Public Republic Art Studio

Йесус

30 октомври, 2011 от · 3 Коментара

Стоян Гичев

Treta_nagrada_proza
Снимка:winzor2007

Той беше млад бог. И му се падна Земята. За дипломна работа.
Всевишният само му каза:
„Там нещо не е наред. Иди да го оправиш.”
И Той дойде.
Прекрасна планета. Зелена, потънала в растителност. С много животни, големи животни.
Слънце и спокойствие. Природата се къпеше в светлина, храната беше в изобилие, но разум нигде нямаше.
Прегледа Godbook-а на предишния, който беше сътворил живота на тази планета. Веднага забеляза грешката.

Изтегли калкулатора, провери изчисленията и потвърди съмненията си: Докато мозъкът в малките глави на тези животни се развие, докато започне и премине цялата еволюция, до появата на разум, слънцето щеше да угасне.

Предишният Сътворител беше сбъркал сметките. Беше заложил на красотата, спокойствието и последователността, но беше пропуснал времето.
Нямаше какво да мисли – набързо прибра всички животни и почти цялата растителност. Направи Земята пуста и почна наново да я заселва с живот.

За 6 дни свърши цялата работа – създаде тревите и дърветата, рибите и птиците, зверовете и другите животни. Накрая създаде и човека. Направи го по свой образ и подобие (нямаше време за много творчество). Създаде ги мъж и жена – да се радват и да си помагат заедно, разумни ги създаде. Но им отне възможността да пътуват във времето и пространството, обвърза ги със земята, в която се раждат. Сътвори ги сухоземни.
И като видя, че е добро, рече:
Да бъде!

На седмия ден написа всичко на Стената, прикачи клиповете, снимките, изчисленията и седна да си почине.
Сега го викаха, за да чуе оценката за работата си и да получи ново назначение – вероятно продължение. Знаеше от го практиката на предишните. Младите богове винаги недоизкусуряваха нещата, липсваше им опит (а и на такива места ги пращаха).

Приемаха дипломните им работи и ги назначаваха с мисията да се грижат за живота, който бяха създали. Можеха да се намесват и да помагат. Но нямаха право да нарушават Словото божие – така наричаха Алгоритъма на Сътворението, който им даваха и в който бяха записани законите на живота. Защото:

„В началото беше Алгоритъма,
и Алгоритъма беше от Всевишния
и всичко беше от него,
понеже и началото, и краят бяха от Алгоритъма.”

Дойде и първият въпрос:

− Дал си на животните сила и ловкост, зъби и нокти, а човекът си го оставил беззащитен. Във враждебна среда. Защо?
− Причината е времето. То е в недостиг. Слабостта на човека ще го накара да измисли дрехите, оръжията, защита си. За да овладее и властва над средата, в която живее. Слабостта му ще го прави по-разумен. И по-действащ.
− А защо създаде човека двуполов? Знаеш, че това внася излишни усложнения. Създава емоции, които пречат на разума.

− Точно заради емоциите го направих. Различието между половете поражда чувството за любов, от което произтичат загриженост и отговорност за другия. Трябваше да натоваря човека с емоции, за да го накарам да се развива по-бързо. Иначе има да ги чакаме да станат като нас. Емоциите ще правят хората по-добри, ще ги обогатяват духовно, ще ги възвисяват.

− За прилагането на привидната еволюция сме съгласни. Твоят предшественик вероятно е сбъркал и ние приемаме подхода ти, защото наистина нямаш време да развиеш еволюцията в нейната цялост и последователност. Но не си си дал сметка, че твоят човек, един ден в своето развитие, ще си зададе въпроса: „От къде произхождам?” И ще сътвори куп неверни теории, защото ти си претупал работата и не си оставил междинните звена.

− Да, ще има и такъв резултат. Но той ще е временен. А когато човекът се отдалечи от своя божествен произход, липсата на тези звена ще бъде една от причините той да размисли и отново да се върне към духовното начало на Сътворението. Защото ще се убеди, че не е продукт на природни сили и случайни кръстоски, а е създаден по волята на боговете.

Следваше оценката:

− Приемаме работата ти. И те връщаме на Земята. За да продължиш. И за да осъзнаеш какво си създал. Поради това, след време, ще се преродиш в човек. Ще бъдеш роден от земна жена, в една ясла, под звездите на мястото наречено Витлеем. Ще живееш като човек, за да узнаеш физическите му несгоди. И духът ти ще се побере в тялото, колкото и тясно да ти стори.

А, за да усетиш слабостта на човека, ще бъдеш разпнат и ще преживееш болката, която си отредил за хората.
А колкото до емоциите, пропуснал си уравняването им и възникването на противостояния. Ние приемаме подхода ти и го допълваме – ще говориш за любов, а ще срещаш омраза. Ще я четеш и в очите им, когато те качват на кръста. Ще ги наричаш братя, а те ще жадуват кръвта ти. Това е твоят човек. Който ти сътвори – неблагодарен и несъвършен.

Ще свършиш своето човешко съществувание неразбран, отхвърлен, разпнат. Но… Алгоритъмът е справедлив и славата ти ще дойде отпосле. Вярата след теб ще владее над света.
Отвори си много работа. Сега отивай да я вършиш. Чакаме те след разпятието – сам да ни разкажеш за човека, който направи.
Ще ти бъде трудно… в някои моменти… като човек ще ти бъде трудно. Затова си повтаряй: „Блажени са вярващите”.

И си изключи мобилния телефон, няма да ти даваме други указания.
Така и не разбра – шанс или присъда? Какво му дадоха?
Все пак щеше да се върне като Господ.
Земята го чакаше…

…Един ден, във Витлеем, Йосиф дърводелецът посрещна утрото малко загрижен – жена
му беше трудна…

Текстът спечели трета награда на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Проза”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Kleo // 30 окт, 2011 //

    Интересна трактовка на библейския разказ, едновременно сериозна, а в същото време предизвикваща усмивка. Харесва ми :)

  • Manila // 31 окт, 2011 //

    Не Словото бе в началото!
    Преди него бе Мисълта и подтика, породени от нещо друго. А когато те не го предхождат или не в този ред, писането става лудост.

  • Атанас Вълов // 3 ное, 2011 //

    От класираните в тройката разкази този ми хареса истински с ненатрапчивия си хумор и език. Четенето му си заслужава. Само 5-10 минути от живота Ви, иначе прекарани във Фейсбук или безцелно браузване. Поздравления за автора, с удоволствие бих прочел още нещо от него.

Коментирай