Public Republic Art Studio

Eксклузивна анкета с членовете на журито на литературния конкурс “Писането е лудост” — II

19 ноември, 2011 от · Няма коментари

Public Republic представя на вниманието Ви ексклузивна анкета с членовете на журито в литературния конкурс по случай петия рожден ден на списанието – “Писането е лудост”.

Всички те са експерти в своята област, нямащи нужда от представяне. В рамките на конкурса обединиха професионализма и любовта си към литературата, за да изберат най-успешните произведения на участниците в състезанието.

Тук ще откриете размислите им за конкурса, бъдещето и литературата като отговор на петте въпроса, които им зададохме.

Ida_Daniel

Ида Даниел (режисьор, поет и сценарист)

Какво Ви провокира да журирате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?

Бях любопитна да прочета неща писани тук и сега от хора, които не познавам. От всички текстове сякаш получих една моментна снимка на това, как хората употребяват изразяването чрез писане днес в България. Не предполагах, че при една такава тема толкова много текстове ще си съвпадат като подход и гледна точка.

Писането за Вас е…

гмуркане.

На какво се надявате?

На нищо.

Коя книга четете в момента?

“Три новели” от Богдан Русев

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?

Спасителната крачка.

Mirela_Ivanova

Мирела Иванова (поет)

Какво Ви провокира да журирате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?

Писането около мен, свързано с открития в езика и художественото мислене, начините да се “преработи” безмилостният свят, който обитаваме, от различни гледни точки винаги ме интересува живо. Любопитна съм да установя какви литературни пътища следва днешният ден, радвам се ако открия нещо ново и смайващо, свят, който да ме изненада и стъписа.

Писането за Вас е…

Писането за мен е участ, път, осъществена свобода, самопознание – и лудост естествено.

На какво се надявате?

Надявам се, че Словото ще съхрани първозданната си същност и неназовимата си величествена енергия.

Коя книга четете в момента?

Препрочитам “Семейство Оперман” на Фойхтвангер, защото отново ме вълнува приплъзването на интелигентската наивност между зъбчатите колелета на насилието, механизмите, с които властта похабява мислещия и можещ човек.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?

Бих взела за надслов на един бъдещ литературен конкурс няколко стиха от Яворовото стихотворение “Родина”: “Къде си ти, къде – родино моя?/ Нима сред тая повилняла сбир/ от вълци и кози?”

width=

Владимир Зарев (писател и издател)

Какво Ви провокира да участвате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?

Преди всичко нарастващото ми уважение и респект към така многообразния и прекрасен литературен сайт “Public republic”, а също любезната покана на г-жа Наталия Николаева да участвам в журито. В множеството поетични и белетристични опити за мен беше интересно да усетя специфичния начин, по който мислят, усещат и разсъждават съвременните млади българи.

Писането за Вас е…

Разбира се лудост! Ако трябва обаче да отговоря сериозно, писането за мен е начин на живот и единственото съдбовно усилие, което е в състояние да осмисли моя мъничък и толкова кратък живот.

На какво се надявате?

За себе си се надявам да бъда здрав и да напиша новата си, отдавна лелеяна книга „Библиотеката”. За България се надявам заспалия български народ най-сетне да се събуди и да измете цялата тази до истеричност егоистична и подкупна политическа класа и свързаните с нея корумпирани олигарси, мутри, съдии, прокурори и нечистоплътни висши чиновници. Болезнено се надявам най-сетне да възтържествува някаква справедливост, а също да се сложи край на това тотално и невиждано опростачване, в което бяха въвлечени и омърляни българите.

Коя книга четете в момента?

Чета един къс роман на Мирча Елиаде „Старият мъж и полковникът”, който е предложен за публикация в сп. „Съвременник”.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?

Ние общуваме и се познаваме чрез Словото, мислим и чувстваме чрез Словото, ние сме до издъх потопени в Словото, целият ни живот всъщност е изречено или непроизнесено Слово. Аз вярвам, че това, което не е записано чрез Словото няма битие, то е само сянка на себе си, съществува, но в някакво унесено латентно състояние, то е част от празнотата на света. Чрез Словото Бог е познал Себе си и е създал света, посочил е света, осветил го е. Ето защо с удоволствие и любопитство бих журирал един литературен конкурс под надслов „Първо бе Словото”.

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай