Public Republic Art Studio

Иглика Пеева: „Питаш ме с какво възнамерявам да продължа занапред. А защо не с управление на мечтите?“

23 октомври, 2011 от · 2 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic
Интервю на Кристина Никова с писателката Иглика Пеева

Iglika

Иглика, позната си като журналист, актриса, писател, ръководител на най-различни творчески курсове, телевизионен водещ, водещ на концерти, дори като екскурзовод и, сигурна съм, нещо пропускам. Коя от тези изразни системи най-пълно те отразява? Как ги съчетаваш?

При всички случаи централното е словото. Себеизразяването ми винаги се е въртяло около него. Обичам всички неща, с които съм се занимавала. На пет тръгнах на тенис, на шест – на художествено слово и след година спечелих първата си награда, в трети клас станах шампион по тенис, в пети клас играех в театъра към Пионерския дом, на петнадесет станах шампион по апнея… И ходех сама. Родителите ми нямаха време нито да ме водят, нито да ме щракат по изяви, ама то и фейсбук нямаше.

В литературен план творчеството ти се отличава с голямо жанрово разнообразие. Кое дойде първо – поезия или проза? Кое доминира?

Имам детски спомен от четиригодишна възраст как ме връхлитат римите и тичам от една стена към друга, извиквайки ги силно на глас. Това ми доставяше ликуваща радост. Бих се самоопределила като поет по смисъла на вдъхновението, което ме помита. Не умувам, не къртя милиметър по милиметър тунел в непробиваема скала. Всичко е флуидно и въздушно. Не мога да го обясня – просто се стоварват образи, вихър от чувства и на мен ми остава само да ги уловя. Сякаш се отваря фуния в главата ми и някой излива там. Така идват и поезията, и по-големите форми. Просто тече едно кино, което ме обсебва. Впрочем така се случват всички неща в живота ми. Баща ми твърди, че просто съм започнала да плувам изведнъж преди да навърша година, без да ме учи някой.

Каква е ролята на театъра в живота ти? А твоята роля в театъра?

Театърът ме всмука покрай чичо ми – драматург на Шуменския театър. Прекарвах ваканциите си там. Изключвах от всичко в тъмния салон. Оставах само сетива. Бях омагьосана от съчетанието на действие, визия, светлини, ритмика на словото, музика, пластика…Още тогава, заедно с миризмата на прашни декори, се покръстих във вярата, че изкуствата са изкуствено разделени от хората, че Изкуството съществува единно и съвършено в своята многоликост. И до днес вярвам в това. Изкуството е цялостен организъм като човешкия и да се занимаваш само с черен дроб или крак е доста елементарно.

Светът е система и всичко в него трябва да се разглежда като такава. Нещата са взаимосвързани. Така че няма нищо чудно в това, някой да се себеизразява с повече изразни средства. Нали колкото повече страни има един шлифован камък, толкова по-красив става той. В театъра като актриса бях само няколко сезона, но като водеща вече години съм на сцената. Удоволствието и провокацията да се превъплъщавам в различни образи получавам, като пиша драматургия .

Разкажи ни повече за заниманията си с деца и млади хора. Върху какво работите в момента?

Обичам да работя с деца и младежи. Детето е вселена, когато още не е натикано в рамките и етикетчетата на обществените изисквания. В момента идват особени деца. Те са с различна от нашата мисия и се раждат като че носещи особено познание. Първото, което правя, когато общувам с деца е да извадя бастуните, които са ги накарали да глътнат. Аз водя творческо писане, журналистика, художествено слово. За да накарам един млад човек да събуди творческото у себе си, трябва да го измъкна от клишето. Това е като спасяване.

Най-страшното е, че системата внушава на децата, че е нормално да бъдат част от строя, да бъдат еднакви. И те постепенно го приемат, защото така са защитени и няма нужда да полагат усилие да плуват срещу течението. Ние сме общество на лявото полукълбо, на логичното мислене. Като осакатени сме, движим половината си крайници. Забравили сме за вдъхновението и интуицията. Рациото ни прави като свръхкомпютри, които дефектират зловещо при късо съединение с дълго потисканите емоции. Но с рацио не се лети. Едва когато един човек започне да мисли със сърцето си, нещата започват да се случват.

У нас генетично е заложено творческото начало, само че обществото ни дресира: не зяпай птиците, не гони вятъра, не броди из облаците! Реагирай на команди, чертай прави линии, крачи с прави крачки. А колелото на историята винаги е било въртяно от ония, с вятър в косите…

Iglika Peeva zv

Какво оставяш в близкото минало и с какво възнамеряваш да продължиш?

Май нищо не оставям. Пак се състезавам с часовника, защото така съм устроена – тичам като на републиканско, като в тениса – от аутлинията до мрежата. Интересни са ми толкова неща. Приятелите ми казват, че съм си объркала професията, можех да се занимавам с дизайнерство – пипвам тук-там и дрехата става. Ръцете ми смъкват болка, знаят от самосебе си какво да правят. Но кога време да се спра на едно място. А ми се иска да рисувам, да танцувам, да обиколя света, да летя… Искам да се гмурна в скритото познание. Винаги съм се интересувала от корените на нещата, от мотивите, които движат хората. Вярвам, че ключовете за бъдещето са в руините на миналото. Знам, че има твърде много над материалното…

Коя е най-сладката работа?

Знам ли. Цял живот се опитвам да върша само неща, които ме удовлетворяват. Не зная дали това е работа, но е сладко със сигурност. Сещам се за бащата на мой приятел, който беше актьор. Пътувал във влака и един човек го питал какво работи. Играя в театър, отговорил той. Не те питам какво играеш, контрирал чичкото, а какво работиш.

Кой е твоят ключ за седмото небе?

Сигурно чакаш мъдър отговор. Нямам. Но пък имам много повече от седем ключа и си отключвам точно това небе, което искам в даден момент. Ей така, помолвам се силно нещо да ми се случи и то – хоп – ми се получава. Питаш ме с какво възнамерявам да продължа занапред. А защо не с управление на мечтите?

iglika peeva

Иглика Пеева

Иглика Пеева е журналист. Автор на 7 стихосбирки, 1 роман, две ръководства по нумерология и 13 пиеси, поставяни в Русе, София, Варна, Перник и Монтана. Представя книгите си с авторски поетични моноспектакли. Има национални награди за журналистика, поезия и драматургия, между които „Майстор на комедийни текстове”, Национален конкурс за нова българска комедия, Габрово,2009г. и ” Награда РУСЕ”, 2009г.; първа награда за сценаристи, Национален конкурс на Травел ТВ, 2006г.; Голямата награда за поезия, Национален анонимен конкурс за поезия, изд.”Интелект -2000”, В.Търново,1996г.; Голямата награда, Национален конкурс за радио и телевизионни предавания, 1986г.; наградата от Националния анонимен конкурс за млада българска драма – Варна,1983г. Текстовете й са публикувани в Германия, Унгария, Русия, Турция, Полша и Сърбия.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Roumena Kolarova-Schindler // 25 окт, 2011 //

    Поздравления за интервюто, Кристин! Открих те съвсем наскоро като човек с чувствителна душа, а това интервю затвърждава убеждението ми. Умееш да почувстваш света на хората, които интервюираш и да зададеш въпросите така, че да предразположиш събеседника си. Безценно качество не само за журналисти. А за Иглика Пеева, мога да добавя само това, че тя е един изключително скромен човек, която с нищо не показва в държанието си пред хората самочувствие от богатството на артистичната си натура. Трябва да се появи такова интервю, за да научи човек повече за нея и да се радва, че е имал възможността да се докосне до нея. Сърдечен поздрав и на двете ви.

  • viktoria drianovska // 6 май, 2013 //

    Posdravi !

Коментирай