Public Republic Art Studio

Мария Донева: “Голямата ми тема са малките неща”

18 ноември, 2011 от · Няма коментари

Интервю на Велика Гюлемерова с Мария Донева

Maria_Doneva

На 23.11.2011 год. в книжарница Хеликон – Бургас Мария Донева ще представи най-новата си стихосбирка “Магазин за обли камъчета”.

Откъде идва любовта Ви към писането и литературата? Кога беше първият Ви опит?

Книгите са хубави! Гладки, приятни на допир, успокояващо тежки, пълни с картинки, думи и мисли. Правят ти компания, забавляват те, вдъхновяват те, търпеливо те чакат като истински верни приятели. И са толкова различни, весели, тъжни, умни, глуповати… Как да не ги обича човек?!

Аз пиша стихотворения от малка, защото ми е лесно и естествено да се изразявам по този начин.

Завършили сте Българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски” – има ли значение за твореца какво образование има? Филологията развихри ли въображението Ви, или напротив – задава стереотипи на мислене и светоусещане?

Всичко има значение! Какво си учил, с кого живееш, какво ти се случва – това е тъканта на живота, то е материалът, от който се прави изкуство. От какво друго, ако не от опита, от впечатленията и емоциите, които преживяваме?

Maria_Doneva

Що се отнася до филологията, самото й име говори – тя е любов към словото. Осъзната, овладяна любов, подкрепена от знания, събирани векове.

Литературата е и занаят, със съответните правила, традиции, похвати, които е важно да се знаят. Иначе се получават тъжни посредствени опити. Няма как да пишеш, без да си чел.

Какво мислите за младите поети, дали публикуват заради чист егоцентризъм и някакъв вид нарцисизъм, или това е чист творчески импулс?

Младите поети, както всички поети, имат нужда от публика. Стихотворенията имат нужда от въздух, от слънце, от чужд поглед. Ако в една гора някой напише стих и никой не го прочете, стихът написан ли е изобщо?

А пък колко от написаните и прочетени текстове наистина съдържат поезия, вече е съвсем отделен въпрос, и пак читателите могат да отговорят на него.

Кое е по-близко до вашето светоусещане – поезията или прозата? Какво мислите за идеята на Роланд Бард за „смъртта на автора”? Кога се ражда и кога умира авторът?

Стихотворения, повече стихотворения! Аз това правя.

Така поставен, въпросът отвежда към едни дълбоки философски води, които не са точно моята стихия. Сигурна съм, че някой философ или учен-литературовед ще обясни процеса по-добре и по-ясно от мен.

Нещата опират до вкуса и до чувството за мярка, но ми е трудно да дам дефиниция. Глупаво е да занимаваш напълно непознати хора с личните си грижи, понеже те си имат свои собствени; т.е. не е добър вкус да занимаваш читателите със себе си.

От друга страна, крайната откритост и искреност са единственият начин да преодолееш пространството и времето и да прошепнеш нещо на някого. Как се постигат двете едновременно – загадка. Аз постигам ли го? Надявам се.

Разкажете ни нещо повече за проект  JAP – Jazz And Poetry! Какво е да се пишат текстове за джаз песни?

Това е нещо, което обичам много. Вече втора година заедно с Марина Господинова, Венцислав Благоев и Антони Дончев се занимаваме с това приключение. Представяме на публиката своя версия на световни джазови стандарти – с текстове на български език.

Maria_Doneva

Не превеждам оригиналните текстове, това просто не е възможно, защото те са на португалски, френски, английски, италиански… бих искала да зная всички тези езици, но засега не, не ги владея. Така че пиша свои думи, като се опирам на мелодията и на характера на песента.

В репертоара ни влизат песни на Жак Брел, Чет Бейкър, Жоао Жилберто… Мисля, че българските думи правят тази красива музика по-близка до аудиторията. На концерти хората ни приемат много топло. Имам изключителната чест и възможност да се занимавам с това заедно с най-добрите музиканти.

Новата Ви стихосбирка се нарича „Магазин за обли камъчета”. Това е четвъртата Ви поредна книга, която излиза в издателство „Жанет 45”. Споделете нещо около творческия процес и създаването на стиховете. Това магазин за надежда ли е?

Ех, че хубаво – магазин за надежда! Може.

Това е радостно преживяна книга. В нея има птици, животни, тъжни и весели човечета, портокали, морета, небета, всичко има.

Винаги се опитвам да извлека хубавото от света, който ме заобикаля, но понякога и от най-веселото стихотворение човек може да се натъжи, защото поезията може да го накара да почувства онези неща, за които копнее, и да осъзнае още по-ярко липсата им.

Иска ми се книгата ми да е добра към читателя, да му даде една усмивка, една бистра минута насаме със себе си.

Maria_Doneva

Гордея се, че издателство Жанет 45 е родното място на „Магазин за обли камъчета”. Това е важно за мен. Благодарна съм на Божана Апостолова, Виктор Самуилов, София Несторова, Христо Гочев. Чудесно е да работим заедно!

Откъде идва любовта Ви към куклите?

Аз работя с думи, а е толкова удовлетворяващо и приятно да направиш нещо материално, конкретно и приятно за пипане, нещо с ръцете си.

Започнах да правя играчки, защото са шарени, симпатични, правят се сравнително бързо, и имат личица, които те гледат и ти се усмихват.

Например вечер, докато си почивам, слушам музика, говоря си със сина ми, и междувременно ушивам някое… да речем, животно, без да се обвързваме с определен животински вид. Много приятно занимание е. Слагам снимките им в блога си и май и други хора ги харесват. Вече съм родоначалник на разнообразно меко население от играчки :)

Maria_Doneva

Работите в терапевтичния театър в ДПБ „Д-р Георги Кисьов” в Раднево. Вярвате ли в магията на словото, на изкуството? Как се отразява театърът на хората в тази институция? Къде поставяте границата между нормалността и отклонението от общоприетата норма? Вярвате ли, че геният може да бъде открит навсякъде?

Вярвам в способността на човека да прави добри жестове, да избере кое свое лице да покаже. Вярвам, че хората трябва да се трудят и да се гордеят с резултатите от своя труд.

Ужасно е да носиш талант и да нямаш възможност да го развиеш и изявиш. Това, че психиатричната болница в Раднево създава условия на пациентите да се занимават с изкуство – рисуване, приложни изкуства, пеене и театър, е достойно за възхищение. Няма друга психиатрия в страната с такава традиция и такива успехи.

Актьорите от терапевтичния театър репетират сърцато и упорито. Поставяме там три или четири заглавия годишно, като пиесите са винаги комедии, от световна класика до съвременна българска драматургия.

Аз съм режисьор в този театър повече от пет години. Най-новото ни представление е „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта” от Дарио Фо.

Maria_Doneva
9. Кое е най-голямото предизвикателство за Вас като творец? Коя е Вашата голяма тема/ сюжет като творец?

Мисля, че е важно да се говори с точните думи. Да не се използват прекалено големи думи за назоваване на нещата. Голямата ми тема са малките неща. Нещата в близкия ни периметър, с които можем да общуваме, да им се радваме, да ги променяме към по-добро, и така да променим света.

Опишете се с три думи.

Усмихната. Неспокойна. Заета.

Пожелайте си нещо!

Безброй хубави подаръци без повод за даване и получаване.

Благодаря.

Мария Донева живее в Стара Загора и работи като драматург на Драматичен театър “Гео Милев”.
Вече пета година работи и като режисьор в Държавна психиатрична болница “Доктор Георги Кисьов” – гр. Раднево. Там има Терапевтичен театър, в който пациенти на болницата играят пиеси. Репертоарът е пъстър – от световна класика до съвременна българска драматургия. Най-новото  заглавие е “Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта” от Дарио Фо. На 16 ноември трупата ще бъде на турне в Стара Загора с тази пиеса.
В последните години пише текстове за песни, като музикалният стил, който я провокира, е джазът. С Марина Господинова, Венцислав Благоев и Антони Дончев имат един съвместен проект, наречен JAP – Jazz And Poetry. Те изпълняват световни джазови стандарти, но с български текстове, които тя пиша специално за проекта. Правят доста концерти в страната, на 27 ноември от  18,30 ч. ще бъде поредният им концерт в Студио 5 на НДК.
Друг ангажимент има към Оперетната студия към Пето основно училище в Стара Загора. Там в момента режисира оперетата “Храбрият оловен войник”, работи с деца от 2 до 5 клас.

Снимки: Личен архив

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай