Public Republic Art Studio

Викенти Комитски и неговата “Субективна география”

1 декември, 2011 от · 2 Коментара

15 ноември – 17 декември 2011

в град Пловдив, Галерия Sariev

Vikenti_Komitski

„Субективна география” е първата самостоятелна изложба в Галерия Сариев на разпознаваемия с неглижирания си стил и обещаващо присъствие на българската арт-сцена млад творец Викенти Комитски. Изложбата и творбите са подготвени през последната година специално за представянето им в Галерия Сариев.

Vikenti_Komitski

Общият замисъл на „Субективна география” има своята идейна приемственост в предишни отделни творби на Комитски и продължава линията на критичност към класическата художествена форма, към политически, културни, исторически клишета, към инерционно възприети понятия като „тук” и „там”, „свой” и „чужд”, към утопиите и митологиите на глобализацията. Линията e позната от „Паметник на пропуснатите възможности”, „Отново заедно”, „Счупена книга” и „I wish I was that cool“ – показана в предходната изложба на Галерия Сариев – „Беден, но секси”.

Vikenti_Komitski

За своя артистичен подход Викенти Комитски споменава: “Обикновено търся нови гледни точки към нещата, които приемаме без да се замисляме. Понякога има критичен елемент към начините на правене на изкуство, към произведението като такова. Друг път са по-скоро реакция на конкретна ситуация”. (“Стилът е ограничение”, Владия Михайлова сп. ЛИК, бр.36, октомври 2011)

Vikenti_Komitski

Критическата линия тук в изложбата „Субективна география” според автора e фокусирана към мисленето на Запада като „обетована земя”, като приказна Аркадия, в която свободата, волното изявление на личността, икономическият просперитет и справедливостта са априори дадени и неоспорими. Тази поовехтяла митология за „добрия западен капитализъм” се преосмисля на фона на уличните сблъсъци, Уолстрийт, стачките от последните месеци срещу икономическата криза и нейните виновници, водещи в крайна сметка до съмнението на Добърия Запад в самия себе си.

Vikenti_Komitski

Сред работите в изложбата „Субективна география” знакова е „Компас”, която показва четирите посоки на света не със съответните буквени означения West East Nort South, а с W E S T. Така позиционирайки артиста, компасът подсказва авторовата идея, че след 1989 година и падането на Берлинската стена, идеята за изток и друг полюс на света отпада. В момента светът има само едно притегляне и оценка – Запад  и всяка една от съществувалите посоки днес участва като плувка в потвърждение на локацията. Част от изложбата e видео документация, в която Викенти татуира стрелка на показалеца си за тоталното характеризиране и потвърждение на коректива център-посока, зададен и наложен чрез самите нас.

Vikenti_Komitski

В изложбата „Субективна география” Викенти Комитски показва една позиция на творец със собствена система на критична идеология, близка до все по-осъмняващото се в капиталистическата панацея младо поколение. Отново чрез стратегията на умишлено  профанизиране на културни територии, традиции и практики изгражда собствената си знакова образност, позната ни и от предишните му изяви, която го превръща в марка.

Vikenti_Komitski

Викенти Комитски (София). Роден е 1983 година в София. Дипломира се в Националната Художествена академия специалност “Скулптура” през 2006 година. Участва  в изложбите: “Entrepot” в Krinzinger Gallery, Виена, курирана от Рене Блок, „Фото Аз Фото Ти“ в галерия Calvert 22, Лондон, курирана от Яра Бубнова, „FQ-Test“ в GMG Gallery, Москва, курирана от Андрей Паршиков и други. Носител е на наградата БАЗА за 2011. Има работи в колекция Съвременно Изкуство на Софийска Градска Галерия и няколко частни колeкции.

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Модерни времена · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Manol Glishev // 6 дек, 2011 //

    Адски ме кефи тоя човек. Има художници, които знаят как да се рекламират, но са скучни и безидейни. Има и художници с идеи, но без красноречие. Има и сноби. А този пич просто знае какво прави и знае как да го постави.

  • boromir // 30 дек, 2011 //

    И мене…!

Коментирай