Public Republic Art Studio

Кармен Мишу – „Гори, обичай и живей!”

10 декември, 2011 от · 4 Коментара

Интервю на Велика Гюлемерова с писателката Кармен Мишу

Carmen_Mishu

Разкажете ни нещо повече за себе си. От къде идва името Ви?

Родена съм във Видин, но рано го напуснах. Само на 17 г. записах медицина в Букурещ и след дипломирането ми спечелих конкурс за научен сътрудник по епидемиология в Националния център по заразни и паразитни заболявания в София, където работих до 2002г. Името на моето семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ми и дядо ми са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.

Опишете се с няколко думи!

Аз съм една обикновена жена, съпруга и майка на седемгодишно момиченце. Когато бях малка, си мислех, че писателите са някаква особена група хора – по- скоро нещо като извънземни, така далечни и недостижими ми се струваха. Оказа се, че и те са човеци, като всички други, със своите радости, болки, страхове.

Кога почувствахте, че можете да пишете? Какво място заема в живота Ви литературата?

Пиша, откакто научих буквите. Когато бях малка знаех наизуст няколко детски книжки със стихове. Още помня почти цялата ”Щурецът и мравките”, която сега дъщеричката ми учи. Винаги съм обичала книгите. Когато бях тинейджър, родителите ми се караха, че ще загубя зрението си, защото четях до късно през нощта. И до сега съм запазила този ”вреден” навик.

Carmen_Mishu

Говорите френски, румънски, английски и руски,  а също така и гръцки – определено сте космополитна личност и не страдате от комплекса на „самоколонизиращия” се българин. Откъде идва интересът и любовта Ви към историческата тематика – както към по-близкото историческо минало, така и към далечното?

Като ученичка любимите ми предмети бяха литературата и историята. Но не само това е формирало интереса ми към отминалите времена – близки и далечни. Винаги съм си представяла местата и хората, за които съм чела като реални и неведнъж съм пожелавала да съм на тяхното място, в тяхната епоха.

Какво Ви инспирира да творите? Откъде черпите сюжети? Как се подготвяте за един доста сериозен роман, какъвто е „Тангра и неговият син”?

Творческият процес е  сложна и неподлежаща на логика дейност. Понякога само една дума, жест или песен може да отключи вдъхновението, а друг път се случва сюжетът да бъде начертан чисто прагматично, според действията на героите. Аз обичам своите герои, за мен те са живи и следват своя линия на поведение. Понякога са плод на въображението ми, друг път са прототип на реално съществуващи хора. Но винаги, абсолютно винаги в романите си вплитам опита от преживени ситуации и поуката от тях. За да пишеш книги, трябва да имаш око за детайлите, те са солта на живота!

Carmen_Mishu

За „Тангра и неговият син” се готвих много сериозно, защото не исках да съм голословна в излагането на историческите факти. В романа достоверността е първенстваща. Беше сложно и трудоемко, защото се наложи да изчета много книги  и да издиря исторически извори, които са трудно достъпни. Благодаря на професор Георги Бакалов, най-видният ни медиевист, който ми беше консултант в работата по романа! Не можеш да пишеш за средновековните българи, без да знаеш нищо за техния бит – как са се обличали, с какво са се хранели, при какви условия са живели.

Очаквахте ли успеха, който сполетя първия Ви роман „Балканска сага”? Можем ли да твърдим, че това е роман за феминизацията на българска почва? Как определяте героините си – дали ги поставяте по някакъв начин до фаталните жени в българската класика, каквито са Ирина („Тютюн”) и Фани Хорн („Осъдени души”)?

„Балканска сага” е дебютният ми роман. И в най-смелите си мечти не съм предполагала, че читателският интерес ще бъде така голям. Тя буквално се изчерпа за няколко месеца! И досега има хора, които ме питат по интернет къде могат да я намерят. За съжаление, по финансови съображения тогавашното ми издателство не направи допечатка, макар че бе на печалба от продажбата й. Не искам да коментирам подобни теми, но е факт, че количествата от нея бяха изчерпани още на петия месец от излизането й на книжния пазар. ”Балканска сага” е роман, който е писан 10 години.

Plovdiv_chete_2011

Той проследява по своеобразен начин и моето порастване, не само като възраст, а и като стил, като емоция, като житейски опит. Тази книга е от особено значение за мен – подобно първородна рожба. Персонажите в нея са изградени с много любов и съпричастност. Да, наистина женските образи са силни като характер и воля, но едва ли тяхната мисия е да положат началото на феминизацията в българското общество. По-скоро те искат да бъдат чути, зачетени и да заемат достойно мястото си до мъжете си.

Образите на Ирина и Фани Хорн са едни от любимите ми в българската литература, но те и двете имат трагичен житейски край. Аз съхранявам своите героини от фатализма на драматичния завършек, защото влагам в тяхното поведение и немалка доза разум. Такива са  жените и от втория ми роман – „ Нестинарка”. Те също са силни по свой начин, но и женствено меки, напористи и властни, но и отстъпващи пред силата на любовта. Емоционални, мистични, ала и земни.

Как Ви помага медицинското образование? Всичко ли е фикция, или влагате и част от себе си в героите, в местата и случките (например в „Балканска сага”)?

Медицинското образование ме прави реалист. Не всичко в книгите ми е  въображение, има реални случки и хора. Ако ви кажат, че има герой, в който да не живее самият автор, ще ви излъжат!

Plovdiv_chete_2011

С какво се занимавате сега? Да очакваме ли скоро нова книга? . Следите ли какво се случва на българския книжен пазар? Как го определяте? Привлича ли Ви някой съвременен български автор?

В момента пиша два романа – единият е на съвременна тема, който за съжаление остава на заден план и дава приоритет на другият – една история за семейството на заможен фабрикант от периода след освобождението от турско робство. Следя българския книжен пазар отблизо и с все по-нарастваща болка. Не съм от хленчещите, по-скоро съм дейна и енергична натура, но не мога да не отбележа регреса в покупателната способност на населението. Това е единият фактор, който прави книгите да залежават.

Другият е липсата на литературна критика, на норми в книгоиздаването, които да поставят бариери на отявлените графомани. За съжаление днес в България всеки може да издаде книга, ако е платежоспособен, което занижава критериите на литературното творчество. Рафтовете на книжарниците се напълниха с „евтини” мутренски романи. Освен некачествеността на сюжетите, невъзможността да реализират печалба, кара все повече издателства да хлопват врати. От съвременните български автори харесвам Алек Попов и непреходната Маргарита Петкова.

От кои световни автори се влияете?

Не бих казала, че се влияя от някого, като стил. Харесвам класиката – Дюма, Толстой, Чехов, Стендал, Хемингуей. От нашите писатели Димитър Димов, Димитър Талев,  Йовков.

Коя е голямата тема, която е предизвикателство за Вас?

Няма големи и малки теми, има чувства. И най-незначителната житейска ситуация може да стане драматична или комична, зависи през чий поглед е гледана.

Имате ли любим цитат или мисъл, която да отговаря на Вас като личност?

„Гори, обичай и живей!”

Plovdiv_chete_2011

За какво мечтаете сега? Какво бихте си пожелали?

Мечтая за здраве, както мое, така и на моето семейство. За простичките, малки успехи от ежедневието, които се оказват най-важните. Мечтая поне някоя от книгите ми да бъде филмирана, както желаят много от моите читатели, но се боя, че това ще остане в диапазона на илюзиите. Не спирам да мечтая, защото така се чувствам жива!

Кармен Виктор Мишу-Бойчева e родена на 01.10.1970 г. в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията.

През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния. В момента със съпруга си, който е акушер-гинеколог, притежават клиника по гинекология с ин витро филиал. Има дъщеря – Любомира, на 7 години.

Първата й книга – „Балканска сага” – е издадена през 2007 г. от изд. „Захарий Стоянов”.

Втората й книга – „Нестинарка” – излиза на книжния пазар през 2008 г., отново благодарение на изд. „Захарий Стоянов”. В нея се преплитат мистиката на нестинарството и реалният свят на българското село в средата на ХХ век.

В сборника с разкази „Синият фургон” (2009, изд. “Захарий Стоянов”) са събрани съдбите на хора от нашето съвремие. Той представлява своеобразна миниатюра на прехода в най-новата ни история.

Снимки: Личен архив

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Борис Герев (RICH) // 12 дек, 2011 //

    Интересен автор и творец, радвам се че още има такива!

  • Нежля Исмаилова // 13 дек, 2011 //

    Възхитена съм! Много качествен български писател! Наскоро прочетох двата романа ” Балканска сага” и ” Нестинарка”. Кармен Мишу е писателка от ранга на Елин Пелин и Йовков! Пожелавам и здраве и много тверчески успехи!

  • Мари // 9 сеп, 2017 //

    Препрочитам отново “Балканска сага” и не мога да се наситя на богатия език и преливащите емоции,с които е изпълнен романът.Дано някой добър режисъор се наеме да го филмира!

  • Octavia // 22 мар, 2018 //

    A cada movimento, lembre-se de abrir muito as pernas. https://vimeo.com/ashleighkelsey/about

Коментирай