Public Republic Art Studio

Марица Колчева: „Думите “сполетяват” всички нас…просто някои хора го осъзнават по-силно от други.“

1 декември, 2011 от · 2 Коментара

Интервю на Кристина Никова с Марица Колчева

Marica
Снимка: Марица Колчева

Непосредственият повод за това интервю е представянето на „Ластици“ на 1 декември в бар „4 стаи“. Как се роди идеята за книжката? Какво я прави специална? Защо точно „Ластици“?

Нямало е идея за книжка. Имаше купчина събирани през годините текстове, които дадох на Елин Рахнев, като го помолих да ми каже мнението си. Той ме подкрепи, за да мога да ги осмисля като книга.

После я подредих в раздели, които бяха важни, и така книгата си „повярва” и тръгна към печатницата: )

„Ластици” беше първоначално само работно заглавие, но в хода на работата по корицата и дизайна започнах да го харесвам все повече и повече и ето, то остана.

Дали е специална, това ще се разбере в последствие. Специална е, доколкото си е моя и в този смисъл няма друга такава. Специална е и защото е много красива като дизайн, като предмет, нещо което силно исках.

Разкажи ни как започна да пишеш. Как те сполетяха думите?

Не съм започвала, не си спомням такова нещо. Думите „сполетяват” всички нас, ние сме езикови същества, просто някои хора го осъзнават по-силно от други. Постоянно мисля над думите, но това се случва на ниво ежедневен език, разговори с хора.

Едни думи прелъстяват, други отблъскват; способна съм да се влюбя в някого поради думите му. Арсеналът от думи, които използваме с близките хора, с приятелите си например, е вид съзаклятничество, личен изобретен език, код за разпознаване. И ето я така, неусетно, и поезията: )

Marica 2
Снимка: Марица Колчева

Откъде черпиш вдъхновение и провокации?

И двете думи не ми харесват. Да черпя провокации? Провокират ме хората около мен. Ограждам се с такива хора, които да ме „провокират”, да не ми омръзват, много важно е и аз да не омръзвам сама на себе си.

Иначе не вярвам много-много във вдъхновението, по-скоро в съзнателното усилие и в добрия вкус, най-вече.

Учиш кинознание в НАТФИЗ. Какво провокира интереса ти към киното, към тази специалност?

Опитах се да съчетая интереса си към думите и визуалните изкуства (в моя случай – фотографията) в кинознанието и не мисля, че сбърках, продължавам да харесвам силно това, което уча, от първия момент досега.

Съзнателно избрах да не следвам в НАТФИЗ това, с което искам да се занимавам – фотографията, за да не превръщам любимото си занимание в поредица от учебни задачи, от една страна, и от друга, защото ми се струва, че нивото на обучение в моята специалност е по-високо от това във Фотография например, макар че Кинознанието като теоретична специалност много често е подценявано от останалите практически специалности.

Разкажи ни повече за дебютната си книга „Стратегии за дълбоко дишане“. Заглавието отново е провокативно, какво стои зад него?

Не мисля,че е провокативно, или поне не е мислено по този начин. Зад него стои кратко стихотворение от книгата, една приятелка ми даде идея да го „измъкна” оттам и да го превърна в заглавие на книгата.

С коя роля се идентифицираш в най-голяма степен, с тази на читател, писател, зрител или …?
На човек, който стои зад обектива на фотоапарат.

Mar
Снимка: Марица Колчева

Сънища с цвят на…

За съжаление най-често безсънствам.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Шеас // 4 дек, 2011 //

    Доста провокативно интервю!

  • Хейта // 6 дек, 2011 //

    Забелязвате ли несъответсвието между думи и образи?…

Коментирай