Public Republic Art Studio

“За Словения тя е била преди всичко европейската поетеса Багряна”

28 ноември, 2011 от · Няма коментари

Интервю на Наталия Кръстева с доц. д-р Людмил Димитров и Людмила Малинова-Димитрова – автори на книгата “Багряна и Словения”

Simposium
Момент от симпозиума на 9 ноември – докато все още се събират хората – в залата на Цанкарев дом (техния Дворец на културата) в Любляна. На първия ред са посланик Филип Боков, председателят на Съюза на писателите на Словения Милан Йесих, председателят на словенския ПЕН клуб проф. Едвард Ковач, г-жа Лили Хрибар (открила снимката на Багряна в народната носия) и др.

“Багряна и Словения” – така бе озаглавена конференция, посветена на 20-годишнината от смъртта на българската поетеса Елисавета Багряна (1893-1991), която се проведе в Любляна. Темата на форума дублира заглавието на книгата на Людмил Димитров – доц д-р от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, бивш лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, и съпругата му Людмила Малинова-Димитрова – докторант в НАТФИЗ и преподавател в Театрален колеж “Любен Гройс”.

От документите, които представяте в книгата си, остава впечатлението, че Елисавета Багряна е имала съзнанието за това, как Словения – срещите и познанствата й там – са оставили отпечатък върху нея и творчеството й. Дали е имала тя и предчувствието, прозрението, че Словения ще я припознае като свой творец, което с конференцията сега се доказва?

(Людмила) От цялата информация, която събирахме, най-любопитното беше, че Багряна е била изключително ценена в Словения, преди всичко – като поетеса. Беше много интересно да видим как още през 30-те години тя е възприемана там – от културните среди, от младите или вече утвърдени поети – като изключителна европейска поетеса. Като изключително явление на женската поезия.

Имаше спомени, в които се разказваше, как тя се е движила по люблянските улици, а хората са се обръщали след нея и са казвали: „Вижте, това е поетесата Багряна!”. Но преди всичко акцентът е не върху хубавата жена, а върху талантливата поетеса. И всички много са я обичали и ценели, именно заради таланта й на поетеса от европейска и световна величина.

Беше изключително интересно да разберем, че в Словения тя е била възприемана като високо културна личност. Нещо, което по-късно в България беше забравяно, или просто не беше припомняно, което стесняваше представата за нея – във времето.

Бяха предложени едни канонични нейни творби и на всички езици се превеждаха единствено те. Една представителна извадка, но много ограничаваща – главно „Вечната и святата”, а „Звезда на моряка” и „Сърце човешко” стояха в сянката – чисто идеологически, защото са свързани с двама мъже от бивша Югославия.

Не знам дали някой от хората, които са били нейни критици или редактори през 60-те, 70-те, 80-те години, би могъл да го обясни, но прави впечатление, че през годините – подборът на нейни творби не е чисто художествен, а в някакъв смисъл – удобен, идеологически. За съжаление, от това изключително много губи поезията на Багряна. Пренебрегнати са много интересни творби.

Но книгата Ви е на словенски език, т.е. за българската публика отново остава неизвестна тази по-различна визия за Багряна!

(Людмила) Предвиждаме книгата ни да излезе и на български език, но все още готвим варианта й, защото искаме да я разширим. Все пак за българите, информацията би трябвало да бъде и доста по-богата, и доста по-научна, не прекалено, разбира се, но доста хора у нас биха искали да дадем оценка на поезията й – именно през погледа на словенската рецепция, а тя наистина е изключително висока и вълнуваща.

 Dora Gabe, Josip Vidmar, Bagrjana. Budimpešta, 1932
1932г., Будапеща – на корабче по Дунава седят Дора Габе, словенският публицист и преводач Йосип Видмар и Багряна

(Людмил) В някакъв смисъл, българското издание трябва да бъде пренаписано огледално и допълнено, към което се стремим. В словенското издание, изясняваме българския контекст, който не е ясен за словенците, тук обратно – трябва да изясним словенския контекст. Още повече, че имаме да прецизираме още новонамерени материали.

Разбира се, нищо не преобръща тезата, но все пак има няколко уточнения, например – до този момент не знаехме колко точно пъти е ходила Багряна в Словения. Сега намерихме такива данни.

В своя словенски период – Багряна не е просто фриволната дама – пътешественицата или любовницата, както в български контекст е често недоброжелателно представяна. Тя е преди всичко културна мисионерка.

Именно тя е направила така, че в Словения да се заговори за България през националната ни култура – в онзи особено деликатен период, в който Македонският въпрос вече е факт. И оттук полека започва едно приписване на Македония – на всичко онова, което е изконно българско – и за нас постепенно започва да се мълчи.

А Багряна, докато е там – на място – прави така, че в Словения да се появят първите знакови преводи от български език на „Под игото”, „Бай Ганьо”, „Шибил” и други разкази на Йовков, сборник с разкази на Вазов и други важни текстове от българската литература тогава.

Малко по-късно излиза на словенски романът „Тютюн”, появява се една Антология на българската поезия. Единствено словенците от всички страни от бивша Югославия, имат пълен превод на поезията на Христо Ботев, която излиза през 1976г. – във връзка със 100-годишнината от гибелта на поета.

Втората самостоятелна стихосбирка – издадена на словенски – е на Багряна (1978г.) и едва през 2009 г. излезе трета самостоятелна стихосбирка на български поет – това е Румен Леонидов, който тогава беше гост на известния словенски поетичен фестивал „Дни на поезията и виното”.

За българските читатели вероятно словенският период на Багряна не е много популярен. Бихте ли обобщили – какво ново откриваме, през прочита на прозвището й „Багряна – словенката”?

(Людмила) Откриваме онази стихосбирка на Багряна „Сърце човешко”, която тя пише през същия период 1932-1936 г. и която самата тя определя като връх в своята поезия. За съжаление, тази стихосбирка все още стои в сянката на първата й книга „Вечната и святата” и по същия начин стои и втората й книга „Звезда на моряка”, която е много по-модерна и тясно свързана с отношението й с Раде Драгац – сръбският поет-модернист.

Тези две книги на 30-те години, все още не са достатъчно изучени и не са достатъчно популярни в България. Не са достатъчно христоматийни стихотворенията, които те съдържат.

И ми се струва, че с тази наша книга – с проучванията, свидетелските спомени – набавихме социо-културен контекст, за стихотворенията, които съдържа „Сърце човешко”, за да се насочи отново вниманието на българските читатели, към тази книга, която има прекрасни любовни стихотворения и философски творби, и все пак е по-различна от „Вечната и святата”.

(Людмил) Трябва да кажем, че от конференцията излязоха две много интересни и ценни предложения. Едното е да се преведе цялата книга „Сърце човешко” на словенски, защото това е нейната словенска стихосбирка. Второто предложение е една улица в Любляна да бъде наречена на името на Елисавета Багряна.

Голямата изненада беше, че проф. Милена Блажич, която участваше в нашата конференция, се оказа председател на Общинската комисия по наименоване на улици в Любляна. Тя прие с удоволствие това предложение и се нае да го придвижи до общинска сесия, на която то да бъде прието.

Така се заговори за увековечаване на паметта на Багряна сред словенците, защото през нашата книга, много словенци се върнаха към нея, припознаха я. Все пак трябва да кажем, че там през 1978 г. – в чест на нейната 85-годишнина – е издадена самостоятелна стихосбирка на Елисавета Багряна.

Тя е позабравена, естествено, но сега нашата книга припомни Багряна на словенците, дори до степен, че много хора я издириха и започнаха да я идентифицират в семейните си албуми.

И по този начин ние открихме уникални снимки – например, снимка на Багряна в словенска народна носия, или снимка – правена в замъка Стърмол – имението на една от известните фамилии в Словения по това време – Хрибар, където Багряна е гостувала. И това са страхотни находки, за които никой в България не знаеше нищо.

Bagjana
1934г. – Багряна в словенска народна носия – напълно неизвестна снимка, намерена в личен албум на семейство, при което поетесата гостува тези години.

Искате да кажете, че във времето – след издаването й, Вашата книга се „донаписва” с откритите нови снимки и документи?

(Людмил) Попаднахме на много нови материали, които показахме на конференцията. Снимки, автографи от словенци, които са изпращали (или са подарявали) свои книги на Багряна. Открихме ги в нейната лична библиотека в София и ги показахме в оригиналния им вид, с разрешение за това от внучката й. Включително и текстове, които тя си е надписвала на обратната страна на отделни снимки – като впечатления и като оценки за отделни хора – и то много близки, съкровено близки нейни хора.

Първо място сред тях заема Изидор Цанкар – големият словенски изкуствовед – професор, основател на специалността История на изкуствата в Люблянския университет, дипломат, полиглот, преводач – и първи преводач на поезията на Багряна на словенски – още през 1933 г. И до ден днешен, според нас, това е най-хубавият, най-адекватно разчетеният превод, което го потвърдиха и самите словенци.

Izidor_Cankar
Неизвестна снимка на изкуствоведа, акад. Изидор Цанкар, правена в курорта Рогашка Слатина през 1933 г.

Любопитно е как словенските лектори на конференцията представиха Багряна?

(Людмил) Първа говори г-жа Лили Хрибар – потомка на знаменития и богат род Хрибар, които са били меценати на хора на изкуството в периода между двете световни войни. Тя разказа за хора от семейния албум – показа нови снимки, обясни кой кой е, сподели нови подробности, които е открила – за участие на Багряна в сбирки на рода й, колко много те са я обичали.

Интересен доклад изнесе и проф. Милчек Комел – доайена на специалността История на изкуството в Люблянския университет. Той обърна специално внимание на знаменития портрет на Багряна от 1933 г.– направен от художника Божидар Яхац, може би най-големият словенски художник. Всички отбелязват, че един от най-сполучливите му портрети, е точно този на Багряна – в профил.

Твърди се, че в профил можеш да хванеш приликата, но много трудно се предава характерът и душевността, а той и това е направил. Проф. Комел изнесе един пространен доклад за връзките между българското и словенското изкуство и намираше мястото на Багряна в тях, по един безупречен начин.

Bagrjana. Slikar Božidar Jakac
Знаменитият портрет на Багряна, направен през 1933 г. от словенския художник Божидар Якац

Любопитен нюанс имаше в доклада на проф. Милена Блажич, която изследва женското писане, но не в модерен феминистичен план, а по-скоро жените, които пишат детски текстове. И всъщност оттук е дошъл нейният интерес към Багряна. Тя е забелязала нейните стихотворения и приказки за деца.

Интересно е, че през този период, словенската детска литература по някакъв начин се стимулира от българската литература за деца. Ние сме първите от южните славяни в този период, които започват да пишат качествена, оригиналнa (авторска) детска литература.

През 1936 г. големият тласък на словенската литература за деца дава една преводна книжка от български, която се нарича „Великденски яйца” и, която съдържа приказки от най-известните по онова време живи автори – Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Николай Фол и други разказвачи.

Книжката е съставена на словенски от Тоне Потокар – българист и много добър познавач на България, популяризатор на България – превеждал е Вазов, Йовков, Елин Пелин.

Знаменитото е, че тази книга е илюстрирана от 25 словенски художници – най-добрите в този период, които за първи път се пробват в илюстрация за детски текстове. Всяка приказка е била илюстрирана от отделен художник, а приказката на Багряна „Дяволчето и царският син” е илюстрирана с три литографии на Божидар Якац, които са много различни от неговата живописна техника. (Споменахме този художник по-рано – като автор на нейния портрет в профил).

Свой доклад изнесе и д-р Бого Зупанчич от архитектурния музей в Любляна, който говори за архитектурното развитие на града – по времето на Багрянините посещения.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай