Public Republic Art Studio

два следобед

7 септември, 2011 от · 1 Коментар

Ина Иванова

passage
Снимка: Mikko Luntiala

Всички бръчки се стичат
към седемдесетгодишната й уста
когато говори
на отдавна мъртвия си съпруг.
Неделята ръмжи в краката й,
два кипариса бодат небето
и какво щастие, какво щастие -
градът завинаги е отдалечен
от гробището точно толкова, че
цветята, които носи, да не увехнат.

Винаги с малката чанта отдясно,
тя пристъпва пеша,
поправя с невидимо движение
изящната шапка на вдовството си,
прибира бръчките нагоре, преди да си тръгне.
Защото истинските дами
не плачат на местата,
на които могат да бъдат видени.

И възпитанието е страшно полезно
понякога.

Първата публикация на стиха е в Public Republic

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • boromir // 30 дек, 2011 //

    …хм, много ми хареса!!! Особено всъпването…

Коментирай