Public Republic Art Studio

Понеделник, 03 октомври 2011

3 октомври, 2011 от · 16 Коментара

Жасмина Тачева

“Времето разкрива истината.“

Автобусите са на час. Никой не ги ползвал, всички карали коли, това е оправданието. Шепа странници от южните квартали, където живея, нямат оправдание и всеки ден се качват заедно с мен от центъра. Какво правят по цял ден в града, нямам никаква идея; ясно е само, че всяка сутрин и всеки следобед пътуваме заедно. Знаем се наизуст. Виждаме се по-често, отколкото имам лекции в колежа, и една сутрин, докато се сресвах преди тръгване пред огледалото, ме блъсна в главата автобусът на прозрението: „Та аз сякаш не толкова за колежа се спретвам, колкото за познайниците от линия 15! Те ме виждат всеки ден по два пъти, нямам право на грешка.“

Транспортът тук е по-точен от часовник. Ако го изпуснеш, по-вероятно е часовникът ти да е изостанал, отколкото автобусът да е подранил. 3:25 p.m. – точно навреме – недопушената ми цигара потреперва нервно между пръститe, но не пада, знае: в Америка никой не бърза, всички са спокойни, няма и предреждане, ще минат поне още две минути, докато Шели, старицата с инвалидната количка, се придвижи до вътрешността по вградената на прага рампа, и после поне още три, докато шарената тълпа гимназисти се настани.

Показвам картата си на шофьора, който тук е и контрольор, и се отправям към задната част. Предпоследният стол откъм прозореца е свободен – всеки си има място, никой нов не идва и никой стар пътник не си отива. Сега се чудя, тогава кой ли е седял на моето място преди аз да се появя миналия август… Какво ли е станало с него? Най-вероятно се е качвал от по-предна спирка от мен, качил се е един ден, заварил мястото си заето, омерзено заел някое друго, и накрая репил да си купи кола и да не излиза по два пъти на ден на среща с изневеряващия автобус повече…

Знаеш, че всички умират от любопитство да разберат твоята история, ала никой не се осмелява да пита. Имаме си правило в линия 15 – няма въпроси, само отговори. Ако искаш да узнеш нещо, първо трябва да разкажеш нещо свое, надявайки се в течението на разговора темата да се оплете около това, което те интересува. Може би затова досега още никой от пътниците не е изтръгнал от мен, че съм българка.

Бърза проверка – Рик от автомивката е тук, до него Лари от пицарията. Двете сестри- близначки с наднормено тегло Моли и Сара са тук заедно с двете си най-добри приятелки от гимназията – Джаки и Саманта. Срещу тях, винаги усмихнат, през пет минути проверяващ телефона си, се е обърнал настрани Чарли – кльощаво луничаво хлапе с шини, което винаги им се усмихва.

За Майк дърводелеца, който се вози за точно три спирки, навярно изглежда, че той участва в разговора на момичетата, но аз го наблюдавам усилено вече повече от година и с увереност мога да твърдя, че те никога не му проговарят, а той въпреки това никога не си сваля усмивката. Разследването ми доведе единствено до хипотезата, че най-вероятно е влюбен в русата Джаки с очилата, понеже грубо 68% от времето очите му са вперени в бялото й лице.

Зад тях са Беки и Реймънд – малко по-големи са от предните, но не мога да определя с колко. Реймънд е чернокож и много тих. Беки си пада по него, но дали са гаджета, не съм определила с положителност, понеже винаги, когато тя се навежда към него, той плахо се отдръпва. Цялото му държание е като на неопитомените катерици в парка до нас – срамежливи, пъргави, крехки и прибрани.

Дълго време бях сигурна, че това се дължи на предстоящия развод на техните, който е основна тема в автобусните му разговори с червенокосата Беки. Баща му бие майка му всяка вечер: бие я, когато се напие и му свърши бирата, защото е свършила бирата; когато няма бира, защото няма бира; когато се напие и още има бира, защото вече не може да я пие, а му се иска.

Преди три месеца Рей се качи в автобуса с голяма кафеникава кутия за обувки под мищница. Цяла седмица неотлъчно пътуваше от и към къщи с нея, докато накрая не се реших да изпреваря пенсионерите Гари и Маргарет, които иначе винаги изчаквам да се качат, само и само да надзърна, каква е тая кутия.

Единственото, което видях, беше големият надпис в средата „Footwear” и някакви неразбираеми абревиатури около него. На другия ден той се качи сутринта към центъра, облечен във войнишка униформа, и тогава разбрах – беше се записал доброволец.

Шели никога не говори, но знам, че обича да слуша почти колкото Чарли. Знам, защото братовчедка й Линда, малко по-млада от нея, с чорлава гарванова коса и чип нос, винаги й се оплаква от новите безобразия на безработния си мъж. Днес Линда я няма, странно… При качването Шели няма проблеми с количката, но като слиза, Линда винаги я придържа отзад да не се хлъзне по наклона на рампата.

Джейк, шофьорът, се поклаща на седалка си и тананика позабравена кънтри песен. През точно трийсет и една секунди мелодията се прекъсва и той подвиква името на наближаващата спирка, понеже уредбата за съобщения пак се е развалила. По тона му мога да позная настроението. Сутрин е весел и пее имената на улиците, както си напява хитовете на Доли Партън. Целият се навежда важно над волана, сякаш примижава да прочете табелата на улицата, но това е само привидно – знае ги всички наизуст.

Според мен го прави по-скоро, за да убеди себе си, че още не е в рая, нищо че точно така се чувства – утро е, листата още са по дърветата, езерото не е повикало снега, училищните автобуси не са превърнали пътищата в кошмар от опашки и чакане. Сега умората на деня е издраскала плочата на гласа му. Той дрезгавее и ръси от недоволните си нотки досада – стига толкова работа за днес, пък и тези проклети гимназисти, не мога да ги надвиквам!

„Индиън Чърч!“, провиква се Джейк, и намалява – спирката на Шели. Моторът изръмжава за последно и се предава на инерцията преди спиране. Колелцата скърцат нежно и ритмично като птича песен призори и спират внезапно над подвижната рампа. Безпомощно се озъртат на всички посоки, трябва о нещо да се спрат, трябва нещо да ги задържи, някой. Суетят се сред пискливия разговор на близначките, безмълвната усмивка на Чарли, тихата носталгия по младостта на Гари и Маргарет.

Трябва да се действа бързо, сякаш никой друг не забелязва, краката ми тръгват сами, ръцете захващат дръжките на количката, не виждам и не чувам нищо, допирът от тротоара преминава като ток през колелата, металната рамка и право през ръцете ми, сякаш крача по земята с ръце, всичко е кратко и силно, всичко е енергия и благодарност. Шели се усмихва, аз се връщам в автобуса. „Как се казваш?“, уморените очи на Джейк се повдигат от волана с необичаен блясък. Отговарям бавно и отчетливо. „Не звучи тукашно, откъде си?“ След повече от година вече не съм просто наблюдател. Приеха ме в братството на линия 15. Разбраха и къде е България.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

16 Kоментара за сега ↓

  • Finmp3.Com // 25 апр, 2017 //

    Great write-up, I’m a regular visitor of your blog. I really like reading your posts.

  • sign in to g mail // 16 май, 2017 //

    I found the muscles important for standing up
    inside a jittery plane were just the ones I needed to release before I
    could pee.

  • billyfoveaux20 // 16 май, 2017 //

    http://www2s.biglobe.ne.jp/~kumo_s/ykt/g_book.cgi/contact.php/22

  • willyminix3511 // 16 май, 2017 //

    http://arkeria.sosugary.org/displayimage.php?album=20&pid=150.seohighscore.com/

  • natalief00 // 16 май, 2017 //

    http://socialitos.com/comment/reply/18/1036475

  • rosariaj93 // 16 май, 2017 //

    http://katanyoobattery.com/bestbatterycharger/

  • michalcreswell4 // 16 май, 2017 //

    http://radenfatah.ac.id/pustipd/halkomentar-142-24120.html

  • lukelittle // 16 май, 2017 //

    http://wp.pl

  • warframe platinum generator no verification // 10 юни, 2017 //

    Gotta get yourself a microphone for Teamspeak shenanigans.
    - Repaired an make use of which allowed the “It maintains getting better” achievement to get unlocked erroneously.
    To keep collecting Kubrow Eggs, the 1st egg has to be placed to the.

    It also illustrates mods having a yellow glow, visible by means of walls and also other parts of the environment.

  • reloj quartz mujer precio // 8 окт, 2017 //

    y Rolex Industrie Es una de las tres marcas
    de relojes suizos de más prestigio, junto a Patek Philippe y Vacheron Constantin. and Rolex Industrie S.A.
    es una empresa suiza de relojes de pulsera y accesorios, creada tras
    la fusión en dos mil cuatro, de Montres Rolex Si como es normal, no puedes adquirir relojes como los que
    estamos hablando, ya no del Hublot de cinco millones de dolares,
    sino más bien de otros como los Panerai a los que tampoco es fácil acceder,
    podemos visitar la tienda on-line de Subastas
    Gema, y poder adquirir relojes de segunda mano en un estado optimo para
    poder hacer regalos para estas Navidades.,

  • Margarette // 18 ное, 2017 //

    En este ejemplo sencillo tenemos 4 datos primordiales, el primero es
    el ID del producto que tenemos cargados en la
    base de datos, el segundo es el Nombre del producto, el tercero la descripción y cuarto la cantidad de entrada de salida.

  • доставка морем в сша контейнер usapost us // 18 дек, 2017 //

    доставка товаров из сша в алматы что
    покупки в сша
    instagram шоппер рюкзак usapost

  • Nicole // 14 фев, 2018 //

    Eu só caiu por acaso no seu página inicial (foi de página).

    Eu não quero deixar este site, sem estruturado a
    louvor a este claramente, e para deixar um
    design elegante página!

  • Veronica // 20 май, 2018 //

    Way cool! Einige sehr extrem gültige Punkte! Ich schätze Sie Penning Diese Artikel uund Rest der Webseite auch wirklich
    wirklich gut.

  • Адам и Ева // 27 май, 2018 //

    I ցot tһіs site fгom my friend whoo told me regarding this website ɑnd at thе moment thiѕ tikme
    I am browsing tһis site ɑnd reading very
    informative articles օr reviews at thіs placе.

  • Hoteldb.Trade // 20 юли, 2018 //

    Розыгрыши прогрессивных джекпотов отсутствуют.

Коментирай