Public Republic Art Studio

Петък, 2 септември 2011

3 септември, 2011 от · Няма коментари

Димана Иванова

Добър вечер, г-н Словак!

Болестта ми ме измори през цялата вечер. Едва дочаках сутринта, за да отида до болница „Мотол”. Там, разбира се, се въртях докато ме пратят на точното място. Имам европейска словашка здравна карта и са длъжни да ме прегледат – случаят е спешен. Чехите се смеят на нас, но тяхната бюрокрация е същата. Може би малко по-добре. Изписаха ми антибиотик и си тръгнах веднага, тъй като едва стоях на краката си. Минах през магазина и аптеката. Толкова зле не съм се чувствала отдавна. Направих си чай, взех лекарството и веднага си легнах. Веднага заспах. Сънувах. Записвам го като разказ… Странно е, че в самото начало „Тълкуване на сънищата” на Зигмунд Фройд не е получила никакъв отзив. Сънищата говорят много за аза и нагоните му…

Постепенно докторантката Кубешова осъзна, че сексуалният й живот стана доста ограничен. Единствените мъже, с които спеше редовно, бяха един от професорите по сравнително литературознание от катедрата и нейният годеник Станислав Словак. Стана й доста тъжно. Всъщност професорът беше направо обсебен от нея. Когато му каза, че мисли само за жени, той отговори, че не е вярно. „Само ти ми действаш така” – каза. Дали беше вярно не е интересно, важното е да дискутират научната й дейност, която беше значима. Професорът се интересуваше и от нея, въпреки че с годините му беше дошло до гуша от проверката на курсови, бакалавърски, магистърски и докторантски работи.

С времето обаче годеникът Стано Словак просто престана да прави секс, така че единственият човек, който продължи да има интерес за взаимност с нея, беше професорът. Но той пък взе да се разболява от някаква болест на дробовете, тъй като дълго време пушеше по кутия „Малрборо” на ден. Въпреки, че доста се задъхваше, продължи да прави секс с удоволствие. Трябва да престане да ходи вече при него, че някой ден ако остане в ръцете й, ще трябва да вика полиция и ще бъдат големи разправии. Чешката преса!!! А ако се появи репортаж и в „Лидове новини”? Не, не бива да мисли за такива глупости.

Изведнъж си спомни времето когато беше в първи курс. Ами че тогава беше направила повече от 20 бройки на година. Всякакви бяха – студенти, шофьори, фармацевти, адвокати, политолози или просто някой от колегите филолози (нищо, че повечето бяха гейове!). С нея дори гейовете се чувстваха в свои води.

Студентски град, купонът. На масата са много хора, сред които и студентът по електроенергетика Васил от Видин и този по право от Враца – Димитър. И двамата я свалят, но така или иначе беше решила, че преспи и с двамата… Първо с единия, а на другата вечер – с другия. И без това и двамата си оставиха телефоните и номерата на стаите. Личи си, че жените харесват повече Димитър, но тя затова пък, дори на инат, реши, че новата й любов ще е Васил. С Димитър само преспа. Той не можа да го преживее, искаше обяснение с какво хилавият Васко е по-добър от него. Нарече я луда и курва. Каза й, че не осъзнава, че бъдещето на Васко не е кой знае колко розово и че той ще свърши в някой панелен апартамент в София и като консултант в някой от магазините „Практикер”.

Наистина стана така. Въпреки това тя прекрати с Димитър веднага, докато с Васко продължи да се вижда упорито от време на време няколко години след това като периодично се отчайваше от това колко е безперспективен. Но нищо – нали все пак това беше Васко от Видин, нейната Любов. Трябваше да вярва в него. Междувременно срещна и други Васковци, един от тях с фамилия Първанов, който вече окончателно разми образа на първия Васко. С него дори отиде на почивка лятото на морето. Какво да се прави, копията винаги са по-ясни от оригинала и го размазват до неузнаваемост. Точно затова нейното изследване по литературен модернизъм, появило се след много други изследвания като тяхно копие и отроче звучи вече къде по-убедително и научно-утвърдено.

Колко бързо е отминало времето и колко много се е променил сексуалният й живот оттогава. А от това я разделя само една докторска дисертация, в която освен всичко се развива и теорията за отсъстващата любов в поезията на декадентите и замяната й от чисто еротичното, сексуално преживяване. Дали това е вярно? На какво се дължи абсурдното положение, в което се беше отзовала? Прави секс с професора по сравнително литературознание, който твърди дори, че обича, но престо не иска да сключи брак. От друга страна другият мъж – годеникът й, загуби каквото и да е желание за интимност, но продължава да я разкарва като експонат пред роднини и др., грижи се за нея, но дори не казва, че я обича. Нито веднъж не го беше споменал. А тя му го беше казала много пъти.

Колко е странно всичко това – помисли си и отпи от чашата с капучино с аромат на кафе. Дори една докторска дисертация е малко, за да се изясни проблемът за любовта и секса. Въпреки че Мишел Фуко също беше направил подобен опит с „История на сексуалността”.

Мислите й бяха прекъснати от влизането на Станислав Словак в къщата, който се провикна: „Как сте, госпожо?”
„Добър вечер, г-н Словак!” – каза тя в отговор.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай