Public Republic Art Studio

Сепия

27 октомври, 2011 от · 1 Коментар

Моника Вакарелова

Vtora_nagrada_poezia
Снимка:winzor2007

на С. П.

1
мазни окръжности зяпат
обхождат повърхността
огледала без корени
миазми
стотици разводнени зеници
от две ями извират гъсти потоци разнасят се
разсейват се черни въжета вдигнати котви
разтварят се пръстите впити в земята
размеква се почвата
няма ги вече ябълките

2
крушката в коридора
пада ниско
провисва до слепоочието
до стената провисва до нея
плътно прилепнала стоя
до нея светлината ме затваря сковава
невидими дъски
за този сандък никога не е имало ключ
стар струнен инструмент
забравен на тъмно
недовършена нотация нечетима страница
затворена
като някоя мисъл на която й е дошъл краят
мисъл от която
падат късове
остри и сухи клавесинови звуци
взимат въздуха затягат струната
изсушават гърлото
твърде
рязко
заглъхват

3
вдишвам
обръщам лицето си настрани
едната буза гори
другата мъртва още преди раждането
допирам я до стената не усещам хлад
само отвътре дълбае хлъзгави тунели
слузести пързалки черни смоли
кожата на това място сивее
паяжина която скоро ще обхване шията
оттам ще изтекат гласните струни
оттам ще дойде мълчанието
без последен вик с ръце впити в рамката на леглото
без последна и без първа изповед
без оправдания обвинения
просто мълчание което нараства пълни пространството
затваря устните изтребва думите гърлото изтръгва
и едва тогава тръгва да разплита
прешлен след прешлен оглозгани кости лигави мисли
около тях траурни изпарения черни балони политат нагоре възнасят се
тежки облаци утайка се повдигат да завъдят ларви
светлината изваяла хубава хлътнала гробница точно до очната яма
вместо ябълки кладенец вместо плесен мастилница
сепия да плъзне да полази езикът да лазарува плътта
люспи да полепнат по килията по лицето люспи
да не ме отхвърли езерото
да не ме познаят на завръщане

Текстът спечели втора награда на литературния конкурс “Писането е лудост” в категория “Поезия”.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Атанас Вълов // 27 окт, 2011 //

    Изключително въздействащо. особено третата част… Прочетох го за пръв път в 8 сутринта несъбуден, успя бързо-бързо да ме извади от сутрешната омаяност :) Един от най-хубавите поетически текстове, които съм чел в последните месеци, интензитетът на настроението и усещането, които създава, е като игла в гръбначния стълб :)

Коментирай