Public Republic Art Studio

Из „Песни и стихотворения“

15 ноември, 2011 от · Няма коментари

Любомир Розенщайн

wind
Снимка: Georgio R.

ПОЖЕЛАНИЕ ОТ НЕЯ

Не си красив, когато си спокоен.
Когато си замислен, си ревнив.
Не искай времето да те направи строен,
логичен, трезв… Бъди си саможив

като тинтява сред поле от слънчогледи
-тинтявата е с жилаво стебло.
А корените ѝ земята са поели
по-мощно от най-мощното дърво.

Недей да се огъваш с ветровете
-че ветровете често се менят.
Бъди едно неясно, смешно цвете,
намерило чрез болка своя път!

Mountain
Снимка: blmiers2

ЛОВЦИ НА СПОМЕНИ

Планината не почва от ясните граници
между хижите и града.
Върховете носим ги в своите раници,
жив в сърцата ни е снега.

И когато поемем нагоре,
към далечните бели пространства,
ние сме ловци на спомени,
които не удрят напразно.

Comets
Снимка: Suraky

ВЪРЗАНИ

Някога си представях, че ще стана поет,
но не знаех колко е плоска земята.
Рано или късно достигаме точката на изръсването.
За да се закрепим, падаме на колене.
Долепваме глави и толкова.
Нека отгоре се бият космическите бури
на поезията.
Нека прехвърчат комети.
Нека планетата да се върти, да трепери, да прави
каквото си иска -
вече сме вързани.

pants
Снимка: milkweed701

ДЕТЕ
къси са ти днес панталоните и ти плачеш
пред майка си:
мамо, купи ми нови бе, срам ме е от Петър и Алек.
Утре, когато тази земя ти отеснее,
ще молиш ли да се махнеш и от нея?

(1991 г.)

Първата онлайн публикация на текста е в Public Republic.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай