Public Republic Art Studio

Бръшлянско чудо

1 ноември, 2011 от · 6 Коментара

Велика Гюлемерова

Bulgarian_village
Снимка: pieceofsunlight

„Сърцето на разумния търси знание,
а устата на безумните се хранят с глупост. ”
(НЗ, Притчи 15,16. Стих14)

Нищо необичайно не се случваше в малкото, отдавна опустяло селце в склоновете на Странджа. Село Бръшлян бе от ония никому неизвестни селца, които обаче пленяват, всеки случайно озовал се пътник, с тихото и сякаш равнодушно спокойствие към всичко случващо се в държавата и света.

Земята, по която стъпваха бръшлянци, сякаш пулсираше по друг, по-особен начин – може би още пазеше спомените за тракийските бежанци, които преди близо 100 години бяха преминали през тези земи само с по една бохча и по седем-осем босоноги дечица, почернели от прахта, страданието и болестите, съпътстващи всяко издевателство и гонение на невинни люде от домовете им.

Днес в селото никой дори не споменава за случилото се тогава, но върху лицата на хората – потомци на част от прокудените, още гори алената буква на тайната, неизказана и неизплакана до дъно болка и скръб по изгубения Рай. Сякаш земите, които никога не бяха виждали със собствените си очи, а бяха слушали само разкази – по-скоро прилични на легенди, на митове, отколкото на действителност, се бяха отпечатали като огнен едемски печат в сърцата им.

Огън, който ги изгаряше денонощно – и в делник и в празник, без обаче да ги изпепелява напълно, а само засилва мировата им скръб и придава на лицата им оня странен израз на постоянно покаяние и смирение, присъщ на хората, изживели свой собствен Апокалипсис.

Селото се смяташе за едно от добре населените (имайки предвид състоянието на околните селища) в Малкотърновска област. То се гордееше със своите митични поляни, обрасли с росен, и свързани с поверието за чудодейната му сила по Еньовден. Жителите на селото наброяваха осемдесет старци, които изглеждаха така сякаш всеки момент очакват своята последна евхаристия. Те отдавна се бяха помирили в сърцата си с Бога и кротко приемаха всеки далечен отглас на светската суета, достигащ до тях.

А в селото нямаше нито църква, нито училище…….така беше открай време.

Дядо Темелко бе най-възрастният човек в селото. Никой не знаеше на колко години е в действителност, но дори и осемдесет годишните старци се обръщаха към него с дядо. Никой вече не можеше да определи точната му възраст, защото бе в онази част от човешкия живот, когато човек може да изглежда и на осемдесет, и на деветдесет, та дори и на сто и двадесет. Както повечето си съселяни и той беше неграмотен – не можеше да чете и пише, а когато трябваше да се разписва слагаше кръстче, защото като всички неуки и суеверни хора вярваше, че само Бог е гарант за истинност.

Дядо Темелко приличаше по-скоро на видение, отколкото на човек. Когато преди четири години в селото бяха пристигнали двама представители на неизвестна политическа партия, за да агитират старците, единият – макар и атеист,възкликна: „Нима още било имало светци! ”. Наистина и други бяха реагирали така, когато го виждаха за първи път, а и след това. Освен уважението, което извикваше у хората, той ставаше и повод за шеги и подмятания, зашото въпреки, а може би и именно заради неумението си да чете и пише, дядо Темелко упорито винаги пръв чакаше пред бакалницата, където веднъж седмично носеха по няколко вестника.

С разтреперани от немощ пръсти, но изпълнени с жар очи, Темелко поемаше вестника и още преди да излезе от вмирисаната на карантии и модерни прахове за пране бакалница, прелистваше страниците, а очите му с пламнал поглед се плъзгаха по магическата броеница от неразгадаеми ченгелчета, кукички и чертички. Това се случваше всеки вторник. Тогава, в този миг на мистично блаженство, се разнасяше пискливият глас на селския шмекер, който закачливо, но без злоба му подмяташе:

-Ееййй Темелко, баш те базаря(1), ама барем кат те видя да си с балтия(2), а ти що- все с тоя вестник!!! Младите все по града, възгещисаха се от нас, еххх!….Бая вестници си събрал, сигурно все с тях се завиваш зимъска.

Дядо Темелко никога не чуваше тия думи….

Веднъж през зимата, когато бе паднал първият сняг, се случи нещо обезпокояващо – за пръв път от двадесет години дядо Темелко не бе първи, не бе и втори и трети и така до четири часа следобед, когато бакалинът дръпна резето и затисна вратата на магазинчето си с едно дървено трупче за по-сигурно.

Когато веднага след това отиде в колибата на стареца, за да провери да не би да е болен най-верният му клиент, бакалинът остана в изстъпление не толкова от вкочаненото сухо тяло на стареца, проснато върху студения одър, колкото от молива, който се беше изтъркулил от съсухрената ръка на мъртвеца. На земята се бяха пръснали пожълтели листи, изписани със същия молив.

Старецът бе погребан още същата вечер – без поп, без ритуалите, съпътстващи последния път към оня свят, без сълзи… Гробът бе плитък заради студа, който стегна в ледената си прегръдка цяла Странджа. Изкопаха го бакалинът и шмекера, които се нагърбиха да свършат тая работа на бързо. Всички се бяха изпокрили и никой не искаше да пророни и дума за случилото се тази нощ.

Никой не пожела да прочете ръкописа – прошнороваха листите и ги прибраха в един сандък с вещите на мъртвеца. Едни обявиха Темелко за луд, други за обладан от нечистиви сили, само няколко души обаче вярваха, че е светец. За всички остана загадката как старецът се е научил да чете и пише.
_______
Бележки:
1- базаря (странджански диалект) – уважавам, ценя
2- балтия (странджански диалект)- брадва
3- възгещисаха се (странджански диалект)- отказаха се

Текстът спечели специалната награда за изразяване традиционния български дух на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Проза”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • como ganhar massa muscular na academia // 1 апр, 2017 //

    Qualquer pessoas possuem entrado agora no página pessoal
    com finalidade de ajustar de suas experiências pessoais através de
    a artroplastia. http://vip-resorts.com/page-right-sidebar/

  • Bruno // 24 апр, 2017 //

    El hombre que sabe lo que busca termina encontrándose de
    frente con su destino. y Rolex Industrie Hublot, marca suiza, como la mayor parte, que es parcialmente joven, puesto que
    fue creada en 1980, y que pertenece al grupo francés LVMH, como Louis Vuitton y Moet&Chandon, tiene relojes
    parcialmente asequibles, si bien entre sus opciones,
    ofrece el reloj más costoso del planeta a día de
    hoy, valorado en cinco millones de dolares, y el que pocos modelos han sido
    adquiridos. and Rolex Industrie SA es una empresa suiza de relojes de pulsera y accesorios,
    creada tras la fusión en dos mil cuatro, de Montres Rolex Sin embargo, el tourbillon, que fue patentado en 1801 como una manera de asistir a supervisar la hora para los relojes de bolsillo, sigue siendo una de
    las más altas expresiones de habilidad de un relojero. , Uno de sus modelos, el Emergency, dispone de un transmisor
    que puede ser usado para encontrar a su portador en casos de urgencia y su señal puede ser aun detectada por satélites.

  • qquestões // 10 май, 2017 //

    Definitivamente acreditar ԛue qual você afirmou .

    Seu favorito justificaçãⲟ parecia sеr na
    web о mais simples coisa para estar atento Ԁe.
    Eu digo a você, eᥙ certamente obter irritou еnquanto pessoal considere quеstões que eles claramente não reconhecer ѕobre.
    Você conseguiu рara bater o prego еm cima topo e também delineado fоra a coisa toda sem
    necessidade efeitos colaterais, рessoas podе
    tomar սm sinal. Será provavelmente ѕeг novo para obter maiѕ.
    Obrigado

  • remodel // 18 юли, 2017 //

    Cookware of most shapes and sizes including skillets, saucepans, stockpots,
    saut. Some in the simplest bouquets are the prettiest; your bride could be enchanted by a spherical bouquet of multicolored roses garnished with greenery.
    In fact, it’s considerably more so simplistic than the
    traditional American style.

  • João Caio // 12 сеп, 2017 //

    Você é para interessante! Não faço acreditar Tenho
    ler algo assim antes. Então bom encontrar alguém com alguns original pensamentos sobre
    este edição . Sério… muito obrigado por este arranque.
    Este web site é algo que é necessário na web ,
    alguém com um pouco de originalidade!

  • educação significado // 25 сеп, 2017 //

    Ⴝеu significa dе descrevendo ɑ coisa toda
    neste artigo é na ᴠerdade agradável , cada um рode sem
    esforç᧐ eѕtar ciente de, muito obrigado.

Коментирай