Public Republic Art Studio

Димитър Ганев: “Литературата не заема място в живота ми, а е негов израз”

24 ноември, 2011 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Велика Гюлемерова с Димитър Ганев

Dimityr Ganev

Димитър Ганев печели трето място на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” в Стара Загора

Dimityr Ganev
Снимка: Димитър Ганев

Какво носи това признание за Вас? Какво място в живота Ви заема литературата?

Не гледам на конкурсите като на признание. Приятно ми е да печеля награди, разбира се, защото те носят материални облаги и ме срещат с интересни хора. Но това, че например трима човека са харесали най-много моя разказ сред други сто или двеста, в никакъв случай не повишава самооценката ми.

Признание би било, ако след стотина години нещата ми още се четат, тъй че съм приел, че ще умра непризнат. Колкото до литературата, тя не заема място в живота ми, а е негов израз.

Какво учите във Виена?

В момента се уча да готвя. Изучих и някои картини в Музея за история на изкуството. Иначе във Виенския университет записах медийни науки, но съм несериозен студент, както бях и несериозен ученик.

Предпочитам да се образовам сам. Записах се да уча висше образование, защото исках да се махна от София и да живея във Виена. Бил съм в почти цяла Европа и това за мен е един от най-красивите и добре устроени градове.

Коя е първата Ви любов – поезията или прозата?

Не мисля, че това има някакво значение. Поезията в проза, да кажем.

Работили сте като сценарист и журналист. Какво Ви дава журналистиката?

Дава ми възможност да развивам стила си, както и повод да се задълбочавам в различни теми.

Какво Ви провокира да пишете? От къде черпите сюжети?

Принципно всеки път, когато ми се прииска да пиша, се старая да не го правя. Говоря за художествена литература, не за журналистически материали. Ако ми се доще да напиша няколко страници, за да разкажа нещо или да изразя някоя идея, стоя възможно най-далеч от всякакви пишещи средства.

Колкото и интересни неща да имам да споделя, колкото и оригинални и добри хрумвания да имам, се опитвам да си ангажирам вниманието с нещо и да ги забравя възможно най-бързо.

Сядам да пиша само в моменти, когато не мога да не пиша, когато усещам, че ако не започна веднага да пиша, ще полудея. Тогава писането е просто необходимост, въпрос на живот и смърт. Според мен само думите, родени в такива мигове, си заслужават да се поставят на листа. Всичко друго ми се струва лъжа.

Заглавията на разказите Ви звучат сензационно, провокиращо („Убийството, което извърших след закуска”. „Споменът за смъртта ми”) . Кое идва първо – идеята, заглавието, сюжета?

Обикновено и трите едновременно.

Dimityr Ganev

Спечелил сте конкурс за драматургия. Какво мислите за съвременните български постановки и изобщо за театъра в България?

Мисля, че съвременният български театър е на доста високо ниво – във всеки случай по-високо от киното ни. Определено има какво да се види, появяват се и се развиват нови неща. Като драматург в момента ярко се изявява Стефан Прохоров, който е познат на читателите ви.

Негова пиеса е вече поставена и предстоят още, а след някоя и друга година ще видим и дебютът му като режисьор. Сигурен съм в неговите възможности, защото се познаваме от 3-годишни и сме най-добри приятели и до днес.

Първият Ви сборник с разкази излиза, когато сте едва на 15 и е озаглавен „Безлични истории”. Обезличават ли се хората от цялата тази урбанизация?

Да, действително бях на 15 години и именно заради това книгата носи такова заглавие, тогава то ми звучеше интересно. Не съм имал нищо предвид с него, просто се опитвах да бъда оригинален – неуспешно, както мисля сега.

Ако съм засегнал проблемите на урбанизацията, било е случайно, защото тогава тя никак не ме притесняваше. Впрочем тя не ме притеснява и сега. Ако хората се обезличават, не мисля, че урбанизацията е виновникът.

Как гледа млад човек като Вас на литературния канон? Трябва ли да бъде поразместен или статуквото си е статукво?

Мисля, че когато нещо е добре написано, то просто е добре написано, а дали се вмества в канона или го размества, е без никакво значение.

От кои автори сте повлиян и кои са любимите Ви книги?

Това винаги ми е най-забавният въпрос. Няма как да изброя всички. Точно в момента, тъй като се старая да чета на немски, това са Паул Целан, Бернхард, Брох, Музил, но ако ме попитате след една седмица, ще ви кажа нещо друго.

Dimityr Ganev

Отживелица ли е библиотеката или има своето бъдеще? Какво е отношението към тази институция във Виена, където учиш?

За едни хора е отживелица, за други – не. За мен и хората, с които общувам, не е, и мнението на останалите не ме интересува.

Във Виена, естествено, библиотекарското дело е на много по-високо ниво, защото се финансира по-добре. Университетът ми например има много по-добра библиотека от Народната в София.

Любима тук ми е Националната библиотека, която е огромна и разполага с около осем милиона тома. Тя е разположена в двореца Хофбург и архитектурата ѝ е изключително красива, интериорът ѝ е произведение на изкуството. Това я прави и една от многото забележителности във Виена, разбира се. Книгата, записана за пръв път в архивите ѝ, датира от 1368 година.

Как бихте определили себе си с три думи?

Не бих, ще разочаровам читателите.

Пожелайте си нещо!

Честита Нова година.

Dimityr Ganev
Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Завършва 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов” и в момента живее във Виена, където е студент във Виенския университет. Пише от ранна детска възраст. Печелил е първа награда в множество литeратурни конкурси, сред които за най-добър разказ на „Списание Едно”, на книжарници „Хеликон”, на Българското национално радио, на фондация „Братя Мормареви”, на списание „Пламък” и други. Печелил е също така конкурс за драматургия на театър „Възраждане”. През 2009 г. печели и първа награда в конкурса „Рашко Сугарев” за най-добър публикуван разказ през 2008 г., с което става най-младият лауреат в историята му. Публикува в много печатни и електронни издания. Превеждан е на английски и немски. Работил е като сценарист на телевизионно предаване и журналист. Издава първия си сборник с разкази, когато е на 15 години – „Безлични истории”. Вторият му сборник – „Следобедите на ленивия любовник” – ще излезе през тази година в издателство „Сиела”.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай