Public Republic Art Studio

Из: 2011 “Хелоуин – Денят на вси светии” – I

31 октомври, 2011 от · 2 Коментара

Марио Кроненберг

Halloween_NYC
Снимка: CubaGallery

1-ви Октомври – Събота, Ню Йорк

„Всичко тече, всичко се изменя“

В деня, в който през 1967 г. легендарната рокгрупа „Пинк Флойд“ започват първото си турне в САЩ, Майкъл се събуди бавно. Около минута се рееше в ничия земя – между съня и реалността. Образът на сина му бавно избледня и той отвори очи. Тялото му се стегна за секунди, и за по-малко от минута направи задължителните сутрин 60 коремни преси.

Стана, разкърши се с няколко йогистки пози, облече екипа и излезе. Живееше в Манхатън – на една пряка на „Бродуей”, почти по средата между Сентръл парк и Ривърсайд Стейт парк. Днес реши да потича до реката. Пресече парка и излезе на „Хъдзън Ривър Грийнуей”. Слънцето играеше по водата и се отразяваше в металните повърхности на яхтите, закотвени до брега. Над водата се издигаше лека омара, но вятърът я отнасяше на север.

Докато тичаше, кой знае защо, си спомни за речта на кмета на Ню Йорк по повод десетгодишнината от атентата на 11-ти Септември. Беше само преди три седмици, но за него сякаш бе преди три години. Беше си обещал, че ще тъгува за Джон и Ребека само десет години. И някакси успя да спази това обещание. На 12.09.2011 се събуди друг човек. Само в сънищата си ги виждаше всяка нощ, слава Богу не помнеше точно какво е сънувал, но образите им задължително бяха в тях.

След около 35 минути се прибра освежен, взе си горещ душ, пусна си любимия диск на „Кемъл“ (между другото 1-ви Октомври е международен ден на Музиката, а Майкъл не можеше без музика), обръсна се и точно, когато си правеше задължителната плодова салата, звънна служебният му GSM. Беше получил кодирано съобщение: „Халифът е в движение. Задействан е протокол „Браво“.”

- Нищо ново под Слънцето – каза си полугласно. Беше започнал да си говори сам след смъртта на жена му и сина му на 11-ти Септември 2001. Това не го притесняваше – прочете в Интернет, че голяма част от хората го правят и да слушаш вътрешния си глас, е дори полезно. Облече се и запали „Мустанга”.
След около 10 минути бе пред сградата на агенцията в близост до Бенет парк във „Вашингтон Хайтс”.

Усмихна се на камерата, дебелата метална врата се отмести и влезе вътре. Джими на пропуска му се ухили. Поздрави го, пъхна служебната си карта в процепа, набра кода, и след малко и втората, още по-масивна метална врата се отвори, и го пропусна в хладния коридор, ярко осветен от луминесцентното осветление, идващо от всички страни.

Влезе в асансьора, отново пъхна картата си в процепа, каза кодовите думи и след като бутонът стана зелен, го натисна. След около 20 метра спускане, асансьорът спря плавно и вратата се отвори. Тук, за разлика от ярко осветения коридор, цареше полумрак.

Отвори стъклената врата и влезе в операционния център. В огромната зала имаше над 20 маси с по два или три монитора и почти всички бяха заети. Сложи си слушалката с блутута и седна зад неговото бюро. Пиърс го поздрави и лаконично му изложи обстановката. „Халифът” – шефът на иранските тайни служби, бе пристигнал в Женева.

Бе отседнал във вила на богат ирански бизнесмен край Женевското езеро, в чийто двор имаше четири сателитни антени и явно не се използваше само за почивка. Вилата бе идеално екранирана, но според сателитните снимки в дълбочина под винарската и изба имаше поне още едно помещение. Този човек се следеше постоянно от доста време – имаше сведения, че подготвя нещо подобно на атентата от 11-ти Септември.

1-ви Октомври – Събота, Женева

„Да се говори правилно, е много по-лесно, отколкото да се мисли правилно“

- Благодаря ти, Махмуд! Занеси шиша-наргилето горе!

Халифът слезе в избата, отиде до последния стелаж с бутилки и натисна в определен ред три от тях. Стелажът се плъзна встрани, той слезе по 15-те стъпала и влезе в богато обзаведена стая. Ако не бяха огромните монитори, човек можеше да реши, че е попаднал в дворец от „1001 нощ”. Дебели персийски килими покриваха пода, по стените и тавана имаше красиви дърворезби, а в средата красиви ориенталски кожени мебели.

На стената зад разкошните дръпнати завеси имаше перфектно копие на прозорец – на огромния светодиоден екран в естествени цветове се виждаше как пада красив водопад. Илюзията беше пълна, като се добави кристалният въздух над Женевското езеро, струящ от климатика.

В един от фотьолите се бе изтегнал мъж на средна възраст с късо подстригана руса коса и студени сиви очи. Той се поклони леко с глава и каза:

- Салаам алейкум!
- Алейкум салаам!
- Получихте ли това, което Ви бях обещал?
- Да, Йиб*! – Халифът погледна към златния си „Ролекс“ – В момента я товарят на кораба за Ню-Йорк! (*Мъст на арабски)
- Кажете ми къде и кога?
- Голямата ябълка*, на Хелоуин** – ухили се Халифът. (*Голямата ябълка – жаргонно име на Ню Йорк) (** Хелоуин – денят на вси светии – 31-ви Октомври)
- Иншаллах!* (*ако е рекъл Бог)
- Имаме точно 30 дни на разположение! И нито ден повече! Знаеш ли какво е станало на днешния ден – не случайно го избрах за нашата среща?
- Не съм сигурен, Ага… Мисля, че на този ден през 1910 терористи взривяват сградата на „Лос Анджелис Таймс”? А през 2005 имаше атентат на остров Бали?
- Да – три години след големия атентат срещу неверниците! Браво – написал си си домашното! Но аз имах предвид нещо друго – през 331 пр.н.е. македонският пълководец Александър Македонски побеждава при Гавгамела армията на персийския владетел Дарий III и завладява Персийската империя. А освен това, на този ден през 1949 Мао Цзе Дун е провъзгласил създаването на Китайската Народна Република.
- Не знаех, че се интересувате от древна история.
- Който не познава историята, е осъден да повтаря грешките на своите предци!

След като обсъдиха подробностите на чаша ирански чай, сервиран традиционно в малки стъклени чаши с бучка захар (“ганд”), която се слага под езика, Йиб облече черната бурка и си тръгна така, както беше дошъл. За всички външни наблюдатели той бе една от жените на Халифа. Единствено шефът на иранското разузнаване беше виждал лицето му.

Малко по-късно жените на Халифа отидоха да пазаруват в голям магазин в центъра на града – там, без никой да разбере, стана размяната – жена с неговия ръст и телосложение зае мястото му. Два часа по-късно, един рус скандинавец със студени сиви очи, безупречно облечен със светъл костюм на „Армани“, замина от международното летище „Коантрен” в Женева със шведски паспорт за Лондон.

1-ви Октомври – Събота, Дубай

„Нищо не е такова, каквото изглежда“

54 години след първата поява на „Ние вярваме в Бог“ върху американските хартиени парични знаци, на огромния контейнеровоз „Арженто”, плаващ под либерийски флаг, заедно с останалите контейнери с корейски, китайски и японски стоки, в Дубай бе натоварен и един, получен в последния момент от Иран, разбира се, с фалшиви документи. „Арженто” отпътува същия ден директно за Ню Йорк.

1-ви Октомври – Събота, Лондон

„Пътят е не по-малко важен от целта“

В денят, в който през 1942 г. в САЩ е извършен първият пилотиран полет с реактивен самолет и 42 г. след като „Конкорд“ за първи път преминава звуковата бариера, полетът на „Бритиш Еъруейз” от Женева кацна по разписание в 17:30 на „Хийтроу”. Русокосият швед мина пасконтрола и изпрати текстово съобщение от мобилния си телефон. Получи отговор, намери колата – черен „Мерцедес“, и тръгна на изток по М4 към центъра на Лондон.

Нямаше движение – не се виждаше забързаният трафик в час пик – беше Събота. Вече се стъмваше, всичко тънеше в здрач. Йиб обичаше този преходен период между деня и нощта, когато сенките се издължаваха и човек можеше да се слее с тях. Когато наближи Хайд парк, той зави наляво по „Глочестър Роуд” и паркира пред „Кенсингтън Парк Апартмънтс”.

Само на около 150 метра на север започваше Хайд парк – едно от любимите му места в Лондон. Тръгна по първата алея вдясно и седна на третата пейка. След около десет минути до него седна млада жена с кученце. Поговориха си учтиво на безупречен английски за времето, тя му подаде ръка, която той галантно целуна и докато я целуваше, пусна в ръката му малка пластмасова кутийка – около два на един см, която всъщност бе компютърна флаш-памет.

Йиб се върна при колата, заобиколи Хайд парк и се насочи на североизток към Айслингтън. След като се убеди, че никой не го следи, вкара колата в един гараж и влезе в една кокетна вила в близост до „Апър стрийт“. Включи лаптопа си и сложи в него флашката. На нея имаше три файла, и трите бяха криптирани. Извади една книга от куфара си, започна да брои страници, редове и думи и след няколко минути успешно въведе паролата.

Първият файл бе карта на част от Манхатън със схематична диаграма, вторият – електронни принципни схеми, чертежи, спецификации и технически данни, а третият – имена, адреси, телефони, биографични данни и снимки на хора. Първите два файла щяха да са му необходими вероятно най-рано след две седмици, но третият бе най-важният в момента.

Около час изучава всичките шест имена, адреси, телефони, биографичните данни, марките и номерата на колите им, запамети идеално снимките им. След това изтри този файл със специализирана програма, която напълно унищожаваше информацията и сложи флашката в специално пригодената си за това запалка.

Реши да уважи Международния ден на вегетарианството, още повече, че бе учреден през 1977 г. именно в Лондон, и изяде за вечеря само една салата. Взе си вана, изпи чаша скоч, прегледа новините по „Скай Нюз” и си легна. На другия ден имаше доста работа за вършене.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

Коментирай