Public Republic Art Studio

Коледни приказчици

25 декември, 2011 от · 4 Коментара

На Васили – от любов!

измисли и написа:
Весела Фламбурари
нарисува:
Радостина Нейкова

* КОЛЕДНАТА КАРТИЧКА *

koledna kartichka

Имаше една коледна картичка, на която бяха нарисувани една червена елха и едно зелено еленче.
- Не може повече така! – тропна с копито еленчето. – Всичко са ни объркали! Първо–на първо, еленчетата не са зелени, а второ–на второ, елхите не са червени!

kolednata kartichka

- На мен не ми пречи, че съм червена – въздъхна елхата, – но, ако можех да се преместя на някоя истинска картина, щях да съм по–щастлива! Само, ако можех да съм елха от нарисувана на картина гора!
- Е, тогава задължително щеше да си зелена! – разклати рогца еленчето. – Защото елхите в гората са зелени… А еленчетата – не! Еленчетата…

- Добре, добре! – сгъна се картичката. – А кой от вас двамата иска да донесе радост на млади и стари?
- Аз! – отвърна зеленото еленче.
- Аз! – отсече и червената елхичка.
- Така–а–а… – продължи картичката. – Може и да не знаете, но ние, коледните картички, носим радост на млади и стари точно на Коледа! Защото, ако точно на Коледа не получат коледна картичка, млади и стари се чувстват сто пъти по–нещастни! Коледните картички са важно нещо! Ако ни няма нас, ами просто няма да има Коледа!

kolednata kartichka

- Така ли било? О–о–о! – промълви червената елхичка и запламтя в още по–ален оттенък.
- Ами да, бе! – тропна с копитца еленчето и препусна щастливо върху коледната картичка.

* ЕЛХАТА *

Elhata

Имаше една елхичка, която съвсем не искаше да става Коледна елха.

- Така де, една нощ – добре! – казваше тя. – Ама после? После съвсем не ми е ясно! По–добре да си стоя мирно и тихо в гората. При това много тихо защото, както са плъзнали разни бракониери… Докато се усетиш и хоп! вече си с гирлянди и звезди! Не е за мен тази работа! Имам други планове за себе си. Смятам да доживея до шест хиляди осемстотин трисет и шест години! Е, в краен случай до шест хиляди!

Елхичката завърши важно речта си и после се огледа. В гората обаче така й бяха свикнали, че вече не я слушаха.

Хубавооо, но стана така, че една зима горският я забеляза. Не само забеляза, ами и отбеляза. С бял кръст, напреки. Какво ли не направи елхичката за да махне боята, но не успя.

Elhata

- Явно не съм стояла достатъчно тихо и кротко. Точно на мен да се случи!

Скоро дойдоха и горският със сина и дъщеричката си. Нарамиха елхата и право вкъщи. Сложиха я в стаята, а тя ги гледаше толкова недоволно и гневно, че за малко успя да ги стъписа.

- Точно мен ли намерихте? – викаше елхата. – Аз, дето щях да живея мирно и тихо… забележете: Мирно и тихо! До шест хиляди години! Ама хааа!

Но стъписването отшумя и всички започнаха да я украсяват. Отначало елхичката се дърпаше, сърдеше и протестираше. Но когато й сложиха голямото огледало да се види, изведнъж се смая.

- Яяя, ама аз съм станала доста хубавка! Е, малко натруфеничка, ама на такъв празник – може!

Elhata

После елхата се отпусна. Пя коледни песни с другите. Въртя се вкръг във вихрен танц. Получи много и прекрасни подаръци. Смя се на воля, без да се стряска, че не стои тихо. А най–отгоре й малката звезда излъчваше такава светлина, че елхичката се почувства съвсем замаяна.

Нощта отмина. Слънцето се появи. Елхичката вече не изпитваше предишния страх.

- Беше толкова прекрасно, че стига за шест хиляди осемстотин трийсет и шест години напред!

* КАМБАНКАТА *

Prikazki

Имаше една изкряща стъклена камбанка, която една сутрин се събуди закачена високо, високо на едно клонче от Коледната елха.

- Ей – извика стъклената камбанка, – ехей, свалете ме оттук, моля! Вчера ме направиха от стъкло… А стъклото е много чупливо! Мога да падна и да се счупя!
- Стига си викала! Тук си за да пееш! Пей! – обади се един позлатен орех.

Орехът бе закачен на клонче, малко по–встрани.
- Ама аз… – опита се да обясни камбанката.
- Никакви оправдания! – изстреля орехът. – Ако не запееш веднага, ще се залюлея толкова силно, че ще те ударя. И тогава наистина ще се счупиш! Пей!

- Но мен ме направиха вчера и още не съм научила нотите! – възкликна малката камбанка. – А и не разбирам защо са ни закачили толкова нависоко?

- За да пееш! – тросна й се орехът. – А мен, за да ти заповядвам да пееш, без съмнение!
- Не зная как да пея… Но и Вие сте толкова ужасен, че никога няма да направя каквото и да било за Вас! – извика камбанката.

Но точно в този момент орехът наистина се залюля заплашително и замалко да връхлети право върху бедната стъклена камбанка. Камбанката изтръпна уплашена. И толкова се притесни, че цялата се разтресе. И ето, че зазвъня тихо.

- Най–после, пееш! Накарах те! – изкиска се позлатения орех и се поду от самодоволство.
А камбанката трепереше и звънеше, звънеше и трепереше. Орехът се дуеше и дуеше, докато… Докато накрая позлатеният орех се сцепи надве! Двете му половинки се оказаха празни. Въпреки цялата си позлата, орехът беше развален и изкуфял. После двете празни половинки паднаха на земята.
Тогава камбанката зазвъня цялата от смях.

- Ама, че съм глупава! Да се плаша от един изкуфял орех! Хахаха! Я да взема да си попея!
И сладкото гласче на стъклената камбанка пя през всичките дни на Коледа.

* ПРИНЦЪТ НА СЪНИЩАТА *
Princyt na synishtata

Той е Принц на сънищата. Може да те накара да заспиш, както си ядеш шоколада или точно, когато те изпитват по математика. Той е толкова невероятно изкусен в магията си, че потопи един цял град в сън, навръх градския празник. Заспаха музикантите, както си биеха чинелите. Заспа кметът, посредата на тържествената реч. Заспаха въртележките и люлките от лунапарка. Заспа дори камбаната на градския часовник, както си се поклащаше от вятъра.

Princyt na synishtata

Принцът на сънищата никога не се шегува. Бляновете му са лекокрили, тайнствени и странни. Веднъж той накара една черна дупка да сънува, че е блестяща звезда. Една трънка само спеше, защото в съня си се виждаше като Коледен венец. А едно плюшено зайче въобще престана да се събужда, защото непрекъснато сънуваше, че е живо.

Той е Принц на сънищата. И в неговата страна бездомното момиченце става принцеса. Гладният гощава приятелите си, а човешките битки отведнъж секват…
Защото Принцът на сънищата също сънува.

* ДЕСЕТ ДНИ ДО КОЛЕДА *

10 dni

Имаше някъде в снежните гори една дървена къщичка. В тази къщичка светеха хиляди малки светулки и кипеше трескава работа. Седем работни джуджета сглобяваха от различни части подаръци, пишеха писма, четяха списъци с детски имена и въобще, личеше си, че до Коледа остават само десет дни.

Седем джуджета ли казах? Не, съвсем не! Работеха само шест, а седмото, най–малкото, се беше свило до печката, намръщено.

Чу се звук от плъзгане на шейна и в дървената къщичка надникна самият дядо Коледа. Суетенето на джуджетата му хареса и той влезе, доволно сучейки мустак.

- Как върви? – попита.

Най–голямото джудже сложи очилата си и запреглежда списъците.

- Ще успеем, както всяка година! – отсече то. – Въпреки че децата непрекъснато стават все повече и повече. Освен това много поумняха и на можеш разбра бели ли правят или изобретения… И по тази точка не можеш ги хвана! Трябват подаръци за всички. Но ще успеем!

Дядо Коледа се огледа усмихнато. После посочи най– малкото джудже, което продължаваше да се мръщи до печката.

- А той, какво? – попита.
- Цупи се! – отвърна очилатото. – Не сме му били давали важна и сериозна работа!
- Ами да! – скокна малкото джудже. – Ето, ти отговаряш за списъците. Това е много важно! Той пише писмата – пак важно! А аз какво? Да не съм ви “джудже за всичко”?

- Тъй, тъй, тъй… – кимна с глава дядо Коледа. – А ти какво правиш най–добре?
- Ами–и–и… мога да скачам! А само ако видиш, колко бързо тичам! – подскочи отново малкото джудже.
Очилатото въздъхна.

- Е, това е то… скачал, тичал! Казах ти, че не си дорасъл още за отговорности!

Малкото джудже се изплези.

- Стига! – отсече дядо Коледа. – Има нещо, което сте забравили и точно той може да го свърши!
- Какво сме забравили? – разтревожиха се джуджетата.
- Елхите сте забравили! – дядо Коледа сякаш бе доволен. – Вълшебните елхи!
- Наистина ли? – все още не вярваше на късмета си малкото джудже. – Само аз ли мога да я свърша тази важна работа?

10 dni

- Да, само ти и никой друг! – обясни дядо Коледа, – Защото бягаш бързо. Трябва да излезеш и да откриеш тези елхички, които вие, джуджетата, ще занесете на всяко семейство, преди Коледа. Те са вълшебни елхички. Светещи. Не се намират лесно! Трябва хубаво да потърсиш. Това е много важна и сериозна работа. Хайде, желая ти успех!

- Ура–а–а! – провикна се щастливо малкото джудже. – Най–после и за мен да има нещо важно! Ех, че хубава Коледа ще бъде!

И малкото джудже изхвърча весело навън.

- Хм–м, да – усмихна се дядо Коледа. – Май че се получи!
- Разбира се – отвърна замислено очилатото, – ти винаги знаеш, точно как да постъпиш!

После се сепна и се провикна към другите.

- На работа всички! Имаме само десет дни до Коледа!

* СНЕЖИНКАТА *
Snejinkata

Имаше една малка бяла снежинка, която се изгуби.

Както си танцуваше снежински танц с останалите снежинки, затвори очи за да не й се завърти свят при един пирует и хоп! като ги отвори, тях ги нямаше.

И понеже такова нещо се случваше за първи път, снежинката много се уплаши. Уплаши се и се приземи върху една зелена елха.

- Апчихууу! – кихна елхата. – Ти какво си решила да направиш?
- Кацнах! – отвърна срамежливо снежинката. – Ала само за малко! Само да се огледам и…
- Значи си решила да ми кацаш върху носа, апчихууу! – продължи елхата.
- Само за пет минутки, докато другите ме намерят! – отвърна снежинката.

- Явно не чуваш добре! Апчихууу! – ядоса се елхата. – Кацнала си ми върху носа, поради което надушвам само студ и белота, а очаквам точно тази нощ да надуша нещо друго!

- Простете ми, малко съм объркана! – проплака снежинката. – А какво ще става точно тази нощ?
- Аха, просто една малка и доста объркана снежинка! – измърмори елхата. – Апчихууу! Тази нощ е нощта на Коледа! А сега се дръпни от носа ми!

Snejinkata

Снежинката се разтрепери. Тя беше наистина малка и объркана. Коледа? Какво ли пък щеше да е това?
- Извинете… тази Коледа надушвате ли я вече? Скоро ли ще е тук?

“Дали Коледа обича танцуващи снежинки?” – помисли.
- Апчихууу! – кихна отново елхата. – Да, Коледа скоро ще дойде! Прави го всяка година! Но докато си ми кацнала на носа, няма никаква вероятност да я надуша… Апчихууу!

- Да не сте настинала? – попита внимателно снежинката. – Само кихате! Ааа, Коледа може би е нещо като доктор?
- Аха, точно доктор си е! Огрява душите и ги лекува! – съгласи се елхата. – А кихам защото си ми кацнала на носа и го гъделичкаш, ясно?

- Ооо, извинете! Аз понеже се загубих… А къде да кацна? – попита снежинката.
- Ето, на върха ми е съвсем добре! – отвърна й елхата. – Пък и надалеч ще виждаш… Коледа вече пристига!

Снежинката се премести на върха на елхата, точно когато някакво изкрящо сияние падна над цялата Земя.

Сиянието обгърна снежинката и чувството, че се е загубила изчезна.

- Коледа! – прошепна тя.
- Коледа! – съгласи се елхата.
Тогава малката, бяла снежинка трепна и затанцува. А от върха на елхата заструи звездна светлина.

Весела Фламбурари,
във времето на зимното Слънцестоене

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Наташа Начева // 25 дек, 2011 //

    ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
    БЛАГОДАРЯ ЗА ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ КОЛЕДНИ ПРИКАЗЧИЦИ!
    СЕГА СПОКОЙНО МОГА ДА ИЗЛЕЗНА НАВЪН В СТУДА И ДА СЕ УСЕЩАМ В КОЛЕДНАТА МАГИЯ, ЗАВИТА НА ТОПЛО …
    ХУБАВО МИ Е…
    НЕКА ВИ БЪДЕ И НА ВАС…..

  • „Коледни приказчици” от Весела Фламбурари – Книжни Криле // 5 дек, 2016 //

    [...] „Коледни приказчици” на Весела Фламбурари може и да не се намира лесно по книжарниците, но авторката се е погрижила книжката да може да достигне до всяко българско дете, от близо и далеч, публикувайки я в интернет. Можете да прочетете коледните приказки тук: http://www.public-republic.com/magazine/2011/12/80625.php [...]

  • “Коледни приказцчици” от Весела Фламбурари – Книжни Криле // 29 ное, 2018 //

    [...] интернет. Можете да прочетете коледните приказки тук: http://www.public-republic.com/magazine/2011/12/80625.php а текстилното издание можете да си поръчате от [...]

  • “Коледни приказчици” от Весела Фламбурари – Книжни Криле // 29 ное, 2018 //

    [...] интернет. Можете да прочетете коледните приказки тук: http://www.public-republic.com/magazine/2011/12/80625.php а текстилното издание можете да си поръчате от [...]

Коментирай