Public Republic Art Studio

Eксклузивна анкета с членовете на журито на литературния конкурс “Писането е лудост” — I

27 октомври, 2011 от · 1 Коментар

Public Republic представя на вниманието Ви ексклузивна анкета с членовете на журито в литературния конкурс по случай петия рожден ден на списанието – “Писането е лудост”.

Всички те са експерти в своята област, нямащи нужда от представяне. В рамките на конкурса обединиха професионализма и любовта си към литературата, за да изберат най-успешните произведения на участниците в състезанието.

Тук ще откриете размислите им за конкурса, бъдещето и литературата като отговор на петте въпроса, които им зададохме.

Prof. Milena Kirova

Проф. дфн Милена Кирова (литературен историк и критик)

Какво Ви провокира да журирате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?

Аз участвам в обмислянето и реализацията на този конкурс още от самото начало и затова се чувствам не толкова провокирана, колкото вписана в него.

Писането за Вас е…

необходимост, уви…

На какво се надявате?

Надявам се, че когато минат стотина години например, този, който се обърне назад, към българската история от края на 19 –началото на 20 век, ще си каже: Какво интересно време е било, объркано, но вълнуващо. А днес – само досадно спокойствие…

Коя книга четете в момента?

Обикновено чета по няколко книги успоредно. Една от тях сега например е „Мандарините” на Симон дьо Бовоар, особено вечер, около лягане. Тя обаче е толкова дебела, че само като я погледна и се отчайвам, а от това бързо заспивам. Надявам се да ми помага в продължение на няколко месеца.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?

Същите


Amelia_Licheva

Амелия Личева (доцент по теория на литературата и поет)

Какво Ви провокира да журирате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?

Провокира ме темата. А конкурсът за мен беше важен с наблюдението, че писането у нас се професионализира. Много от текстовете на участниците показаха, че хленчът, че в България никак не се чете, е пресилен.

Писането за Вас е…

свобода и способност да се разширяват пространството, посоките, възможностите.

На какво се надявате?

С подобни конкурси да се стимулира литературна активност.

Коя книга четете в момента?

На Хуан Марсе „Последни следобеди с Тереса”

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?

Тези дни участвах и в журито за определяне на националната литературна награда на името на Елиас Канети и се радвам, че сред българските автори вече има стойностни произведения, сред които да се избира. Затова и обичам да участвам в подобни журита.

Zdravka_Evtimova

Здравка Евтимова (писател)

Какво Ви провокира да журирате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?

На първо място това е отговорността пред надеждите на писателите и поетите, участващи в конкурса. Този конкурс е насочен към бъдещето на българската литература, към откриване и утвърждаване на нови творци. Той е протегната ръка към всеки автор, трибуна за изява пред зорките очи на колегите.

Докато четях текстовете на участниците в конкурса, ми се случи наистина да остана без дъх след прочита на едно кратко стихотворение – дори само него да открие конкурсът, значението му ще бъде наистина високо. А той е открил много повече – както разкази, така и поетични творби.

Аз се надявам да се запозная с автора на „моето” стихотворение – не зная кой или коя е тя, защото конкурсът беше анонимен – искам да поздравя автора, да кажа колко ме e разтърсило създаденото от него/нея.

Писането за Вас е…

по-скоро непредсказуем приятел, който познава всичките мои мигове на слабост и безсилие. Когато с друго нищо не мога да помогна, се обръщам към гъстия мрак и светлината на думите.

На какво се надявате?

На добро здраве. Близките ми да бъдат здрави щастливи. Останалото – каквото сабя покаже. Пожелавам на всички българи да бъдат здрави и да имат повод да изрекат „Благодаря!” с радост в сърцата.

Коя книга четете в момента?

Голямата американска писателка Фланъри О’Конър. Вече прочетох романа й “Wise Blood” („Мъдра кръв”), в момента чета нейния сборник с разкази „A Good Man Is Hard to Find” („Добър човек е трудно да намериш”); чета Анри Троая „Петър Велики” (Pierre le grand”); Станислав Стратиев „Българско зелено”; Артур Шницлер „Госпожица Елзе” (“Fräulein Else”).

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?

Сфера – за съвременна българска проза
Името на конкурса – „Зад тъгата”
Тема – 2015 година

Evelina_Lambreva
клиничен доц. д-р Евелина Ламбрева Йекер, д.м. (психиатър-психотерапевт и писател)

Какво Ви провокира да журирате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?

Темата, какво кара днес все повече хора по света да пишат, ме занимава от няколко години: защо нараства броят на творящите литературни текстове, макар че професията на писателя е известна навсякъде като „безполезна” във финансово отношение?

През 2009 година попаднах на електронната публикация „Академично слово на проф. дфн Милена Кирова, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и публикувано във в. „Култура”, бр. 20, 27.05. 2009 г. Там тя споделя: „Понякога ми се струва, че у нас има повече хора, които пишат, отколкото които четат. И винаги се питам защо?”

Това „защо” стана повод за множество задълбочени, много интересни и ползотворни дискусии, които имах възможността да проведа с проф. дфн Милена Кирова. Интердисциплинарният обмен на мисли за съзнаваните и несъзнаваните мотивации за писане стана възможен благодарение на Public-Republic.

Електронното списание Public-Republic се превърна в мост между един психоаналитичен литературовед и един, изкушен от словото психоаналитично-ориентиран психотерапевт, живеещи и работещи в две различни държави в Европа, но свързани, всяка по своему крепко с българския език. Не зная вече точно в кой момент от разговорите ни, проф. Кирова изведнъж направи заключението „Писането е лудост!”. Съгласих се напълно с нея.

И наистина, писането е една от най-прекрасните положителни лудости, бих казала, (перефразирайки заглавието на онази чудесна песен на група „Тангра” по текст на Александър Петров от младостта на моето поколение) „лудостта, без която не можем”.

Така с радост приех поканата за участие в журито на конкурса „Писането е лудост”.

За мен този конкурс имаше уникално значение: чрез написаното слово надникнах през 271 безименни прозореца в 271 различни свята. И всеки един от тези светове бе неповторим с откровенията си, с искреността си, с болката, със страховете си, с въжделенията и с надеждите си.

Писането за Вас е…

Единственият остров, на който се чувствам истински свободна да правя каквото си искам.

На какво се надявате?

Да не трябва да си тръгна от живота скоро и с недовършена творба.

Коя книга четете в момента?

Тъй като непрекъснато снова между най-новата немска и най-новата българска литератури, редувам една немска и една българска книга: сега чета „Апокалипсисът е дело лично” от Николай Фенерски и „Прекрасността на живота” от Михаел Кумпфмюлер (за последната година от живота на Франц Кафка, в която той среща голямата си любов).

Преди това приключих с новия роман на Сибиле Левичаров, „Блуменберг” (една, във всяко отношение дълбоко впечатляваща и много силна творба), и с „Английският съсед” на прекрасния Михаил Вешим.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?

Темата би била „Многото лица на самотата” а името „Отвъд всяка самота”. В момента особено упорито ме занимава въпросът за самотата в консуматорското общество на благоденствието.

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • example.com // 28 фев, 2018 //

    Pritesh I would like to thank you for creating such a wonderful evaluation regarding
    GSA Online search engine Ranker.

Коментирай