Public Republic Art Studio

Понеделник, 5 септември 2011

6 септември, 2011 от · Няма коментари

Райна Кастолди

Венеция – отражения

Вчера прекарах най-хубавите си 3 часа пред телевизора. Какво, какво, да не съм луда? Какво толкова съм гледала? Историческата регата във Венеция, как какво?! Преди година по това време бях там, сега мога да я гледам само по телевизията и да съжалявам, че не изпълних заканата си от миналия септември: „Догодина пак съм тук!”

Мисля, че първият път, когато дойдох тук не знаех къде точно отивам. Венеция, Флоренция, Рим, низ от имена, които е задължително да се посетят, защото са в устата на всички.

Камерата от хеликоптера се плъзга от площада пред „Сан Марко” през двете колони и гондолите към отсрещната църква „Дела Салуте”, прелита над статуята на Съдбата, която държи в ръце кълбото на Късмета и следва извивките на Канал Гранде, необичайно гладък в деня на Регатата. 364 дни в годината каналите на Лагуната са в непрекъснато движение – кръстосват се гондоли с ваканционни пасажири, малки и големи корабчета на градския транспорт с пожарни лодки и моторници-линейки, моторници-таксита, моторници на полицията, моторници за строителството , за отпадъците, за снабдяване, за всичко. Всяка година, в първата неделя на септември по обяд един по един каналите се препречват, движението спира, водата се кротва и се превърща в огледало. Чак тогава става ясно що за водовъртежи и вълнения създават с непрекъснатото си щукане, пренасяне, кръстосване всички плавателни съдове.

Първият път, когато попаднах във Венеция не знаех нищо конкретно нито за дожите, нито за Марко Поло, нито за разделението ѝ на квартали-сестриери. Но нали затова има справочници, четеш, гледаш, отминаваш, четеш, не гледаш, затваряш справочника и гледаш, поглъщаш с очи разкоша на Дворци, стъпили здраво във водите на Лагуната и на води, прегърнали острови и мостове.

Камерата следи от нивото на водата процесията от старинни венециански лодки, която пресъздава пристигането във Венеция на кипърската принцеса Катерина Корнаро през далечния 15-ти век. Самата Регата ще започне след около час-два, но това е едно от малкото събития, където напредването на времето не се забелязва. Ние се чувстваме като онези щастливци, успели да хванат Късмета за косата (толкова бързо минавал късметът в живота, разказват венецианците, че трябвало да го хванеш здраво за косите, за да не ти избяга) – нашият приятел Фаусто Мародер има малка лодка и можем да наблюдаваме надпреварването на гребците от тази привилегирована позиция.
Водата пред нас е толкова гладка, че би ни завидял за гледката и самият Каналето. Камерата улавя отразените във водното огледало Дворци и изненадата, че може да има нещо по-красиво от Венеция – Венеция, удвоена в отраженията на Канал Гранде.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай