Public Republic Art Studio

За приказкотерапията, или могат ли приказките да ни излекуват

24 декември, 2011 от · 1 Коментар

Интервю на Огнян Тепавичаров с Диана Петрова

Diana_Petrova

Наскоро излезе първата книга на Диана Петрова „Мъдри приказки за деца и родители”. Тя се радва, че приказките, които пише, могат да помагат и на други да открият себе си.

Диана е работила на свободна практика като редактор, преводач и коректор от английски. Пише стихотворения и есета от ученическа възраст, а сега припознава творческото си амплоа си в приказките.

Завършила е книгоиздаване и магистратура по творческо писане в Софийски университет. Приказките й се използват с терапевтична цел в организации като Асоциацията за осиновители и осиновени, Института по позитивна психотерапия, фондация „С-Ивенна”, консултативния център „Плиска“, „Аликрон-Консулт”, центъра „Отворен свят“ и Центъра за обществена подкрепа.

Резултатът на приказкотерапията мотивира Диана да инициира проекта „Подари ми приказка“, където всеки може да получи своята лична приказка или да подари такава на някой, който обича.

Здравей Диана, ти написа наскоро една много хубава книга – „Мъдри приказки за деца и родители”. Какво те накара да напишеш тази книга?

Винаги съм харесвала приказките. Когато бях малка, помня, че баба ми разказваше приказки, които сама измисляше. Аз обаче винаги заспивах преди края на приказката. Тогава си обещах един ден да довърша всички тези вълшебни истории, които стояха недовършени в мен.

Започнах да пиша приказки, когато бях на около двайсет, малко след като се запознах с книгите на Юнг. Предполагам, че това ми даде допълнителен тласък да изпълня обещанието, което бях дала преди толкова много години, а Юнг определено оказа влияние върху терапевтичния модел на приказките. Радвам се, че тази книги беше издадена, защото ние имаме нужда от приказки и колкото се може повече вълшебство в нашия живот.

koritca

Имат ли твоите приказки конкретен психологически подтекст?

Всички приказки имат. Този жанр винаги е съдържал подобни мотиви, още от древни времена. Приказките не са създадени за деца, те са създадени за възрастни. Приказките описват пътя на нашето израстване като хора. Изпитанията и премеждията, през които преминаваме всички ние, за да станем по-добри.

Вълшебството на индивидуалната трансформация е случване в приказен свят, който изцяло е пренесен върху нашето вътрешно, интровертно световъзприятие. Това ни помага да се справим с проблемите и ситуациите, които възникват по време на нашето духовно и физическо израстване.

Чрез приказките може да се лекува човешката душа. Възприемайки себе си чрез моделите на приказното, човек се лекува, а по този начин той помага на хората около себе си, защото те изживяват същото или подобно на нас самите.

Не започнах да пиша приказки целенасочено с терапевтична цел. Истината е, че от асоциациите за деца в неравностойно социално положение харесаха приказките ми и се оказа, че те въздействат благоприятно на децата. Предполагам, че вътрешната ми потребност да изразя приказния свят успява да кореспондира с нуждите и на други хора – били те малки или големи, защото всеки от нас носи детето в себе си.

Какво е приказкотерапията?

Приказкотерапията е способ за достигане до дълбините на човешкото несъзнавано. Стълбицата, на която се опира приказкотерапията, е моделът на вътрешен съзидател-разрушител. Основният принцип на работа с приказките е да се изгради вътрешният съзидател – онзи, който очиства и дисциплинира чувствата, за сметка на вътрешния разрушител. Приказкотерапията действа като възпитател и като коректор.

Твоите приказки се посрещат с отворени обятия от организации като Асоциацията за осиновени и осиновители, Института по позитивна психотерапия, център „Отворен свят“, Центъра за обществена подкрепа и др. Как твоите приказките помагат на проблемните деца?

Тези деца трябва да приемат своите проблеми като дар. Това е начин, който може да им помогне да изградят личността си и да се възприемат такива, каквито са. Те са силни, защото се справят със собствените си проблеми, а не трябва да приемат това като нещо, което може да повлияе неблагоприятно върху живота им и впоследствие да ги съкруши. Старая се чрез приказките си да покажа на децата, че техните слаби страни могат да бъдат преобърнати в силни, като в този процес те изграждат характер.

Какво е за теб приказното, вълшебното в нашия свят?

Светът ни е много по-приказен, отколкото можем да си представим. Често обичам да споменавам вълшебството на мангровите гори, чиито дървета имат общи корен и живеят заедно в пълен унисон. Или вулканът Фуджи, в подножието на който растат рози. Там при всяко земно сътресение или повей на вятъра вали дъжд от рози, а не от пепел. Това е толкова вълшебно, като в приказка. Според мен хората са затворили очите си за вълшебствата на света, в който живеем.

Мислиш ли, че приказките са ключ към вътрешното ни състояние, на някои наши проблеми, че могат да ни излекуват и да ни направят по-добри?

Приказките са много силен метод да се навлезе в полето на несъзнаваното и да отключат много проблеми на подсъзнателно ниво. Изживяването на проблемите ни в приказен свят е много стар и изпитан фолклорен способ за собственото ни самоосъзнаване.

Приказните модели са фундаментални и в тях всеки може да се припознае. Запитвали ли сте се коя е любимата ви приказка и защо? Всяка конкретна история, към която имаме предпочитание, е и наша история. Изживяването на тази приказка като носител на човешкия опит ни помага да надмогнем проблемите си и да се адаптираме успешно в живота. Това е вид самолечение, което допринася за надграждането и израстването на индивидуалността, която носим.

Ти си майка, работеща жена и автор – как съчетаваш тези нелеки отговорности?

(Смее се.) По принуда! Усещам писането и отглеждането на децата си като задължение. Задължение, защото това са нещата, без които на мога. Децата и писането ми помагат да съм това, което съм. Тези неща са израз на вътрешния ми свят и са принуда по необходимост. Да съм майка и да пиша, са нещата, които трябва да правя, също както е в любовта. Ние обичаме, защото имаме нужда от това. Тази любов е утвърждаване на самите нас.

Имаш две дечица, как приемат те твоите приказки? Четеш ли им преди лягане?

Моите деца са най-големите ми критици. Разчитам изключително на тяхното мнение. Всичко, което пиша, минава първо през тях. Синът ми е на десет, а дъщеря ми – на осем години. Те са на различна възраст и са от различен пол, което прави оценката им много значима за това, което правя.

Децата са най-искрените и най-чистите критици. Да, чета им преди лягане, но не от моите приказки. Чета им класически приказки, защото мисля, че в тях се съдържа повече от изкристализиралата мъдрост на човешкото битие и опит.

za_detsata

Защо смяташ, че книгата ти е предназначена и за деца, и за техните родители?

Четенето на приказки е двустранен акт на общуване между родителя и детето. Целта не е да бъде прочетена приказка и детето да заспи. Точно обратното, ако на детето нещо му е направило впечатление и има въпроси, това трябва да се обсъди.

Това е един добър начин да се достигне до душевността и тревогите да детето, към които невинаги има пряк път. Към четенето и обсъждането на приказките трябва да се подхожда внимателно и с търпение от страна на родителите, защото това може да им открие много тайни за света на техните деца.

Именно заради това има и приказки за събуждане, които целят да мотивират съзнанието и въображението на детето. Така то е по-подготвено да открие без страх и с разбиране света, който го очаква навън.

Приказките за теб са чудесен начин за намиране на общ език между децата и родителите. Къде е мястото на приказката в един глобален и технологичен свят, в какъвто живеем?

Приказките са ни нужни не само за преодоляването на вътрестресови ситуации, но те съдържат и модели за подражание. В тях детето може да се припознае, да намери модел на поведение и да има свободата да избира, като се учи за доброто и злото. Без тези модели, които до голяма степен са педагогически, детето малко или повече се лута в избора си.

Въпреки интернет и масова интеркултурна среда, в която живеем, аз смятам, че нашите деца изживяват своето детство не по-различно от самите нас. Технологиите и медиите само правят достъпа ни до детския свят по-труден.

Покрай работата ми с детските приказки и срещите ми с различни деца съм забелязала, че те имат потребност от приказния свят. Ако нямат достъп до него, те сами си измислят такъв и герои, с които да живеят. Тяхното детство е може би по-стойностно от нашето, защото им се налага посредством приказното сами да откриват пътя на израстването.

Всички деца живеят в приказен свят, възрастните – също. Във всеки възрастен има едно дете – пораснало или не, което постоянно има нужда за своето себеутвърждаване.

za_roditelite

Какво искаш да кажеш на съвременните майки и татковци?

Това, което звучи банално, но е вярно – че родителите трябва да общуват с децата си повече и да им отделят повече време в игри, забавления, четене на приказки и изобщо всичко, защото децата наистина имат нужда от това. Ползите от това общуване са двустранни, защото, ако родители помагат на децата си да пораснат, то децата лесно успяват да върнат възрастните към детството. Детството безспорно е богатство, което винаги имаме полза да преосмислим.

Ти пишеш и приказки по поръчка. Разкажи ни за проекта „Подари ми приказка“.

След като се случи така, че приказките ми се харесаха от Асоциацията за осиновени и осиновители, решихме да направим приказки за осиновените деца, които да са насочени към техните проблеми с цел по-добрата интеграция на тези деца.

Така се роди идеята ми да пиша приказки за конкретни хора по някакъв повод, защото всеки има нужда от своята приказка. Оттам ми хрумна, че това може да е един чудесен подарък за близък човек, когото обичаме, или за някого, на когото искаме да подарим нещо специално и лично, само за него.

Доколко една индивидуална приказка може да повлияе на един човек и да го промени?

Хората обикновено реагират позитивно, но се случва, макар и рядко, да не приемат приказката. Това се случва, когато те не са готови за това, което е написано в приказката. Има една мисъл, която гласи: „Митовете разказват за миналото, а приказките – за бъдещето.“

Хората, които не са готови да се срещнат със себе си, отхвърлят собствената си приказка. Всеки от нас носи приказката в себе си и я пише постоянно. Аз само се опитвам да помогна на хората да открият своята приказка.

Кой е любимият ти приказен герой и защо?

Амели Пулен, защото тя въплъщава един мой вътрешен образ, който хем иска да се покаже, хем иска да остане скрит от света – тайнствен и вълшебен само за мен.

Приказките на Диана Петрова можете да разгледате на нейната страница.

Снимки: Георги Петров

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • „Мъдри приказки за деца и родители” от Диана Петрова – Книжни Криле // 10 яну, 2017 //

    [...] Прочетете интервюто на Огнян Тепавичаров с Диана Петрова и ще разберете повече за писателката и вдъхновението зад приказките й: http://www.public-republic.com/magazine/2011/12/80669.php [...]

Коментирай