Public Republic Art Studio

Нелегалният

25 октомври, 2011 от ·

Димитър Ангелов

Nelegalniat
Снимка: anataman

- Криеше се, изгасваше лампата, пишеше в тъмното. Без никаква надежда да публикува.
- Пишеше против режима?
- Да. Против правителството, против поскъпването на живота…
- Тоест, вдъхновявал се е от мизерията?
- Тя беше истинската му страст!
- Оди, елегии?

- Не, само сонети.
- В декасилаби?
- Не, всичко в моносилаби.
- Това е изключително трудно изкуство! Как е успявал да превърне всичките си идеи и чувства в моносилаби? Сигурно е алхимист от първа величина…
- Един от най-добрите! И въпреки това…

- Арестуван ли е някога? Дали са го преследвали?
- Нищо такова. Закотви се години наред в моносилабите. Но изобщо не се усети. Никой не можеше да го изтръгне оттам. „Поезията е моята крепост!“ – казваше с известна гордост. От време на време се усмихваше. Но усмивката му беше като бягаша сянка, нелегална. Понякога се изповядаше: „Знаеш ли от какво градя стените на моята крепост?“ – питаше той и дълго мълчеше.

- Той се е питал, борил се е с някакво препятствие, не се е изповядал.
- Не е така. Има хора които се изповядат единствено чрез въпроси. А след това казваше с безмерно щастие: „От чисто страдание, от пречиста екзалтация!“ и тъй нататък. После изведнъж потъваше в дълбоката пропаст на меланхолията – на хиляди метри и километри.
- Следователно чистото се е налагало над останалото.
- Точно така.

- Значи същността, квинтесенцията на неговата поезия се е утаявала на дъното. В най-долния пласт на тресавището, каквото беше режимът. В непрогледния мрак на диктатурата. А това означава, че се е наслагвала и приумножавала на сигурно, невидимо място, защитена от всичко и всички.
- Наистина получи се точно така. Това бе подземен поетичен живот, бих казал органичен. Но органичен на елементарно, клетъчно, неподозирано ниво. Никой никога не забеляза този колосален творчески труд, никой не дочу онази музика на моносилабите, която се синхронизираше с вибрацията на вселената. Невидим труд, но с невъобразим творчески потенциал.

- И сега? От какво се вдъхновява?
- Сега вече няма никакъв смисъл да говори, да мисли или да пише, нито пък да си спомня за тези неща. Остава му само да разруши онази крепост малко по малко, песъчинка по песъчинка, да я разстеле на някаква обширна пустинна повърхност. В противен случай рискува да започне да строи от останките някаква нова крепост е да се опита да сътвори от старите моносилаби нови. Дяволско изкушение, на което не би се поддал и самият дявол.

- Вярвам, че ако успее да се задържи както подобава в тази деконструкция, безсмъртието му е гарантирано.
- Само в случай, че се задържи и забави останалото. А то е най-голямата загадка.

Превод от португалски: Емилия Кръстева

Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.

“Нелегалният” – “O clandestino” – in: Furacão no labirinto, Publicações Europa-América, Mem Martins, 1996 (първа публикация на разказа в превод на български)

Dimíter Ánguelov

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini