Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Невена Шомова

26 декември, 2011 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Велика Гюлемерова с художничката Невена Шомова

Nevena_Shomova

Откога рисувате? Какво Ви провокира да творите?

Вече трета година рисувам с бои, а преди правех скици с молив. От малка проличаваше талантът ми, вложен от Бог, може ли свещ да се скрие на тъмно – не, той осветява на всякъде. Така е всяко добро, то е светлина и се забелязва.

Такъв беше и талантът в мен, отличавах се от другите деца в часовете по изобразително. Аз бях послушно дете и винаги се стремях да угаждам и радвам родителите си (макар тяхното мнение да не е това), а те ме възпитаваха и приготвяха живота ми като сладкар, който да продължи семейния бизнес.

Мнението за художниците им беше, че това не е професия за изхранване, те залагаха на сигурното, а аз бях по-размечтано дете. Покорих се, въпреки желанията ми да съм художник, учех за сладкар, отидох и в Пловдив като студент, но в един момент техните мечти започнаха твърде много да ме задушават. Исках да им угодя, но в мен се надигаше борба, че това не е моят живот. Имах добър повод да прекъсна образованието си, когато забременях, го направих, чувствах, че се освобождавам от примка, която не е приготвена за мен.

Nevena_Shomova

Не се виждах сладкар, а художник. В мен се надигна такава вяра, че щом Бог ми е вложил този дар, понеже е Съвършен, ще промисли за моето обучение, клиенти, продажби и успех. Знаех и чувствах съвършенството на Бог, че неслучайно поставя тези дарби в нас, даже чувствах отговорността, че трябва да съм добър настойник на този дар и че имам отговорност към него.

Ето една добра илюстрация – идва при Вас много богат човек и вижда, че сте нуждаещ за много неща, имате нужда от помощ, решава да Ви подари много скъпа и луксозна кола, осигурява Ви и всичко свързано с нея.

След година се връща при Вас и вижда нещо страшно, състоянието на колата е плачевно, пълна вътре с мръсотия,  вън мръсна, занемарена, а километражът стои на нулата. Какво ще си помисли този богаташ за Вас – първо, че вие не приемате дара, не го оценявате, съответно показвате и лошо отношение към дарителя. Това говори много лошо за Вас.

Ето затова сме много отговорни и аз така го чувствах. Затова започнах  да си купувам малко по малко бои, от евтините разбира се, купувах четки, сменях и сменях докато открих онова, което ме удовлетворява и дава добър резултат; онези  материали и техника, които да ми носят наслада и  лекота в рисуването. Истината е, че всичко е ставало с благодатта на Бог, насочвал ме е за всяко нещо и ме е срещал с подходящите хора, на които да задавам въпроси и те да ме учат на разни неща.

Nevena_Shomova

Имате ли любима картина? А тема, която пресъздавате ?

Любимата ми картина е онази, която виждат очите ми, всичко пред мен и около мен. Аз виждам голяма красота в природата, в творенията на Създателя и може би това ми е любимото нещо, което искам да  пресъздавам във възможно най-съвършения му вид.

Целта ми е както фотографът хваща уникални и неповторими неща и детайли от природата, така и аз с помощта на друга техника да пресъздам същата уникалност. Затова и обичам работата на фотографите и те са за мен много ценни, аз самата понякога се изявявам като  такава. Искам да прославя не себе си, а самия Бог да бъде похвален, не се стремя към слава. Искам да се наслаждавам на славата на моя Баща, аз  да го прославя.

Nevena_Shomova

Има ли художник, от когото се учите?

Святият Дух е този, който сътвори човека, като Бог дъхна (дух означава дъх, като вятър) върху пръстта и в тях влезна жизнено дихание. Духът на Бог се движеше и твореше. Този Дух е в нас християните, Бог ни го дава, след като повярваме и приемем Исус за свой Господ в живота си. Този Дух е в мен и твори картините. Преди рисувах, да, но когато повярваш, признавам си, че този дар се махна от човешкото ми естество и само когато съм пълна със Святия Дух, тогава мога да рисувам.

На няколко пъти съм допускала по 2-3 дена да съм далеч от Бог, не се моля, не чета Библията и мисля за други неща; в такива дни, които за мен са станали  като страшни, усещам как бавно, бавно Духът се оттегля от мен и все повече и повече започвам да усещам празнота чак до болезненост, не мога да си намеря място вкъщи, нямам мир и съм притеснена.

Тогава съм рисувала и толкова грозно и мъчително са ставали нещата, че просто ставам от стола и отивам да се моля, за да се върна при Бог. Когато осезаемо се изпълня с Духа Му, чак тогава мога да рисувам. Той е моят учител, уникално, но истина.

Nevena_Shomova

Има един художник, с който Бог ме срещна по уникален начин, казва се Наньо Нанев, много добър творец, той ме е учил технически за нещата в рисуването, много съм му благодарна за отвореното сърце към мен, малко са художниците, които споделят от опита си. Той е безкрайно добър към мен. Знам, че Бог ми го прати за моето обучение, не използвам неговата техника, но на много мои въпроси ми е отговарял.

Какво сънува един творец?

Онова, което го вълнува. Аз като творец, не съм художник, а творец на Бог, в различни моменти се проявяват дарбите на Духа Му в мен, както Бог сметне. Аз съм просто проводник на една съвършена Личност. Като един инструмент. В един момент рисувам уникално, в друг пророкувам, в друг ходатайствам с голяма власт и сила, в друг съм като смирено агънце. Аз съм онова, което е Бог в мен, според волята му. Сънищата ми са пълни повече с духовните неща, творец на духовните неща.

Nevena_Shomova

Рисувате портрети – кое е най-трудното в един портрет? Различно ли е усещането, когато рисувате хора и когато рисувате природата, животни?

Да, различно е. Например, когато рисувам лъв или тигър, само дето не ръмжа вкъщи, чувствам,  че аз съм животното, сякаш се превъплъщавам в него, усещам емоциите му в себе си или обратното – някое котенце, особено спящо ей в такъв момент усещам голям комфорт и мир.

Усещам духа и искам тези картини да носят този дух и да влияят на собственика на картината. Когато рисувам човек, постоянно мисля за него като личност, преживявам разни неща, моля се за него, ходатайствам, имам чувството, че след като свърша с картината, този човек е вече променен, сякаш аз докато съм го рисувала и молела, съм сътворила нещо ново в духовната област за него и живота му. Има неща, които тепърва откривам.

Nevena_Shomova

Помага или пречи това, че сте самоука художничка? Това дава ли Ви по-голяма свобода да експерементирате, или ограничава?

Помага, освободена съм от робското мислене, което ти се налага, когато си ученик на някого. Всяко мислене и действие, което е ограничено; на което са му поставени граници, е робство и религия. Словото ни учи да бягаме от това и ни призовава в свободата в Христос. Това е творчество и не трябва да му се поставят рамки, не може всички художници да сме еднакви, напротив, всеки трябва да е уникален и различен и да служи по различен начин на хора по света, необходимо е това.

Nevena_Shomova

Каква е Вашата дефиниция за талант? Самотна личност ли е творецът – човекът на изкуството?

Талант е дар от Онзи, който съдържа в Себе си всичко съвършено и иска да ни го подарява,  даром. Както се дава, така може и да се отнеме. Не е наше. Но има и таланти, дарове, които не са от Бог  (врачки, баячки и подобни).

Да творци сме, за съжаление понякога за зло, но понякога и за добро, понеже сме направени по Неговия образ и подобие, също сме творци. Естеството ни е творящо. Но в творенето си имаме свободната воля да изберем или отхвърлим някаква идея, да бъдем проводници на чужда намеса в нас. Например, вършейки зло, говорейки зло, ние ставаме проводници на сатана (дявола); да творци сме, но не за добро – тук се изразява свободната ни воля, за съжаление крайният резултат е в наш ущърб.

А вършейки добро, говорейки добро,  ние творим чрез устни и на дело цял един свят. Свободната ни воля е избрала да сме добри, да бъдем проводници на добрия Бог (защото всяко добро нещо идва от Него), така творим добри неща. Може би мога да го опиша така- да творци сме, но зад нас има един, който ни бута напред, някой,  който влияе на решенията ни, свободната ни воля избира коя ще е тази личност. Това са духовни неща и не всеки може да го разбере и приеме. С повече опит се стига до този извод.

Nevena_Shomova

Когато рисуваш, мислиш ли за човека, при който ще попадне твоята картина? Какво е посланието, което отправяш?

Ами да, вече споменах за това. Мисля много и искам най-доброто за този човек, искам картината да му носи Божествени послания, например да му доставя удоволствие, носи освобождение, мир. Много държа да му насочва вниманието към Бог, а не към мен.

Необходимо ли е винаги да има някакво вдъхновение? Различно ли е чувството, когато рисувате по поръчка и когато имате нужда да изразите себе си чрез картините?

Много лесно влизам в това вдъхновение. Сядам пред статива, моля се Бог да ме изпълни с творческата си сила и да извърша Неговата воля и още много други неща и когато осезаемо усетя присъствието Му, тогава започвам да рисувам, понякога се отказвам, ако не усетя Святия Дух, няма смисъл – знам, че само ще се измъча. Пак казвам, преди не бях така, но откакто повярвах (от 1 год. и 4 месеца) нещата много се промениха. Каквото и да рисувам, не изразявам себе си, а Онзи над мен; лесно е да се рисуват Неговите неща, може би затова не обичам да рисувам къщи.

Nevena_Shomova

За какво мечтаете?

Искам да виждам хората около мен щастливи, искам връзката между човек и Бог да се възстанови, както е било отначало, искам много неща. Всеки ден мечтая и се моля за тези неща, макар че от скоро съм вярваща, съм преживяла големи чудеса и отговори на мои молитви. Всеки ден Бог ме радва с нещо, имам чувството,  че животът ми започна, когато повярвах, а дотогава ме е нямало, някой друг е бил в мен. Така се чувствам. Аз съм щастлив човек и всичко има стойност, няма празно при мен.

Nevena_Shomova

Какво Ви предстои? Да очакваме ли изложба?

Честно да Ви кажа, не знам. Нямам планове да ставам велик художник, това може би е средство да бъдат докоснати от Бог  много хора в моя бранш, хората на изкуството. Ако Бог ме благослови с успех, няма да откажа, но това не е моят живот. Животът ми е Христос. ”Първо търсете Божието Царство и всичко останало ще ви се прибави” – на този принцип съм.

Снимки: Личен архив

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • boromir // 29 дек, 2011 //

    Цветенца, врабченца, конченца…що за изкувство е това!?

  • boromir // 30 дек, 2011 //

    …а, иначе – нека да са “рози за доктор Шомов” :-) )))

Коментирай