Public Republic Art Studio

Eксклузивна анкета с победителите в литературния конкурс “Писането е лудост”, категория Поезия

30 октомври, 2011 от · Няма коментари

На вниманието на читателите на “Public Republic” предлагаме ексклузивна анкета с наградените кандидати в литературния конкурс “Писането е лудост”.

Официалното награждаване се състоя на рождения ден на списанието, отпразнуван със специална арт-вечер в Центъра за култура и дебат “Червената къща” в София на 24-ти октомври. За онези от вас, които не са имали възможност да присъстват на пъстрото събитие, следващите редове са прекрасна възможност да се запознаете с номинираните автори в категория “Поезия”, а за присъствалите – още един шанс за среща с тях.

Мария Липискова – Първа награда в категория “Поезия”

Maria_Lipiskova

Мария Липискова е родена на 25.11.1972 г. в гр.Тетевен.

Живее и работи в София. Завършила е магистратура Българска филология в ШУ “Еп. Константин Преславски” и втора магистратура “Библиотечно-информационни науки и културна политика” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Публикува поезия, проза, литературна критика и преводи в “Литературен вестник”, “Култура”,”Литературен форум”,”Капитал Light”, “Сега”,”Жената днес”, “Стършел”, “Дума”, “Ах, Мария” и в електронните сайтове LiterNet, Литературен клуб, Словото, Public Republic.
Поезията й е включена в антологиите “Лирика” към Салон на изкуствата – НДК.
Публикува част от архивите на Боян Пенев и Пенчо Славейков.
Печели национални конкурси за литературна критика и поезия.
Нейни текстове са преведени на английски, немски, хърватски, румънски.
В момента издателство “Пергамент” подготвя за печат новата й стихосбирка “Хирошима моя”.

Какво Ви провокира да участвате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?
Безсънието.

Безсънието – едно от добрите ми безсъници създаде Писмото на Орфей.

А – “Писането е лудост” – може да бъде и шаблон. Всеки фигуратив може да бъде шаблон.

Всяко нещо може да бъде определено като лудост.

Да се вкара в тази рамка на инерцията.

Напротив. Писането трябва да бъде срещу тази инерция.

И за да не бъде шаблон – писането е…лудост. Фигуративът трябва да бъде преобърнат.

Да бъде превърнат в индивидуален. Което не значи личен.

Но трябва да има индивидуалност. Лице.

Интересен въпрос би бил – Лудостта-писане има ли Лице…

Какво е то? Каква е тази фигура, която се появява там. В него, около него…Каква е тази екзистенция – писането…

И дали наистина тази екзистенция може да бъде видяна през този модус – какъвто е лудостта?

Какво включва този модус – лудост? Ако трябва да се преобърна и да се превърне в индивидуален фигуратив “писането е лудост” – това е безсънието на поета в лабиринта на Поезията. Поетът е човек, който чува множеството гласове на Поезията. В писмото, в писането, са в-писани множество гласове.

Поетът чува множество гласове от Поезията. И поетът трябва да познава поезията, в нейната безкрайност.

Тук няма да се ограничавам с имена, защото това наистина е безкрайност. Поезията, литературността…

Писането е…
… там, където съществувам. Където винаги съм съществувала. И се надявам да съществувам, чрез тази следа, изместване, несигурност, особена екзистенция. Писането е екзистенция. Писането е моят истински модус на съществуването ми. И същевременно, нещо несигурно, несъществуващо. Преди да бъде написано, то е несъществуващо. Литературата е несъществуваща, казва Бланшо. Не съществува преди писането.

И същевременно – писането е безкрайността, в-писването в тази безкрайност, в тази следа, в това изместване от тук-съществуващото. Писането е изместване в инобитието на думите, които имат свое съществуване. Думите не ми принадлежат, аз принадлежа на думите.

На какво се надявате?
На думите. На това как с думите могат да се правят неща.
Позицията на поета и на пишещият е да прави непредставими, но съществуващи неща – да съществува във вътрешността на въображаемото на думите.
Надявам се на този друг, въображаем и съществуващ – същностен модус на думите, от които се прави литературата.

Коя книга четете в момента?
“Двойно начало” на Даниела Ходрова. Една от най-любимите ми изключителни палимпсестно магични писатели. В областта на феноменологичните предмети и имена в прозата, които водят началото си при Ходрова от “Двойно начало”.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?
Винаги съм участвала в един – в-писането е лудост :)


Моника Вакарелова – Втора награда в категория “Поезия”

Monika_Vakarelova

Моника Вакарелова е родена през 1987 г. в София. Учи в 133 СОУ „А.С.Пушкин“, завършва бакалавърска степен по Културология и магистратура по Съвременно изкуство в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира във Франция. Автор е на текстове и критика в областта на изкуствата, има публикации в сп. „Алтера“, „Литературен вестник“, „Нови Драматургии“.

Какво Ви провокира да участвате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?
Спонтанност и най-вече необмисленост. Никога не съм писала поезия и в момента все още е видимо, че не мога. Но този текст е личен, той вкарва в друга форма неща, които винаги натрапчиво са се връщали при мен – това е единственото оправдание за него.

Писането за Вас е…
Проблем

На какво се надявате?
Особен въпрос. Ако се надявам, значи е на промяна, но това в известен смисъл е тавтология.

Коя книга четете в момента?
Изчитам книгите от конспект за тежък и важен изпит, който ми предстои скоро.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?
Докторантски конкурс.

Атанас Вълов – Трета награда в категория “Поезия”

Atanas_Valov

Атанас Вълов – на 26 години, работя предимно денонощно като корпоративен адвокат в една от големите софийски кантори, през свободното си време (между два договора в офиса или нощем) пиша поезия и отвреме-навреме кратки разкази, с трайни интереси към почти всички литературни жанрове (като читател), с план и амбиция да се преборя с една пиеса, която се върти в главата ми от доста време. Други конкретни планове занапред май нямам, амбицията ми е да пиша, пък каквото се получи (в промеждутъка ще се правят молове, няма как – професия :) .

Какво Ви провокира да участвате в конкурса „Писането е лудост“ и какво значение имаше той за Вас?
За тазгодишния конкурс разбрах от една приятелка, която в момента е в Белгия. По принцип следя изданието, но в последните месеци поради една или друга причина нямах много време за това. Тъй като до момента не бях пращал нищо писано от мен където и да е, реших, че темата и конкурса са подходящ случай да направя първа крачка.

Писането за Вас е…
Много неща. Начин да изразиш и преодолееш себе си. Да запазиш нормалността си в кофти моменти. Да кажеш нещо на някого, така че да остане само между вас.

На какво се надявате?
Надявам се да ставам по-добър в писането, доставя ми истинско удоволствие. Да има повече такива прояви, които да дават трибуна на нови и нови пишещи – не казвам млади, защото се видя, че възрастта не е определяща. Да стигнем до момента, в който българските книги няма да отстъпват по тираж и търсяемост от преводните такива.

Коя книга четете в момента?
Един сборник с разкази на Харуки Мураками – Blind Willow, Sleeping Woman, събраните съчинения на Уди Алън и “Разкопчаване на тялото” на Аксиния Михайлова.

Ако можехте сами да изберете сферата, името и темата на конкурс, в който да участвате или журирате, какви биха били те?
Ами по-скоро не бих избрал конкретна тема. Като цяло не съм фен на поставянето на рамки, а предзадаването на тема предполага именно това. В крайна сметка поезията е себеизразяване, повлияно не от дадена тема, а от конкретните интереси, преживявания и емоции на автора.

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай