Public Republic Art Studio

Малкият драматург

2 ноември, 2011 от · 2 Коментара

Никола Николов

Spcialna2
Снимка:Stephen McClung

Теенесе замахна рязко и с добре премерено движение на лявата си ръка изстреля хлебарката на глинения под без да отмества поглед от листа, по който дясната продължаваше да дращи, сякаш водена от свой собствен разум.

Думите се раждаха една след друга, а младежът беше повече притихнал в съзерцание наблюдател на собственото си творение, отколкото негов създател.
Капка пот се задържа за част от секундата на носа му, после като на каданс полетя към страницата и на момчето се стори, че вижда цветовете на дъгата в тази мъничка, въртяща се сфера, а всеки един беше човешка слабост – нерешителност, алчност, завист, прекалена амбиция.

За съжаление Теенесе не можеше да формулира повечето от тези думи нито на английски, нито на майчиния банту, защото беше само на дванайсет. Капката прозаично потъна в грубата хартия точно между думите „Мано” и „Копеле”.

Двете най-големи враждуващи племена в Либерия. Момиче и момче от противниковите кланове и тяхната невъзможна, обречена любов. Дали пламъкът на страстта им ще угаси този на вековния конфликт, или ще станат поредните косвени жертви на безсмисленото кръвопролитие, чиято причина вече никой не помни? Самият Теенесе не знаеше още, но покритата му със струпеи тънка ръчица водеше късия молив напред по листа към неминуемия финал.

Рязък вой извади Теенесе от транса на вдъхновението. Беше брат му Оделея, който сигурно стенеше поне от четвърт час, за да си позволи да изкрещи толкова силно. Обикновено се държеше много мъжки, макар още да нямаше осем. Едва ли щеше да ги навърши, защото умираше от СПИН, а рожденият му ден беше чак през май. Теенесе скочи и без да има време да почувства угризения, влетя в стаичката на дребосъка, от която го отделяше само тънко, парцаливо одеяло.

Нахълта в задушната дупка, като безмълвно мърдаше устни в бърза молитва брат му да не е в съзнание. Беше толкова по-лесно, когато Оделея не говореше, или поне не го зяпаше с огромните си, възпалени очи, които горяха, пълни със сълзи и жълтеникава слуз, като две обредни клади на обвинението. Може би щеше да успее да си представи, че умиращото момче е кукла, опърпан манекен, да изтрие челото му и да излезе.

Молбата му бе чута и мъникът не го погледна. Теенесе понамести въшливата рогозка, която служеше за възглавница на болното братче и навлажни устите му от пръстената паничка на пода. Лицето на Оделея се поотпусна и баткото побърза да излезе от стаичката, защото му се стори, че на него започва да се изписва изражение на благодарност, която беше още по-трудна за понасяне от обвинението.

Отново се върна към късия молив и думите се заредиха по омазнената хартия, а поредната капка пот започна да се оформя на челото на Теенесе. Убийство и изгнание, влюбените са разделени, мъдър пастор предлага безкористната си помощ. Но и този път бе грубо прекъснат от остро изсвирване, наподобяващо крясъка на замбезийски медоносец. Младежът грижливо сгъна листа и го мушна под делвата с боб в ъгъла. Грабна подпряния до стената АК-47 и в движение провери пълнителя и дръпна затвора. Вече беше излязъл от входната врата, когато машинално го метна на рамото си.

Тази вечер отново щяха да атакуват позициите на узурпатора Тейлър в предградията на Бенсънвил. Щяха да се изправят като гора от тела срещу продажните му касапи. Узурпатор… гора… армия от дървета… идеята бавно започна да се оформя в съзнанието на Теенесе. Трябваше непременно да я запише, когато се върне. Ако се върне. Момчето тръсна глава и се присъедини към оформящата се колона боси хлапета с автомати на рамо, които се подхилваха на разбираеми само за тях детски шеги.

Текстът спечели специалната награда за художествено изразена гражданска позиция на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Проза”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • penelopa // 2 ное, 2011 //

    Тъжна и същевременно красива история. Дано и в реалността тези деца-войници да имат такива красиви,възвишени пориви към изкуство!

  • rodina // 3 ное, 2011 //

    Когато псевдонимите крият подли страхливци…

Коментирай