Public Republic Art Studio

Роси Каменова: “Имаме нужда от добра дума, от прегръдка, от подадена ръка”

30 септември, 2011 от · 2 Коментара

Интервю на Владислав Христов с Роси Каменова
Снимки – личен архив

Роси Каменова – фотограф, но и Човек с главно Ч, майка на две момчета и на едно момиче, което тя и съпругът й осиновяват. Нейните фотографии излъчват чистота и искреност, толкова нужни ни сега. С Роси разговарям за това как един портрет оживява, за майчинството и още важни за всички нас неща.

Rosi Kamenova
Роси Каменова

Роси, обичаш да снимаш деца, това, че си майка, помага ли ти да улавяш по-добре емоциите във фотографиите си?

Вероятно да. Честно казано, напоследък май само деца снимам, но такова ми е обкръжението. :) Децата са толкова чисти! В техните очички се побират светове, не един свят. Обичам да снимам децата, когато не ме гледат, но понякога ми е страшно важно да покажа очите. И може би тук ми е в помощ майчинството – мога да чета в очите им. Затова и толкова се радвам на портрети на деца – защото ги „чета“, „говорят“ ми.

tn_IMG_4363

Кога решаваш да натиснеш спусъка на апарата, за да оживее един портрет?

Оооо, трудна работа. Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Винаги е различно. Обикновено гледам човек в дадена ситуация, говоря си с него и правя много кадри, докато реша, че съм направила Кадъра. Понякога пък си ги „командвам“ как да ми застават и пак правя няколко варианта. Но най-много обичам така наречените „случайни“ кадри. За тях не мислиш, просто улавяш момента.

tn_IMG_8111

Често снимаш и членове на твоето семейство. Tова кара ли те да ги разбираш и обичаш повече?

Едва ли. :) Аз си ги обичам и без да ги снимам. Дори понякога снимането ми пречи. Преди почти две години ни обраха и ми взеха цялата техника. Тогава осъзнах, че отделям на фотографията някакво маниакално внимание. Когато например се разхождахме, съпругът ми все искаше да ме хване за ръка, а аз все се пусках, за да снимам „само този кадър“. След обира разбрах, че семейството ми е много по-важно и че вместо да държа постоянно апарата и те да са ми пред обектива, е толкова по-хубаво да се гушкаме и да сме заедно, а не разделени от една черна кутия. Което съвсем не означава, че съм се отказала от снимането, просто гледам на него вече по друг начин.

tn_IMG_3809
Съвсем скоро БНТ в предаването “Денят отблизо” излъчи филм за твоето семейство и за осиновената ви дъщеричка Севина, освен смелост, какво е нужно в днешно време, за да направи едно семейство това?

Не знам доколко това може да се нарече смелост. Повярвайте ми, аз никак не съм смел човек. Струва ми се, че единственото, което е нужно, това е обич към децата. Хората казват: „Трудно е!“ и с това се приключва. Ами да, трудно е! То какво в този живот не е? Трудно е да се справяш с несправедливости, с бюрокрация, с… по-добре да не изброявам всичко, защото ми се иска да съм позитивна. Но определено не е лесно. И все пак, това е най-прекрасното нещо, което Бог е направил за нас. Севина е безценен подарък за всички нас – ето, затова си струва. Да видиш как едно детенце се захласва в смях, когато танцува с теб. Да видиш как двама батковци започват да се топят в присъствието й. Да те прегърнат две малки ръчички с цялата си любов и да чуеш в ухото си: „Ела тука!“ Да, струва си!

И още нещо. Когато с обична на мен приятелка си говорихме малко преди Севина да се появи у дома, тя постоянно повтаряше, колко е сложно и трудно и как наистина се осмелявам да го направя, малкият ми син й каза: „Поли, не е никак трудно. Децата не искат много, искат само да ги обичаш!“ Той беше на 8 години и бе наясно с потребностите на децата.

Тъй че моля, не ми говорете за смелост. Тук става дума само за любов.

tn_IMG_9465n

Губи ли според теб българинът семейните си ценности по време на криза или по-скоро кризата го амбицира?

Според мен жалкото е, че българинът губи семейните си ценности не само по време на криза. Кризата не е финансова, кризата ни е в душите. Обезверени сме. Или пък самонадеяни. Не си говорим. Само чатим. Виждаме се на вечеря, евентуално, целуваме челата си за лека нощ и потъваме в собствения си свят. Еманципация, феминизъм, мъжка тирания… все неща, които нямат общо с кризата, а с нашето „израстване“ в цивилизацията. „Считайте другия по-горен от себе си“, пише в Библията. Ако правим това, ще имаме семейни ценности и в криза, и в охолство.

tn_IMG_6203

Представяш ли си един ден малката Севина да стане световноизвестен фотограф?

Защо не? Тя е много дива, тъй че си я представям как се катери по разни камънаци или пък снима изригващ вулкан… Нека само да е жива и здрава.

Преди време ти бяха откраднали цялата фото техника, какво в този труден момент ти даде сили да продължиш да снимаш?

Ами едно известно време никак не ми се снимаше. Е, то нямаше и с какво де, но и да имаше, нямаше да снимам. Нещо се бе пречупило в мен.

След това не знам какво точно ми даде сили. Може би „крастата“ :) Луда съм по фотографията още от четвърти клас, когато бях на лагер. Мама ми беше дала 10 лева джобни. Влязох в кварталния магазин на Владиславово и видях фотоапарат Смена 8, който заедно с лентата струваше 12 лева. Взех два лева на заем и си го купих. През целия лагер бях без една стотинка в джоба, но имах апарат. Ей тая лудост сигурно ми е дала сили да снимам пак. Но пък ми се струва, че оттогава започнах да снимам по-различно. Дори в един моменти ми се струваше, че снимам по-зле. Е, сега се успокоявам, че просто е по-различно :)

tn_IMG_5368

Мислиш ли, че приятелството и вазаимопомощта днес са повече от всякога нужни, за да може съвременният човек да оцелява в трудните условия на живот?

Определено! Човек е „стадно животно“, както обича да казва една приятелка. Имаме нужда от добра дума, от прегръдка, от подадена ръка. Затова много обичам Фото форум и колкото и да съм „му“ ядосана понякога, не се осмелявам да го напусна – защото сме общество, в което усещаш подкрепата – и в трудности и в радости. И знаете ли, убедих се, че е много по-лесно да намериш опора в приятел, когато ти е трудно, отколкото да намериш приятел, който истински и от сърце да се зарадва с теб, когато си щастлив. Слава Богу, аз имам прекрасни приятели, които са до мен и в радостите ми.

tn_IMG_4793

Твоите фотографии са много добре приети във Фото форум, на какво искаш да научиш чрез фотографиите си всички, които се докосват до тях?

Да слушат сърцето си. Да, техниката е важна. Да, знанията са страшно важни /хора, ходете на курсове! / Да, правилата са много важни! Но най-важно според мен е да можеш да покажеш емоция, да изразиш твоето лично виждане, да предадеш живот на кадъра. Аз не съм професионалист. Снимам със сърцето, а не с очите или апарата си. Затова и чувствам така нещата.

tn_IMG_0087

Считаш ли, че освен фотографска функция, фотосайтовете имат и социална такава? Имаш ли добри приятели, с които си се запознала покрай заниманията ти с фотография?

Да, разбира се! Както вече споменах по-горе, ние ставаме като едно семейство. Караме се, хокаме се, но когато имаме нужда, си помагаме. Споделяме радостите си, искаме съвети за най-различни неща, не само за фотография. Това е една велика сила. Тези дни си мислех колко много хора познавам заради ФФ. Просто е невероятно! И да, определено имам страхотни приятели. Няма да споменавам имена, да не би да пропусна някого и после да се скъсам от яд. Но пък мога да ви разкажа интересна случка.

Навремето имах един измислен смешен сайт, който си бях правила сама. Та чрез него ме намери и ми писа едно мило момиче. Писахме си и си говорехме по телефона цели четири години. Работехме в един и същ район на София и все си обещавахме да се видим. Така и не успяхме. После преместиха офиса ни и тя се премести в друга фирма, в новия ми район. И пак уговорки. И пак никаква среща.

Регистрирам се аз във ФФ и отивам на първа сбирка. Чувствам се много неловко, защото никой не познавам. Запознавам се с много хора и естествено не запомням никого. А на следващия ден, моята приятелка ми се обажда и ми казва: „Дръж се да не паднеш! Снощи се запознахме на сбирката на ФФ!“ Представяте ли си? Е, как да не си щастлив! :)

tn_IMG_8222

С какво фотографията събира хората?

С бира :) :) :) Ми така де, на тия сбирки, какво мислите се прави? :) Шегувам се. Това е краста, а краставите магарета се надушват. Все ще можеш да попиташ някого еди какво си как се прави. Или да си премерите обективите. Или да се наскитате по горите и вечер да седнете капнали от умора да си разглеждате заедно снимките. А след това започват и всички останали, човешките неща. Фотографията е само началото.

tn_IMG_7484

Пожелай нещо на своите приятели.

Бъдете здрави. Вярвайте. Обичайте. Мечтайте. Не спирайте. Усмихвайте се. Борете се. Дарявайте. Помагайте. Прощавайте. Окуражавайте. Светете. Грейте. Целувайте. Бъдете!
Усмихвайте се…
Усмихвайте се…
Усмихвайте се…

tn_IMG_5199

Роси Каменова за себе си:

Родена съм на 27.11.1974 г. в гр.София. Детството ми премина на село, в Северозападна България. Много съм щастлива от това, че можах да изживея детството си в свобода. Животът ме върна в София през 1997 г. Щастливо омъжена, майка на две големи момчета и една малка палавница.

Участие в изложби:
Самостоятелна изложба „Поколения“ в галерия Париж, гр. София – 11 фотографии – 2006 г.
Самостоятелна изложба „Исландия – Земята преди време“ в Балабановата къща, гр.Пловдив – 56 фотографии – 2006 г.
Финална изложба на Фотоваканция, Приморско, 2007
Снимка на годината на Canon – 2005, 2006, 2007, 2008
Фотографска изложба “Усещане за море” – 26.10 – 9.11.2009 пред Народен театър “Иван Вазов”, Фотоакадемика, 2007
По-голяма част от изложбите на Фото Форум
Фотосалон Варна – 2010, 2009, 2008, 2007

Награди:
Lumix-Природа, конкурс на Фото Форум – Първа награда
Фотоакадемика 2007, Златен медал
PC World – Конкурс за дигитална фотография с тема Приятели – Първа награда

Фотографиите на Роси Каменова можете да видите тук:

tn_IMG_7821

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Димитър Лазаров – Дим // 2 окт, 2011 //

    Чудесна си Роси, и ти, и фотографията която правиш! С удоволствие прочетох интервюто, и както винаги си един безкрайно позитивен човек. Желая ти много бъдещи успехи! :-)

  • Oreshkov // 27 ное, 2011 //

    Брабо, браво, браво, Роси!!! :)
    Успех! :)

Коментирай