Public Republic Art Studio

Сенки на мисълта

3 ноември, 2011 от · 9 Коментара

Велемир Димитров

Velemir_Dimitrov
Снимка: Niklas Weikert

Стихове в проза

Живот
Животът е като извор – избликващ и пресъхващ. Той спира, за да продължи. Смърт не съществува. Животът никога не умира. Изгрява той и се появява, за да изчезне в бездната на времето и да излети към небето на мечтите. Той е сърцето на Безкрая.

Спомен
Всяко нещо, всеки спомен преминава през пламъка на мрака в сърцето ми. След това влиза във вратата на спомените ми и я заключва. В следващия миг той нахлува в мислите ми, за да се затвори в недрата на вечността.

Ураганът на съдбата
Ураганът на Съдбата въвлича всеки в себе си и го пуска, ако Нейно величество разреши. Ако пък тя го хареса, отнася го със себе си – завинаги.
А ураганът не чака – дете или възрастен, млад или стар. Той не подминава никого, пуска, за да се прероди животът, убива, за да върне душата след хиляди години. Той е кръговратът на вечността.

Душа
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Събудих се в собствения си сън и разбрах, че съм загубил звездите и слънцето. Но с последен блясък в очите пропаднах в пролуката на вечността.
Бях в свят на магия – тя ме овладя, а сърцето ми крещеше: не, та не! Изгубих се в мрака на душата си, но извадих от сърцето си светлина и продължих да живея.

Пълнолуние
Пълнолуние ни огрява. Печал и красота. Облаците светят. Скръбно ни гледа ликът на месеца. Всичко утихва. Луната е тъма и светлина. Времето спира. Последно примигване на звезда носи траурна вест.
Къде са Радостта и Доброто?! Няма ли поне малко милосърдие в сърцата ни? Не се знае, дали тази безкрайна нощ ще свърши и ще видим ли отново слънцето. Нека дадем всичкото добро от сърцата си, за да настъпи утрешният ден.
Ликът на луната се смее зловещо. Дали ще видим радостта, която ще настъпи утре? Или ще видим скръбта, която ще настъпи по време на вечността?

Нека
Съединих се аз с дух и пропаднах в собствената си сянка. Нека всички души се съединят, за да можем да съградим миналото си. Нека всички сърца се съединят, за да продължим бъдещето си. Нека добро се съедини с нас, за да продължим живота си.

Текстът спечели специалната награда за най-млад участник на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Поезия”. Велемир Димитров е на 10 г. и е в четвърти клас.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

9 Kоментара за сега ↓

  • ЯRсен ВасилеВ // 3 ное, 2011 //

    Браво! Прекрасно…

  • Иван Димитров // 3 ное, 2011 //

    Страхотен е. Дано продължи да се развива в този дух!!!

  • Атанас Вълов // 3 ное, 2011 //

    Както бе казано в един друг коментар, потресен съм… приятно потресен! Искам да видя какво ще пише това момче на 20! Искрени поздравления

  • Мила Цанкова // 4 ное, 2011 //

    Прекрасно дете!!!

  • Mick // 6 ное, 2011 //

    Много,много зрели редове за крехките 10…
    Но пък винаги съм вярвал че има надеждa в младите! :)

  • Svetly // 6 ное, 2011 //

    Уникално дете – страхотни слова!
    Нека се вдъхновява и в бъдното!

  • Angi // 7 ное, 2011 //

    За съжаление не споделям този патос. Това не са стихове на детето, интересно кой се крие зад него и защо, но според мене, не прави услуга на детето

  • Дора // 8 ное, 2011 //

    Реално е да ги е писал той. Просто е напред с материала в духовно отношение. Като Теди на Селинджър. На 20 ще е нещастен. На 50 ще е смирен и съпричастен.

  • Юлия Спиридонова (Юлка) // 10 ное, 2011 //

    Прекрасни, прекрасни стихове!
    Запознах се с Велемир миналата година. Нямам никакви съмнения – това са негови стихове.
    Преди години Георги Константинов ми каза: “Три неща ти трябват, Юлке, за да станеш голям писател”.
    Естествено, аз наострих уши. Много ми се иска да стана голям писател.
    А той продължи: “Тези неща са: късмет, късмет и… Късмет.”
    Пожелавам на Велемир късмет!

Коментирай