Public Republic Art Studio

Неделя, 4 септември 2011

5 септември, 2011 от · 4 Коментара

Димана Иванова

Съновидение 1

Мъжът ти е гей?!

Сънувам, че засичам стара колежка от Университета във фейсбук и решавам да початя с нея. Тя споделя, че работи във фирма, където отговаря за връзките с Полша, Чехия и Словакия. Изобщо не е впечатлена от тези държави – изключително нарцистични и затворени в себе си политически и икономически. Не е съвсем далеч от истината. Нещо повече – според нея повечето от мъжете в тези държави са гейове, а жената е водеща в семейството. Така е, съгласна съм с нея.

И после споделям с нея, че от две години имам връзка с един словак. Тя ме подпитва да споделя някои по-пикантни елементи от връзката. Не правим секс често, всъщност в последния месец не сме правили изобщо. Но в началото правихме всяка седмица. Колежката се смее – струва й се странно, имайки предвид потребността от секс на българските мъже. След което обаче аз добавих, че дори и да правим секс, моят приятел никога не свършва… При което тя възкликна: „Ами че мъжът ти е гей! Може би има нужда от мъж, за да свърши!” След което ме пита защо изобщо правим секс – не е необходимо. Обяснявам, че ще сключваме брак и е редно да свидетелстваме все пак някаква близост помежду нас, включително и интимна. Нали все пак така се прави, не знам.

Така се прави… Не, колкото и да се опитвате да бъдете част от някакъв стереотип на поведение, ще ставате все повече жертви на собствената си гузна съвест и предразсъдък. Вие сте едни изначално болни и нещастни хора, вкопчени един в друг с една единствена цел – страх от самотата и желание за преодоляване на меланхолията. Играчи на роли, оковани в брачни вериги, по-нещастни сте от герои от роман на Достоевски. Животът не е сцена, особено за трагични герои като вас, не сте интересни на никого.

Съновидение 2

Г-н Словак яде сладолед

Сънувам как г-н Словак яде сладолед в заведението на Шабо. Той е спрял там днес с колата си без да ми каже, защото иска да яде скришом от мен 10 топки сладолед. Купува си ванилия, страчатела, малина, шоколад, карамел, ягода, орех, банан, кокос, тирамису. Сяда навън на терасата и най-демонстративно почва да ближе топките… сладолед. Той не предполага, че ще мина оттам и ще го видя, защото си мисли, че цял ден стоя вкъщи и превеждам и пиша репортажи или научни статии. Той наистина не предполага нищо, абсолютно спокоен е за мен.

Преди това той е минал през къщата на родителите си, за да вземе от тях всичко, което е нужно, за да увеличи килограмите ми – няколко типични словашки сладкиша, приготвени специално за мен – алма пите, кифлички с пълнеж и още едни сладки, подобни на оломоуцки сиречки, само че са сладки. Тъй като аз не му давам да яде от моите сладкиши, той е седнал скришом и си е купил сладолед. Той обича да ближе и бавно и продължително дегустира и усилено лиже различните топки сладолед във всички цветове на дъгата. Облизва старателно сладоледа по лъжичката и продължава да яде. Така той прилича на един смешен клоун-фокусник, държащ в ръцете си магическа чаша в различни цветове, от която всеки момент ще литне птиче или някаква друга птица.

Изведнъж той ме вижда, че го наблюдавам скрита как ближе сладоледа и много се изплашва – бутва с ръка пакета със сладкишите, които се разпиляват по масата и го посипват с пудра захар. Той е целият червен от яд, ръкомаха и разлива и чашата със сладолед. Така той е още по-смешен – с червен напудрен нос, окапана фланела.

Безпомощно извиква сервитьорката, плаща й и се изнизва тихо от заведението.

Днес още дълго ще чета „Тълкуване на сънищата” на Зигмунд Фройд, а след това и К. Г. Юнг. Интересува ме концепцията на двамата за несъзнателното.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Denis // 6 сеп, 2011 //

    Рядко се спирам на нечий дневник, даже по едно време ми се струваше странно като идея разни хора тук да си пускат какво са правили от понеделник до неделя, но има такива бисери, например ти – хем така откровена, но на границата с измисленото, това си е дарба:)) все едно гледах филм, благодаря, защото хората с които общуваме в ежедневието си не ни споделят такива неща, мислим ги за скучни, а някои от тях са пълни с изненади

  • Dimana Ivanova // 6 сеп, 2011 //

    Благодаря Ви за коментара и се радвам, че разказаните истории са Ви харесали! Те направо станаха почти като роман или новела. Направо да взема да ги отпечатам. Досега съм писала само поезия, но в разказаните истории май излиза, че има много повече радост и удовлетворение!

  • Мартин Христов // 14 сеп, 2011 //

    Браво за смелостта на авторката да сподели подробности от личния си живот! За нейно сведение – не всички мъже, които не свършват в леглото, са гейове… Това се отнася и за колежката консултантка…

    Освен това държавите от Централна Европа са далеч по-добре във всяко отношение, отколкото окаяната ни родина, но това си е лично мнение. Във всеки случай случката със сладоледа е далеч по-интересна и по-добре интерпретирана, и препоръчвам на авторката, абстрахирайки се от социални дадености и национални характеристики, да се съсредоточи върху индивидуалното интерпретиране на хора и ситуации (без задължително да включва чичко Фройд).

  • Dimana Ivanova // 2 окт, 2011 //

    Благодаря за коментара и на г-н Мартин Христов! Само искам да подчертая, че това е фикзионален текст, послужил за рубриката “Дневници”. Той не е изцяло автобиографичен. Опитала съм се да събера елементи от изживяни истории, които да бъдат преплетени с фикцията с една единствена цел – предизвикване на сензация и емоция у читателя. Но всеки читател има различен “хоризонт на очакване” (терминът е на Волфганг Изер). За един едно е сензационно, за друг не. Може би трябва да се концентрирам повече върху интерпретацията на индивидуални хора и събития – вероятно истината и помежду… някъде там на границата. Във всеки случай се опитвам да разчупя по някакъв начин породилата се скука от четенето на литература у съвременния читател. Хората обичат сензационното!

Коментирай