Public Republic Art Studio

Eксклузивна анкета с победителите в литературния конкурс “Писането е лудост” – Специална награда

3 ноември, 2011 от · Няма коментари

На вниманието на читателите на “Public Republic” предлагаме ексклузивна анкета с наградените кандидати в литературния конкурс “Писането е лудост”.

Официалното награждаване се състоя на рождения ден на списанието, отпразнуван със специална арт-вечер в Центъра за култура и дебат “Червената къща” в София на 24-ти октомври. За онези от вас, които не са имали възможност да присъстват на пъстрото събитие, следващите редове са прекрасна възможност да се запознаете с авторите, отличени със Специалната награда на конкурса, а за присъствалите – още един шанс за среща с тях.

Велемир Димитров – Специална награда за най-млад участник

Velemir_Dimitrov

Казвам се Велемир Димитров. Много си харесвам името, то е старинно и типично славянско: само князете някога са носили имена от две основи. Роден съм в първата година на третото хилядолетие под знака на Лъва.
Ученик съм в 4 клас.
Харесвам игрите, компютъра, но най-много-книгите. Обичам да чета фентъзи разкази на български и на руски. Надявам се, че ще мога да чета и манга на японски. Мангата е на пръв поглед като комикс, но всъщност е нещо коренно различно.
Радвам се да прекарвам свободното си време с моето семейство и с моите приятел(к)и.

Какво Ви провокира да участвате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?
Провокираха ме темата и възможността да споделя написаното с единомишленици.
Конкурсът има изключително значение за мен: той е първият литературен конкурс, в който участвам.

Писането за Вас е…
потребност, изкушение, развлечение, провокация и … още
нещо.

На какво се надявате?
Да открия своите читатели.
Да се запозная лично с някои от авторите на Public Republic.
Очаквам нови предизвикателства.

Коя книга четете в момента?
„Властелинът на пръстените” от Дж.Р.Р. Толкин.
Препрочитам „Жътварят” от Тери Пратчет

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?
Сфера: Фантастика

Име: Омайник – писател

Тема на конкурса: Писането като магия

Стефан Бонев - Специална награда за актуална политическа сатира

Stefan_Bonev

Стефан Бончев Бонев е роден на 4 април 1961 г. в Сливен, но през детските и юношеските си години е живял в Силистра. Завършил е Изчислителна техника“ и „Инженерна журналистика“ във ВМЕИ в София. От 1987 г. живее и работи в Пловдив, откъдето е и съпругата му. Има голяма дъщеря.
Освен като писател, се изявява и като журналист и специалист по връзки с обществеността. Съучредител и кръстник е на Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО).
Живеещата в САЩ наша сънародничка Зоя Маринчева, известен преводач и литературовед, попада през 2003 г. на произведенията на Бонев в интернет и те й допадат. Следва поредица от преводи на английски език на негови разкази в годишното списание за преводна литература “Two Lines” (“Два реда“) във Сан Франциско и в антологията “Thresholds” (“Прагове“), която е финалист в конкурса за превод на Texas Institute of Letters.
През 2005 г. излиза първата книга на Бонев – “Разкази за двама” (ИК “Марица” – Пловдив).
Вторият сборник с разкази на Стефан Бонев се нарича „Изпит по летене“. През 2010 г. разказът “Стареца” на Бонев беше включен във сборник с тестови задачи и преразказ на неизучаван текст с определена дидактическа задача. На 20 май 2010 г. Стефан Бонев получи наградата „Пловдив” в раздел „Художествена литература” за втората си книга „Изпит по летене”.
Междувременно откъс от разказа „Късогледство” на Бонев се падна на държавния изпит на студенти по славянска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”, които е трябвало да го преведат на чешки език.
От скоро Стефан Бонев има и свой личен сайт, подарен му от
уебмастера Аделина Низамова. В момента се подготвя за печат третият сборник с разкази на Бонев с работно заглавие “Пред прага на храма”.

Какво Ви провокира да участвате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?
На първо място – провокира ме големият авторитет, който има “Пъблик Репъблик”. Освен това ме привлече и самата тема на конкурса – “Писането е лудост”. Защото без малка доза лудост е невъзможно да разчупим рамките, в които обществото ни е вкарало. Тези рамки са твърде тесни за творческата мисъл. Освен това знаем какво се намира само на една крачка разстояние от лудостта.

Писането за Вас е…
Писането за мен е осъзната необходимост. Още нещо, което отдавна съм прибавил към списъка с водата и хляба. Трябва да съм бил луд, когато съм сторил това.

На какво се надявате?
Надявам се на доста неща. Надявам се на човеците около себе си, и на хората въобще. Надявам се на днешния и на утрешния ден, на вечерта, на нощта и на сутринта. Надявам се на читателите. Надявам се на работодателя си и на какво ли още не… Но най-много се надявам на себе си.

Коя книга четете в момента?
В момента съм преполовил “Корабът на страха” от Пол Дохърти. Един от любимите ми писатели. Обичам да се потапям в средновековната обстановка, която ми предлага с най-дребните детайли. Или предизвиква носталгия от някой предишен мой живот, или не съм улучил кога да се поява на белия свят.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?
Ако имах възможност да избирам, нямаше да слагам никакви рамки – нито сфера, нито име, нито тема. Просто конкурс за думи. Какво е значението дали са поезия или проза. Формата е без значение. Важно е съдържанието. Важен е ефектът! Ефектът, който думите имат над съзнанието и емоциите ни. Ефектът, който изкарва сълзи или бръчици от смях около очите ни.

Велика Гюлемеровa – Специална награда за изразяване традиционния български дух, така важен за поддържане на националната идентичност у всички българи, които живеят в чужбина

Velika

Казвам се Велика и съм на 24 години, уча в Пловдивския Университет „Паисий Хилендарски”. Занимавала съм се професионално с народни танци. Без да изглежда пресилено се чувствам пристрастена към четенето. Обичам да пътувам из всички кътчета на България.

Какво Ви провокира да участвате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?
Истината е че съвсем случайно реших да напиша нещо за конкурса, а пък и това ми е първият опит да пиша художествено произведение. Общо взето всичко стана на шега, без предварителни планове. Пътувах с влак до Пловдив, където съм студентка и тъй като пътуването е близо 5ч. имах достатъчно време да нахвърля нещичко. Доразвих го и реших да го изпратя. Не съм се надявала на каквато и да било награда, а исках да бъде прочетен от хора, които наистина са експерти… Всичко стана на шега!

Писането за Вас е…
Магия, истинска магия…Прекрасно е, когато виждаш как постепенно сюжета се завръзва,без дори да си предполагал в каква посока ще се развият персонажите. Те сякаш живеят свой собствен живот.

На какво се надявате?
Сега се надявам да се справя с магистратурата, която записах – Актуална българистика и мечтая да продължа да се занимавам с литература.

Коя книга четете в момента?
Винаги чета нещо,чувствам го като вътрешна необходимост. В момента чета съвременна българска проза- Кармен Мишу „Балканска сага”.

Ако можехте сами да изеберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?
Доста сложен въпрос… Ако можех да определям, мисля че конкурса отново щеше да бъде за поезия и проза, а журито също да бъде от писатели, специалисти по литературознание и разбира се психолози. А що се отнася до темата, аз съм пристрастнна към приказните сюжети, които са ме впечатлявали като дете, и идеите на Романтизма за силната, самотна и отчуждена личност. Може би темата щеше да бъде „Черният лебед”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай