Public Republic Art Studio

Из „Макиаж”

7 септември, 2011 от · Няма коментари

Емил Кръстев

4466814908_08c5a8e9f4
Photo: littledebbie11

Хайде поредният рушвет да отива в кошчето, но пък цифрите на календариума са отпечатани точно по стандарта, срамежливата Венера свети сякаш е оригиналната картина, а помежду се пъчат тлъстите букви на цитат от някакъв художник Дьолакроа: „Живописта хвърля тайнствени мостове между душата на изобразените лица и душата на зрителя“. Добре, да лежи засега на масичката.
…………………..

И онзи със сакото й се подиграваше, затова остави календара, а тези художници как са се научили да извъртат – мостове, душа, ирационална материя, сякаш са открили ирационалните числа. Как така мостове, лицето на Венера – ето го, а душата е неуловима, душата е порив и полет, душата е… всъщност не е сигурно какво е душата, дали изобщо я има и мостове се строят по стандарти, а конструкция от стомана и бетон може ли да опре в нещо, което го няма… – и скочи права, ирационална материя ли, защо не? Забележи, материя – и настръхваше, юмруците й се свиваха и отпускаха, сърцето й блъскаше задъхано, във вените й туптеще: и-ра-ци-о-нал-на-ма-те-ри-я!

Разбира се, макар че този Дьольо… Дьоле… едва ли е съзнавал какво е открил. Гримирането е изкуство, съгласих се, някаква имагинерна материя или както щете, но в такъв случай още като стъпим сутрин на улицата, попадаме сред произведения на изкуството – истински хаос!, – а тука по Тайнствени мостове осем часа и половина на ден текат биотокове, или каквото е там, и месят строителите им като тесто, ама козунакът не става, защото на едната сенките стигнали до веждите, на другата бузите са грейнали, същински ябълки петровки. Сини устни със зелени кантове, сребърни звездички по скулата, на гушата златна луна колкото петдесет стотинки, не, кокони гримирани, щом сте дошли да хвърляте мостовете си в Бюрото за патенти и стандарти, ще си ги стан-дар-ти-зи-ра-те!
……………………..
Райна премигна срещу отраженито си, което се усмихваше от огледалото с майсторски изтеглени червени очни линии на едното око, другото с розова сянка, която нагоре прескачаше веждата, надолу се заостряше и върху бузата се разливаше в локвичка, и кимна доволна – истинско произведение на изкуството. С много Мостове, които стигат до душите на всички мадами по света. Сега да я види Мадам! Но времето минава и по-добре да се измита. Избърса се със салфетка, погледна пак в огледалото и се ухили, качеството наистина е френско. Потърка се повторно, като натискаше по-силно.
Червеното около очите все така я правеше да прилича на вампир. Чак такова ли е френското качество? Порови в чантата си, намери туба вазелин и изстиска два сантиметра върху дланта си. Хайде да се отърве от това произведение на изкуството най-после. Резултатът се оказа същия. Тези французи прекаляват! Вече нервно изцеди половината туба върху нова салфетка и размаза вазелина по лицето си, попи го с книжни кърпи, но и те останаха тревожно бели. В огледалото се присвиваха стреснатите й като костилки в конфитюр от вишни очи. Озърна се. На две крачки от нея Вили триеше брадичката и устата си, гълташе крем и плюеше, но устните й, разширили се двойно от слаганото с широка ръка червило, не се стесняваха.

– Какво става?
– Ами… Френско производство.
– Не виждаш ли, че…
– Аха.
– Че как така!

Вили изгреба половината крем за себе си, подаде кутийката на Райна и двете отново се заеха да заличават следите от мъничкия бунт, който си бяха позволили за разтоварване в края на работния ден. Все едно се опитваха да измият блажна боя с вода. Вили отпусна ръце и вече щеше да изкрещи, когато й се мярна фигурата на Мария. Скрила се при радиатора до последната кабинка, секретарката върти пред очите си отворена пудриера с огледалце. Уж приглажда с пръст веждите си, а се киска към двете карикатури на шедьоврите на Майстора. Виж я ти кобрата!

Вили дръпна Райна за рамото:
– Чаткаш ли!
– Да.
– Е?
– Какво?
– Тя е.
– Коя е? – мозъкът на Райна въртеше на място.
– Да ни накисне, бе!

Райна най-после проумя, двете приплакаха, че такива не им минават, да има да взема, сметката на тази мръсница е крива, сега ще види тя хитрата сврака, и се хвърлиха към Мария:
– Давай го!

– Какво искате?
– Вазелина!
– Какъв вазелин?
- Давай крема!
- Какъв крем?
- Или каквото е там!
- Какво е?
– Как се маха тая гадост бе?
……………………………………………

– Какво? – И трите се обърнаха към Райна, а тя се изпъчи като телевизионна водеща. – Перманентните гримове!
– Какви гримове?
– Държат по цял месец.
– Това пък кой го измисли?
– Някой ги донесъл на Мадам.
– Кой?
– Не каза… Май спомена нещо за секретарката…
– Не съм аз – Мария отново се мушна зад Ина. – За перманентни гримове чух за първи път от тебе вчера…
…………………………………….

Ина пое въздух и го изпусна на пресекулки.
- Това за перманентните гримове е реклама. Да се приберем и утре ще дойдем като за изложба.

Опитът й да предложи разумен изход обаче не срещна разбиране и тя някак несъзнателно започна да отстъпва към кабинките. Райна бързо застана пред тях и Ина усети желание да крещи. Макар че какво толкова? Край нея стоят колежките й, с които прекарва по осем часа и половина всеки ден. Пият кафе сутрин. И след обед също. Могат да й бъдат дъщери. Поне Райна. Ако майка й я беше родила на петнайсет. Ще им каже, че е било забавно, но стига вече и те ще се закискат – не разбираш ли от майтап бе! – но езикът й се беше вдървил. С края на окото си мярна задния изход, отстъпи и натисна дръжката, без да се обръща. Откритието, че е заключено, стисна сърцето й да го изцеди.

Плъзна се край фаянсовите плочки на стената и замижа, от какво се бои? Просто тъпа шега и толкова, но от сърцето й изтичаха последните капки. Накъде? Какво? Няма ли някоя пикла от другия отдел да дотича с възпален цистит? Или да си сменя гащите. Или да хвърли поглед в огледалото преди да омайва чичото, когото от две седмици се опитва да вкара в гражданското. Може пък някое извънземно да има тъкмо сега работа насам и да я отнесе? Поиска да се слее с шарките на тапета, където свършваха плочките, и залитна назад, наистина ли кацнаха извънземните? Наблегна по-силно с рамо, извъртя се настрани и хлътна в някакво килерче. Беше съвсем тясно, в полумрака се мярнаха нахвърляни парчета от тухли, кашон с чук и лост в него. Направи още една крачка навътре да затвори вратата, но изправената в ъгъла дъска оживя, блъсна я и изхвърча навън.

По бялото сако на Вълко личаха мръсни петна, от сресаната му на път коса висяха паяжини, но очите му пръскаха бенгалски огньове, а устата му изстрелваше картечни откоси:
– Край! Хванахте се! Винаги съм предупреждавал другарката Чичкова на жени да не вярва! – В ръката му се появи фотоапарат. Вдигна го, натисна спусъка и от черната кутия със сумтене се показа снимка с бяла рамка. Издърпа я бързо и я размаха във въздуха: – Другарката Чичкова видя що за стока сте. Тя вижда през стените!

Намигна на отражението си в огледалото – другарката Чичкова е телепат – и тръгна да излиза, но Райна го хвана за прашния ревер:
– Ти какво правиш тука?
– Тайна, малката. Служебна тайна.
– Зяпаш задници, а?
– Пфу!

Опита се да я избута, но Вили го стисна за рамото.
– Ей, я чакай. Защо си се намъкнал в женската тоалетна?
– Вече казах, по служба. И ме оставете, зает съм.

Страхът на Ина, която се подпираше отмаляла на вратата на килерчето, изведнъж избухна в ярост:
– На кого ги разправяш тия, бе! Извратен тип!
– Моля да си мериш думите. – Вълко се изкашля презрително. – Да не си въобразяваш, че ще си скриеш ушите с косата? Ти не ги спря, значи си съучастница. И това е видяно!
– Гад!

Вълко се готвеше да обясни на Ина колко е нищожна, но Вили го дръпна за ръкава, а Райна увисна на гърба му като побесняла котка. Профпредседателят заскача на място да я изтърси от себе си и Ина успя да го спъне. Блъсна го и той се просна на пода. Вили вече откачаше каишката на фотоапарата, който се беше изтърколил под мивката. Райна издърпа рязко колана на дънките си. След минута неофициалният заместник седеше на плочите с вързани ръце и крака и натъпкан в устата памук с вазелин и крем по него, въртеше глава и протягаше врат към огледалото над мивката, а лицето му приличаше на буркан с доматен сок. Трите жени отпуснаха ръце и се спогледаха, а сега?

– Да бягаме през прозореца – Райна се повдигна на пръсти и разкърши гъвкавото си тяло. Сама не можеше да повярва, че й хрумна такава идея.
– От третия етаж? – Ина потрепери зиморничаво и потърка длани.
– Не този, на портиерната.
– И всички да ни видят.
– Ще внимаваме.
– По-добре да се скрием някъде, докато Мадам си тръгне.
– Това е още по-тъпо.

– Стига де! – гласът на Вили се удари в стените и се стовари върху главите на двете жени, които бяха настръхнали една срещу друга. – Никоя от нас не вярва, че Мадам няма да ни проверява тази вечер. Добре, имам план. Аз си слагам кърпа на лицето, приближавам я и докато обяснявам, че ме боли зъб, вие се промъквате зад гърба й. Райна я стиска за лактите и Ина бързо й надрасква бузите, челото, гушата, деколтето. Щом и тя стане като нас, няма къде да мърда.
– Ами Вълко? – Райна не искаше да признае толкова лесно, че предложението й е глупашко.

В Ина се беше събудил ангелът на отмъщението. Изтича до ъгъла и се върна с цинковата кофа да му я нахлузи на главата.
Вили я спря.
– Ще си разчистим сметките перманентно.

Пленникът, който ловеше всяка дума, се замята по пода, очите му се силеха да изскочат, а разрошената му коса предаваше на всички посоки ес-о-ес. Вили грабна френското червило, надраска му със замах червени мустаци, левият увиснал към брадичката, десният щръкнал до окото, а той се задави, изплю памука и ревна.

1-korica
„Макиаж”
Емил Кръстев

За книгата:

След третата книга „Сянката” от триптиха „Някога – На ръба – Сега”, излезе и втората.
Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. И то само като променят леко израза на лицата си. Да им пожелаем успех.

Технически характеристики:

Жанр: проза
Издателство: Гея-Либрис
Обем: 136 стр.
Корици: меки
Цена: 5,20 лв.
ISBN 978-954-300-109-5

Повече информация ще намерите тук.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай