Public Republic Art Studio

Огнян Николов – “Необходимо е това, което даваш на другите, да бъде дадено с любов”

12 ноември, 2011 от · 3 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервюто взе Росица Йотковска

01-2

Огнян Николов е оперен певец – тенор. Международната му кариера започва през 1991 година с успешното му представяне на фестивала в Бакстън, Англия, в ролята на Сципион от операта „Сънят на Сципион“ от Моцарт.

Следват ангажименти за спектакли и концерти в Ирландия, Испания, Австрия, Германия, Швейцария, Румъния, Гърция, Русия, Полша, Молдова, Холандия, Белгия, Италия, Монако – Монте Карло, Тайван, както и във всички български оперни театри.

През 1992 г. взема награда на Международния конкурс за млади оперни певци в София.

През 1993 г. е първата му поява в киното в испанско-българския филм „Росита, плииз!“ на режисьора Вентура Понс.

Довършва и редактира единствената по рода си школа по пеене, отпечатана през 1997 г., съдържаща тънкостите на пеенето и дишането от времето на легендарния Орфей до днес.

През 1999 и 2000 г. музикална къща „Гега Ню” издава първите му 2 CD – „Оперен рецитал” и „С красотата и мъдростта на българската песен”.

През 2003 г. завършва оперна режисура в Нов български университет, София.

Гласът му обединява пъргавината и блясъка на висок лиричен тенор и звучни, изпълнени с драматизъм низини. Тези качества заедно с актьорския му талант, интерпретаторското му умение и усета към различните стилове, му дават възможност да пресъздава голям диапазон от роли: от Алмавива в „Севилския бръснар“ на Росини и Дон Отавио в „Дон Жуан“ на Моцарт до Полионе в „Норма“ на Белини и Калаф в „Турандот“ на Пучини.

През 2006 г. създава уникалния български семинар „Проява на гласа”.

През 2009 г. е поканен от университета в Каухсиунг, Тайван, където провежда първия си майсторски клас по оперно пеене.

Ognyan Nikolov

Изключително малко са певците с кариера като вашата, които са готови да споделят скъпоценно време, опит и познания с хора, които нямат нито изявени гласови данни, нито амбиции да се занимават с музика професионално. Какво ви накара да започнете работа с хора, които никога не са пели?

Семинарът „Проява на гласа” беше замислен като подпомагащ хората, желаещи да вникнат по-дълбоко в себе си, да развиват уникалния си гласов орган – ларинкса, който служи на човека да изразява същността си навън чрез общуване с говор и пеене. Не съм слагал ограничения – той е отворен и за професионалисти, и за изучаващи пеене, и за начинаещи.

Какво ви дава работата с тези хора в професионално отношение?

Дава ми все повече нови познания в безкрайния път на изучаване на човешкия глас и на пеенето. Едно от най- ценните неща, които проумях като професионалист, е това, че природата не създава дефектни органи или поне процентът на родени с проблеми в ларинкса е един на хиляди.

Това означава, че всички останали подлежат на развитие, едни по-бързо, други по-бавно, трети много бавно. То е като математиката – не всички сме родени с дарбата да се занимаваме с висша математика, но всеки, с повече или по-малко усилия може да се научи да смята.

Сетих се и за едно специално изказване, което чух преди години: „Когато изучаваш дадено нещо, можеш да го усвоиш 50%, когато започнеш да го прилагаш – можеш да го усвоиш 75%, а когато го предадеш на другите, тогава го усвояваш 100%”.

O.Nikolov
Огнян Николов сред своите ученици на завършване на семинара “Проява на гласа”, ІІ част

Как отварянето и владеенето на гласа може да повлияе живота на човек като цяло?

Пеенето е функция на мисълта. То е психо-физичен процес. За да отвориш и овладееш гласа си, трябва да овладееш слуха си, дишането си, да овладееш емоциите си, да се научиш да придвижваш енергиите в тялото си – да ги ползваш за извличане на гласа, да овладееш мускулите на тялото си, да овладееш търпението, постоянството, точността, ритъма… всичко това повлиява живота ти като цяло.

Вие говорите за положителна, въздигаща, вдъхновяваща вибрация на гласа, която печели слушателите, и, в противовес на нея, за забиваща, която ги дистанцира. Как мислите, защо тогава немалко певци, а и школи задълбават именно в тази изпипана технически, но загубила притегателната си сила вибрация?

Да, споменавам го по време на семинарите. Задавайки ми така директно въпроса, ме довеждате до мисълта, че това е позволено заради баланса в природата. Основните посоки на тона са две – светла и тъмна.

Едната поддържа гласа свеж и млад и до най-късна възраст. Певците нямат вина за това, по кой начин пеят. То е въпрос на естетиката на школата, в която са обучавани. С течение на времето всеки певец се доизгражда сам.

Какво е, според вас, харизмата?

Тя е излъчване, обаяние. Тя е благословение за професионалните певци, актьори, преподаватели и едно от необходимите условия за успех, та дори и при политиците. Или я има, или я няма, човек се ражда с нея.

Oghnyan04
Огнян Николов в ролята на Надир от „Ловци на бисери” на Бизе, спектакъл на Варненската опера

Какво предопределят планетите по отношение на гласа ни и на какво трябва да обърнат внимание различните зодии?

Астрологията е древна и много точна наука и безспорно има отношение и към качествата на човешкия глас. Мога без притеснение да кажа, че съм до голяма степен профан в тази област, но истината е, че по време на семинарите наблюдавам как хора от една и съща зодия имат подобни качества или подобни недостатъци, но това е въпрос на още бъдещи проучвания.

На вашите семинари стават чудеса: само с няколко корекции на стойка, двигателни навици, психически нагласи, вие съумявате да извлечете от човека най-доброто му звучене; голяма част от хората откриват у себе си глас, който не са и подозирали, че имат. Как се постига подобен усет и подобна преподавателска ефективност?


Импровизация на Огнян Николов на семинара “Проява на гласа”

Усетът е дарба, която човек може да притежава, както всяка една дарба, но това, че имаш дарбата да бъдеш добър певец, не означава непременно, че трябва да имаш и другата – да преподаваш.

Освен това за да преподаваш пеене, е необходимо и задължително да си практикувал професията певец и да си от така наречените „търсещи певци”, които анализират начините на изпяване на всеки един тон.

Добре е, ако педагогът може да показва и грешното, и вярното, без това да вреди на самия него. Необходимо е и това, което даваш на другите, да бъде дадено с любов, без завист.

Кои са вашите собствени учители?

Певецът може да каже при кого е ходил да учи, а учителите ще кажат дали той е техен ученик, в зависимост от това, дали изпълнява техните указания и дали пее според техните изисквания.

Мога да разделя моето обучение на три основни периода:

Първият период беше в Плевенското музикално училище. Аз бях само на 15 години. Гласът не беше напълно мутирал. Мислите хвърчаха, както при всяко момче на тази възраст.

Бях разпределен при новодошлите преподаватели, току що постъпили певци в Плевенската опера (демокрацията допринесе вече да я няма) – първите две години при баса Христо Христов, третата и четвъртата година при драматичния тенор Димитър Хаджийски и вокални ансамбли при колоратурното сопрано Марина Александрова.


Огнян Николов в ролята на Алфред от “Травиата” на Верди, спектакъл на Пловдивската опера

В този период осъзнах, че трябва да се науча да се „боря”, за да оцелея. Проумях, че в пеенето има тънкости (чалъми), на които трябва да бъдеш научен и че за да не ти дадат нещо, или трябва да не желаят, или да не го знаят.

Тъй като свирех и на кларинет, Христо Христов ме даваше често за пример на другите и ме караше да им показвам начина, по който дишам или ме пращаше да му купя цигари „Марлборо”.

При Митко Хаджийски пях на първата си продукция песента „Любов” от Парашкев Хаджиев и още помня указанията му. Марина Александрова в часовете по вокални ансамбли ни съветваше да следваме естествените възможности на гласовете за възрастта си.

Едновременно с първия период започна и вторият. Като ученик си бях издействал да ме пускат на всички спектакли в операта и на сценичните репетиции, което беше огромна школа за мен. В операта бе приета нова певица – лиричното сопрано Виолета Павлова, която бе разпределена да пее ролята на Микаела в подготвящата се нова постановка на „Кармен”.

Когато ме запознаха с нея във фоайето на операта, се случи някакво „вълшебство” – имах чувството, че слънцето изгря. Тя излъчваше едновременно обаяние, артистичност и майчинска топлота. Определено притежаваше харизма.

По това време изживявах труден период в училището, депресивни състояния относно постиженията ми по пеене. Тогава някакъв вътрешен глас ми каза: „Ако и тя не те научи да пееш, никой няма да те научи!” Започнах да я „преследвам”, за да ме чуе. Тя не искаше да си създава проблеми с колегите, а също и на мен, но един ден склони и „тайно” (доколкото пеенето може да е тайно) ме разпя.

Ognyan Nicolov
Огнян Николов пред билборд с афиша на спектакъла Борис Годунов- зала Грималди в Монте Карло, кооп продукция съвместно с Ковънт Гардън, в която изпълнява ролята на Юродивы

От този момент се прилепих към нея като марка към плик за писмо и след 6 години занимания – певчески, актьорски, формиране на личностни качества и прочие, бях приет като артист солист в първата създадена българска опера – Старозагорската. Там в продължение на 5 години направих около 20 роли – и малки, и големи, и в детски спектакли, и в оперети.

Живеех със съзнанието, че всичко съм научил и донякъде от „певческа гордост”, донякъде от прикрит страх и несигурност, не позволявах на никого повече да се опитва да ме учи… Един ден проумях, че започвам сам да спирам развитието си и че е време, както малките птици отлитат, когато пораснат, и аз да „порасна и да отлетя”…

Тогава си казах „Искам още да уча!” И така започна третият период на обучението ми. С намесата на Съдбата се срещнах и направих специализации в Лондон с Лори Медеа и с Нина Уолкър – корепетитор в Ковънт Гардън, със световно известното мецосопрано Маргарита Лилова на майсторските й класове във Варна, с Мишо Томашов – София, срещнах се с Гена Димитрова в Монте Карло, с тенора – маестро Еудженио Фоляти – Италия.

Ognyan Nikolov2
Огнян Николов в ролята на Едвин и Мария Коровешова-Рокас в ролята на Силва от оперетата „Царицата на чардаша” на Калман, спектакъл на Варненската опера

Ученици, с които се гордеете:)?

Изпитвам особена радост, когато някой от учениците ми постигне или направи дори и малка крачка напред. Не всички от тези, които обучавам, имат амбициите за певческа кариера, но много от тях имат прекрасното желание да се развиват.

Пеенето, особено класиката, изисква доста време, така че да се стигне дотам, да се гордея (не я употребявам тази дума) с тях, ще трябва да ги уча още време и да почакам малко. Хубавите неща зреят бавно!

Опитвам се да им създавам условия за реализация на нивото, на което са. Съпреживявам техните дебюти, както съм преживявал своя. Ще спомена успешните първи изяви на Боби Пенев – награда на конкурса в Албена и дебюта му заедно с Антоанета Константинова в „Телефонна любов” (Телефонът) от Меноти, който спектакъл беше и моят режисьорски дебют.

Даниела Ковачева, с професионални изяви у нас и в чужбина, с която подготвих вокално цялата партия на Виолета от “Травиата” на Верди и с която участвахме на равни начала в Оперен концерт – рецитал.

Първите успехи на Ерато Страгиолу (колоратурно сопрано с изключителни гласови възможности), която идва специално от Гърция, за да работи с мен.

Със същата сериозност при обучението се занимавам и с тези, които нямат амбиции за оперна кариера и които започват да учат пеене доста по-късно от приетото: Даниела Димитрова и Ивайло Цветанов за около 2 години постигнаха певчески умения, които се изработват обикновено за 5-6 години… Оги Кулев – програмист, който не беше пял до завършване на висшето си образование и който, тръгвайки от извличане на някакъв тон, след няколко месеца изпя с вдъхновение пред публика една от трудните песни на Моцарт. Красимира Косева – електронен инжинер и Борислав Георгиев – програмист, Силви Великова – книгоиздател…

Някои от тях искат да се развиват в попрището на поп музиката. Откриването на таланта – Деница Георгиева и малката ми подкрепа към нея я отправиха до финалист в „Мюзик Айдъл”. Първите концертни изяви на Ники Димитров. Всички техни постижения ми дават радост и осмислят работата ми с тях.

Oghnyan05
Огнян Николов в ролята на Пинкертон и Шинобу Нака в ролята на Чо Чо Сан от операта Мадам Бътерфлай на Пучини, спектакъл в Амстердам, Холандия

Каква роля в живота ви и певческата ви кариера играе учението на Петър Дънов – Учителя, чиито песни сте записали на CD и изпълнявате?

С тези песни се срещнах малко след казармата. Една от тях, „Вехади”, състояща се от една дума на ватански език (един от най-древните езици на земята, преди санскритския), ме привлече с особена вибрация. Поисках да я науча и изпея.

Впоследствие разучих още песни и се запознах с беседите му. Като че ли случайното отваряне на дадена страница ми даваше отговор и решение на проблемите, които имах в даден момент. После се задълбочих в изучаването на това универсално учение за живота.

След време ме запознаха с оперната певица Цветана-Лиляна Табакова, на която Учителя е разкривал през последните 4 години от пребиваването си на земята тайните на пеенето от древността до днес. Посещавах я, когато имах възможност, и тя ми говореше при всяка среща, не по малко от три часа, за преживелиците си в операта и за срещите си с Учителя.

По някакъв начин се отвори към мен и ми повери двете нейни книги, които ревниво и грижовно пазеше, за редактиране и издаване. И така на мен се падна да довърша великото й дело и на бял свят се появиха книгите „Съзвучия от бъдещето” и „Окултна школа по изкуство на пеенето”, и двете издадени от Варненското издателство „Алфиола” на издателя Георги Кръстев, мой приятел, инжинер по образование, с когото изработихме и програмата на семинара „Проява на Гласа”.

O.Nikolov i priyateli ot seminara Proyva na glasa
Огнян Николов с Георги Кръстев и други приятели от семинара “Проява на гласа”

Още от дете, от шест годишна възраст исках да стана певец, когато порасна. Това се сбъдна и го поставих като смисъл на живота си. В учението на Учителя намирам подкрепа. То е учение на живия опит. То е нещо, което се изучава дълги години, както и пеенето.

Никога не съм парадирал с това и не обичам да го правя. Опитвам се да приемам и обичам себе си със всичките си дарби и недостатъци, постижения и неуспехи, да осмислям постъпките си, да живея тук и сега.

Какво трябва да се промени, според вас, в обучението по музика в училищата?

В училище любимият ми предмет беше пеене и съм изключително благодарен на учителката си по пеене – Лилия Бойчева, преподавател в основното ми училище в Монтана (тогава Михайловград), която ни учеше освен на песни по слух, на пеене по ноти и на музикални диктовки, и то в основното училище. Сега пеене се изучава „между другото”.

Oghnyan02g
Огнян Николов в ролята на Калаф от операта “Турандот” на Пучини, спектакъл на операта в Бидгошч, Полша

Веднъж разтворих сегашен учебник по пеене и вътре песни не намерих, но имаше биографични данни за някои композитори, което човек по принцип може да намери в енциклопедиите и в интернет. Имаше и информация, например кога е роден Майкъл Джексън, коя е Мадона…. но всичко това не дава певчески умения, не развива слуха.

Не е чак толкова непостижимо да се научат осемте ноти – до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. Това, което е необходимо, е съставителите на сегашните учебници по пеене да „не откриват Америка”, а да стъпят здраво на традициите от преди, осъвременявайки методите на преподаване. Изхвърлянето на песните и пеенето по ноти не е новаторство!

Кои свои успехи цените най-много?

Ами то успехите и малки, и големи, все са успехи, и човек трябва първо сам да се оцени, за да бъде ценен и от другите.

Oghnyan03
Огнян Николов в ролята на Калаф от операта “Турандот” на Пучини, спектакъл на операта в Кишинев, Молдова

Има ли тайни в певческото изкуство, които пазите само за себе си:)?

С времето стигнах до разбирането, че певецът (отнася се и за всички други професии) не трябва да парадира с това, което е чул, и ако желае да го предаде на другите, то първо трябва сам да го изучи и провери как работи, и когато е убеден в ползата от дадената „тайна”, чак тогава да я преподава на учениците си.

В противен случай той става като „радио”, което приказва без да се интересува, дали това, което говори, е истина, и по този начин нито той се ползва от чутото, нито помага на другите. Та в такъв аспект може да се каже, че има неща, които пазя за себе си:).

Какво е усещането да владееш публиката от голямата сцена?

Усещането не може да бъде описано с думи, именно защото е „усещане”. Но стъпвайки на голямата сцена, трябва да имаш хъс за това, или, както казва българинът, „да ти стиска”.

Трябва да я изпълниш с присъствие, за да достигнеш до публиката. Малко е като „дрога” за самия теб. После ти се иска да излизаш още, и още, и още…

Голямата сцена изисква и голяма пълна зала с публика, за да се завърти енергията.

TRAVIATA4a
Огнян Николов в ролята на Алфред и Елена Стоянова в ролята на Виолета от “Травиата” на Верди, спектакъл на Опера Пловдив

Всичко ли в живота на един певец преминава през призмата на неговото изкуство, или остават и неща, които са извън него:)?

Не бих казал, че това е най- правилното. То може да доведе до супер егоизъм. Хубаво е певецът да обръща внимание и на красивите неща в живота, които го заобикалят. Преди да е певец, той се е родил на тази земя Човек и ако го забрави, може доста да пострада…

Вашите бъдещи планове и проекти?

Ооо, в България не се говори за тези неща, защото веднага се намира кой да ги развали:) ха ха ха…!

А за какво мечтаете:)?

Телците стъпваме здраво по земята. Не мисля, че мечтая, но когато дойде в главата ми дадена идея, започвам да мисля как да я реализирам.

Какво е за вас любовта?

Еликсирът на живота:)!

Благодаря ви за това интервю!

И аз благодаря:)


Огнян Николов в ролята на Каварадоси от операта “Тоска” на Пучини, спектакъл на Русенската опера

Повече изпълнения на Огнян Николов можете да видите тук.

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Lizakura // 12 ное, 2011 //

    С тази разлика, че нищо не съм ти дала…Ти сам си вземаш…

  • Дани и Иво // 29 ное, 2011 //

    Благодарим за това споделяне, Оги – почувствахме дълбочината на това, което си искал да ни предадеш като послание! Да, това, което получаваме от теб при всеки контакт, наречен социумно “урок”, е любов, служене, човешка взаимопомощ! Поклон, обич и благодарност от нас двамката!

  • Емил Кънов // 17 авг, 2012 //

    Написаните споделени думи очертават голямата личност на Огнян Николов – не само като вокален педагог, но и като режисьор и творец ! Месец март 2008 год. беше солист в Симфония №9 от Бетовен в музикалните столици на Европа, за мен беше радостно за сетен път да бъда разпят и бащински подкрепен минути преди излизането на сцената. БЛАГОДАРЯ ТИ УЧИТЕЛЮ ! На теб и само на теб дължа откриването на рядкия си глас – контратенор. Системните ни занимания започнали през 1999 г. и продължили до 2008година са истинска “Орфеева школа”. Оставам твой възпитаник и с много любов се прекланям пред светлия ти път ! Емил Кънов /Emilio Kamonof/

Коментирай