Public Republic Art Studio

Вторник, 6 септември 2011

7 септември, 2011 от · 1 Коментар

Райна Кастолди

Венеция – колекционери на гледки

Една от най-хубавите страни при всяко пътуване е кулинарната. За да не се лишава човек от нея единственото решение е редовното спортуване. По малко, но всеки ден. Така освен четката за зъби, гуменките станаха неразделна част от багажа ми. И за да не губя от безценното време за посещения, бягането вмествам рано сутрин, когато градът, морето или планината все още не са се събудили и само слънцето току-що е надвило нощта. Нали казват, че онова, което си видял никой не може да ти го открадне. Трупам съкровище от гледки, станаха другата любима страна от пътуванията.

Във Венеция нямам търпение и ставам, още когато слънцето не се вижда, звъннало е само да предизвести с един розово-червен, все още сумрачен изгрев. Чу ли са го и японците, и го чакат да се покаже със заредени стативи и апарати между колоните на Сан Марко и на Св. Теодор. Нощният прилив е оставил мокри следи до средата на площад Сан Марко и в по-ниските улеи на тесните венециански улички. Бягам насрещаму по брега към Арсенала, гонодлите се люшкат в неравномерно скаденцато според ритъма на вълните. Камбанарията на Сан Марко отброява седем плътни, дълбоки удара, първите миниатюрни плочки на златните мозайки започват да проблясват и сцените се оцветяват, японците снимат, венецианците бутат съсредоточени количките със стока, поздравяват се забързано, без да променят ритъма си се качват по мостчета, развързват лодки, товарят, слизат, бързат, гондолиерите се приготвят да посрещнат първите туристи за деня.

До Двореца на дожите спирам да бягам и се заговарям с друг колекционер на гледки. Пробваме езици, разбираме се на италиано-английски. От Париж е (не съм бягала там), в колекцията си е сложил вече Истанбул (била съм, но не съм бягала) и Ню Йорк (завиждам му). Той ми завижда за Флоренция, смеем се, Венеция се е събудила и вече е на всички, махваме си с ръка тичайки – ще се видим на някой друг крос някъде по света.

На връщане към хотела, от северната страна на лагуната по Фондаменте Нове привлича вниманието ми венецианка на средна възраст. Спира по средата на моста, подпира количката за пазар, вади фотоапарат и снима изгрева на родния си град зад гробищния остров Сан Микеле с вечно зелените кипариси.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Mila // 8 сеп, 2011 //

    Текстът не е лош, но е пълен с правописни грешки и това дразни. Нямате ли време за още един прочит или просто не знаете кога се пише запетайка и кога пълен член???

Коментирай