Public Republic Art Studio

Соня Николова – “Моята тема в прозата е “малкият човек”

17 декември, 2011 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Велика Гюлемерова с писателката Соня Николова

Sonya_Nikolova

Разкажете ни за поезията – как влезе тя в живота Ви и защо се отказахте от нея?

Започанах да пиша поезия не в ранна тинейджърска вързраст, а когато бях на 20 години, към края на 90-те.  Тогава бях студентка и имаше повече литературни издания, самата среда беше отворена,  имаше хора, които истински се вълнуваха, когато се появи нова творба, имаше диалог, случваха се неща. Не съм сигурна обаче, дали това не е било илюзия на младостта.

Първата ми книга – „Пастирът и Левантиките” – излезе през 2000 г. и тогава тя направи определено впечатление, последваха покани за интервюта, награди, участия в четения. Непознати ми пишеха, че са харесали книгата. След три години издадох втората си книга „История на килима”, тогава самата литературна ситуация в България беше различна. Една част от свестните литератори се бяха отдръпнали от публичността, например Елин Рахнев, Валя Радинска, появи се ново лайфстайл поколение пишещи, както и един специфичен тип асистентска поезия. Аз като автор не се чувствах уютно в новата ситуация.

Какво Ви инспирира да творите? Има ли сммисъл да се пише в България? Четат ли се българските книги?

Пиша почти само и единствено за чекмеджето. Засега. Сигурна съм, че в България има четяща публика. Много силно се надявам блaгодарение на кризата, старата публичност да се промени, за да станат видими писатели като мен.

Какво мислите за насищането на пазара с преводна литература?

Аз съм страстен читател, които не може да чете в оргинал и това, че има много преводна литература, само ме радва.

Какво повече Ви дава прозата пред поезията? По-разбираема ли е?

В поезията си имам сетивно, чувствено отношение към света, но това е един различен свят, който няма нищо общо с реалността. Сега съм по-зрял човек, с по-голям житейски опит и различно разбиране за човешкото. Ежедневно актуализирам своята карта на действителността и това ми помага в писането на проза.

Кои са Вашите теми?

Моята тема в прозата  е „малкият човек”, „унижените и оскърбените”. Разбира се, похватите ми са различни от тези на традиционния реализъм. В писането на проза следвам сърцето и вътрешната си интуиция.

Sonya_Nikolova

Споделяте, че пишете бавно – така ли се ражда стойностната тематика, или е въпрос на лично усещане и творческа работа?

Писането на проза е бавна и деликатна работа, изисква много съсредоточаване, изпипване на детайлите, време. Самият сюжет трябва да се обмисли, да узрее. Това е един много приятен, но напълно безплатен труд. Малко са хората, които биха писали без подкрепа, без признание.

За какво мечтаете да пишете? Има ли тема, която е непосилна? Имате ли любими мотиви, които разработвате?

Досега не е направен  роман за прехода в България. Това е голяма тема. Също така в българската история има изключително интересни сюжети, но на този етап историческата проблематика е непосилна за мен.

Иска ми се в моите герои хората да се познаят, да почувстват, че някой „говори” от тяхно име. Когато започнеш да срещаш измислените си пресонажи по улиците, значи си постигнал нещо в прозата.

От кого се вдъхновявате? Има ли съвременни български творци, които харесвате?

Вдъхновявам се от разговорите си с големия литературовед Морис Фадел. За мен той е най-интересният модерен философ.

Опишете се с няколко думи!

Опитвам се да бъда чувстваща, мислеща и състрадателна.

Пожелайте си нещо!

За мен свободата е най-голяма ценност. Пожелавам си независимост, така както е разбрана тя в есето „Собствена стая” на Вирджиния Улф.

В момента Соня Николова е некомерсиален автор. Има две издадени поетични книги: “Пастирът и Леватнинките” – 2000 г., издателство Свободно поетическо общество, и “История на килима” – 2003 г., издетелство Жанет 45. Престава да пише стихотворения на 28-годишна възраст. В момента пише проза,  от която публикува много малки късчета; не участва в литературни сдружения. Пише бавно. Търси път към истниския читател.

Снимки: Личен архив

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай