Public Republic

Проф. дфн Милена Кирова

Приключи второто издание на конкурса за литературно творчество, обявен от мултимедийното списание Public-Republic. Тази година той беше обвързан с петгодишния юбилей на списанието, което му придаде допълнителна значимост и тържественост.

В сравнение с миналогодишния, първи конкурс, тази година участниците бяха три пъти повече, техният брой достигна 673. За съжаление немалка част от представените текстове не отговаряха на обявените условия (най-често се оказваха вече публикувани или пък надхвърляха ограничението от 900 думи за проза) и поради тази причина не бяха допуснати до участие. Сред останалите 271 участници имаше хора от множество градове в България, а също така от Прага, Лондон, Париж, Брюксел, от три американски щата.

Националната култура наистина е започнала да променя своите геополитически параметри и да се случва в глобалното пространство. Интересен е и социалният състав на участващите автори. Сред тях има множество млади хора – ученици и студенти (двамата най-млади автори са ученици в ІV клас), по-нататък преобладават учители, преводачи и журналисти, изобщо хора на словото, но има и представители на екзотични (за писателското поприще) професии като готвач, хореограф, ферментатор на тютюн и дори един „редакционен плъх”.

Възрастовите граници също са много отдалечени една от друга – между 10 и 75 години. Изглежда, че лудостта писане е типична за много и много различни хора в нашия свят. Трябва да отбележа обаче, че в почти всички случаи тя е проблематизирана като „чуждата” лудост; много рядка е способността за саморефлексия, а още по-рядка е склонността към ироничен самоанализ.

И още нещо ме смути сред прочетените текстове – голяма част от тях сякаш не знаят за предварително зададената тема на конкурса, включително и доста от иначе най-добрите в художествено отношение творби. Изглежда, че сред българския пишещ човек все още е жива романтическата представа, че геният не се подчинява на всеобщия ред… А може би просто трябва да бъдем малко по-дисциплинирани и отговорни.

Ето сега и резултатите, които се появяват малко по-късно от предварително обявеното време, но затова пък с пълната тържественост, която може да породи единствено добре опазената до момента, в който се връчват наградите, тайна:

Поезия

Първа награда получава Мария Липискова от София за стихотворението “писмото на Орфей”

Втора награда – Моника Вакарелова от София за “Сепия”

Трета награда – Атанас Вълов от София за “дори писането е лудост”

Журито връчва и едно специално поощрение за поезия на най-младия участник, Велемир Димитров от София.

Проза

Първа награда получава Албена Тодорова-Радионова от Русе за разказа “Лудостта на Фокнъра”

Втора награда – Далия Ал-Халил от София за “ENTER”

Трета награда - Стоян Гичев от София за “Йесус”

В тази категория на конкурса журито присъжда и три специални награди:

На Никола Николов от София с разказа „Малкият драматург” – за художествено изразена гражданска позиция.
На Стефан Бонев от Пловдив с разказа „Агенция Среден пръст” – за актуална политическа сатира.

По предложение на Евелина Ламбрева, която представлява българите, пишещи в чужбина сред членовете на журито, на Велика Гюлемерова с разказа „Бръшлянско чудо” се присъжда специална награда, тъй като изразява традиционния български дух, така важен за поддържане на националната идентичност у всички българи, които живеят в чужбина.

Честито на всички победители, благодарност за всички, които взеха участие в конкурса и до нови срещи!