много по-привлекателен и приятен за общуване отколкото, ако си озлобен, вечно недоволен и унил. Никой не иска да си има работа с хора, които носят проблеми. Всеки си има достатъчно свои. Просто те подмимават, но с усмивка, не със злоба. Ако си умен, ще го разбереш.

Пресъздавате самобитната българска архитектура. Интересна ли е тя за чужденците?

Да, мисля, че им е интересна. Особено за онези, на които корените им са от Европа и те все още помнят това. Имало е хора, които, гледайки моите стари български къщи, ми казват, че са от Дания или Италия, Испания или Латвия и това им напомня за техните прароднини или прародини. Изобщо, оказва се, че старият свят си прилича и всеки го припознава по свой начин. Една възрастна жена дори ми каза, с най-голямо умиление, че би искала да живее в моите къщи… Трогна ме!

Ceramic Tiles - Column

Какви послания отправяте с работата си?

Преди всичко, че различните материали могат да се допълват и съжителстват успешно, независимо колкото и различни да ти се виждат първоначално. Дори тази разлика може да се превърне в предимство и  комплимент, също както и при хората.

Правили ли сте компромис със себе си и творчеството си, когато са Ви възлагали поръчки? Коя е най-ексцентричната Ви поръчка?

Да, правил съм. Тук клиентът е на пиедестал. Всичко се прави в името на клиента, да бъде максимално задоволен. Всички по един или друг начин в крайна сметка са клиенти един на друг и когато всеки работи по този начин, всички са доволни. Това, от своя страна, ме кара да бъда доста подвижен и приспособим към различните вкусове, изисквания и претенции на клиентите, за които работя, което понякога ми създава известни проблеми.

Cement-Ceramic - Peacock 1

Имало е хора, които са ме карали да им рисувам такива неща, за които в България ще им лепнем направо определението „кич”. Делфинчета, палмички, морски вълнички, лодки и летящи пеликани в небето и какво ли още не… в началото се стрясках и още се стряскам от това, но постепенно разбрах, че това, на което у нас му казваме „кич”, тук всъщност си е стил – така нареченият Американски стил. Нещо, с което хората са свикнали, харесва им, с това са израснали и това си искат и не трябва да ги упрекваш.

Това е част от културата им. Един клиент ми плати проекта, който му направих, и след това сам си го изработи, естествено като го промени по негов начин.  След врме отидох да видя какво е направил… ужасих се, но той бе доволен и горд от себе си, благодари ми за идеята, която съм му дал, и ми обясни, че моят проект е бил много европейски и че аз нищо не съм разбирал от американската естетика, която в същност е пълна еклектика. Друг клиент не бе много сигурен, че иска да прави нещо на стената в магазина си… бе от Англия и се страхуваше да не му направя някаква американска „крещяща” абстракция, успокоих го като му казах, че съм от Европа и после бе много доволен от това, което се получи.

Colored Cement - BathTop

Но най-странното нещо, което съм правил, бе в една къща на доктор, където искаха да нарисувам на цялата стена, лицето на популярна героиня  от комикс на известния американски художник на комикси Рой Лихтенщайн в… тоалетната им за гости!  Идеята им бе, когато ползваш тоалетната и ти идват разни мисли в главата, да ги запишеш с изтриващ се маркер в кръгчето за реплики на героинята… сякаш тя го казва това.  Искаха по този начин всичките им гости, когато си отидат, да говорят само за тяхната тоалетна… ?!

Какво ли не измислят хората с пари и се чудят как да ги харчат.  Правил съм и други такива неща, но тогава обикновено не се подписвам под тях… Най-добре се чувствам, когато ми се даде свободата да правя това, което аз реша. Гласуваното ми пълно доверие ме кара да поема повече отговорности и да направя нещо, с което да защитя това доверие.

Какво най-много Ви е заинтригувало в българския фолклор? Как го вплитате в творбите си?

Да  говорим за българският фолклор, е сякаш да говорим за космоса. Мисля, че всеки човек, независимо дали е творец, или не,  носи в себе си следи от миналото, от корените си и от фолклора, с който е израснал.  Преди да дойда тук, бях много запленен от българския фолклор и съм правил доста работи на тази тема. Имах и една серия от керамични стенни чинии и вази, на които като орнаменти  бях вписал текстове на стари български народни песни… Мъдростта на народа. 

Colored Cement - Detail

Като погледна сега назад, всъщност във всичките ми самостоятелни изложби фолклорът присъства много осезателно… На една изложба, много отдавна, бях сравнил своята керамика с това, което прави Теодосий Спасов в музиката -  фолк-джаз. Дали съм бил прав, не зная, но съм се опитвал да вкарам традициите в една по-съврменна форма. Неслучайно затова и тук са ми казвали, че керамиката ми „звучи” малко етно, което обаче не знам, като комплимент ли го казват, или като нещо, което не разбират… но определено се харесва.

Разкажете нещо за работата си в екстериорните пространства?

Екстериорът е друг вид предизвикателство. Тук отново са важни архитектурата на заобикалящата среда, пространството, дистанцията и ред други фактори, но също е важен и материалът, с който ще се направи. Той трябва да е съобразен с климатичните особености и как ще се държи във времето. Специално за Флорида това е от изключително значение, тъй като тук климатът е много влажен и както се казва във Флорида, и дървото ръждясва.

Валят проливни дъждове, а и има доста урагани. Корозията е голям проблем и аз лично избягвам да използвам много метал в това, което правя. Иначе като дизайн се опитвам да правя функционална скулптора. Може би поради факта, че американците са по-скоро консуматорско общество и търсят изгодата от всичко, което правят, малко са тези, които дават средства за нещо, което няма функция, или поне да им вдигне цената на имота, правейки го по-различен и атрактивен.

Colored Cement - Stone-Metal -Night

Какво сънува един автор? Как се раждат идеите Ви?

Да ви призная, напоследък не сънувам или по-скоро не помня какво съм сънувал. Идеите се раждат навсякъде, просто дори и когато не мислиш за работа, може да видиш нещо или някой да каже нещо и да те провокира, да те накара да заработиш отново. Творческата работа не спира, няма работно време.

За какво мечтаете сега?

Да видя децата си, брат ми и България. Мечтая нашата родина да стане един ден толкова привлекателна, че всички ние, които сме извън нея, да се завърнем и споделим опита, който имаме. Мечтая за една нормална България. Дано се случи скоро!

Благодаря ви за вниманието.

Роден съм 1957 г в гр. София.

Учил съм в Техникума по керамика и стъкло в София, рисувам откогато се помня, но истинското ми развитие като художник стана след като създадох керамичното си ателие през 1984/85 г в гр. Кюстендил и оттогава съм художник на свободна практика. Имам участия в множество общи изложби – национални и международни, а като индивидуани изяви съм реализирал над 15 изложби в България и чужбина. Член съм на СБХ (1990) и Дружеството на художниците в гр. Кюстендил (1986), на което бях и Председател в периода 1993/96. Основател съм (през 1993) и над 10 години Председател на Международен пленер „Свети Лука”, гр. Кюстендил. Негови гости са били повече от 170  изявени и дебютиращи художници от България и Европа. Колекция „Пленер Св. Лука”, наброяваща над 120 творби от всички участници през годините, бе дарена през 2003 на Художествена галерия Вл. Димитров – Майстора, гр. Кюстендил.

Снимки: Личен архив

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Aneliq BG // 23 дек, 2011 //

    Явка,страхотно интервю си направил.Гордея се ,че те познавам и че сме приятели. Талантливо човече си!

  • Виолета и Кольо // 27 дек, 2011 //

    Явка, много ни зарадва както обаждането ти, така и това интервю, с което ти ни помогна да погледнем на себе си и на живота около нас от по-различен ъгъл. Дано някой ден наистина сметнеш, че е дошъл подходящият момент да се завърнеш в родината и да се чувстваш добре в нея!

Коментирай