Public Republic Art Studio

Понеделник, 22 август 2011

23 август, 2011 от · Няма коментари

Мая Ангелова

Изумруд: Принцип на ритъма

„Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, вдишване и издишване.”

Прихванат хлабаво с конопена върва около кръста Най Чи замята небрежно крак и се плъзва в изумрудения път. Кракът му разбира се е бос, какъв да е на път за вечността, забелязваш ли, че вече е мътен, престоял е малко, сигурно сега му задават трите въпроса, край каменно перило, пълно с хром и ванадий.
– Дали познаваш мъртвия монах?
- Познаваш ли ти мъртвия монах?
- Позна ли ти монахът мъртъв?
Защо пък не! – Това е отговорът, а аз съм Македа Билкис Никауле, владетелка на Шева. От с у м а т и в р е м е съм будна. Все още не съм поканена да водя тая седмична сводка и се мотая безциферблатно в относителния свят. Първото нещо, което се стабилизира в шестостена изумруден на деня, ще бъде наречено примес, тъй като напълно прозрачните берилиеви видения са изключителна рядкост:

„ Изумрудът често е „замъглен” от включвания, което не се счита непременно за дефект, а е признак, че камъните са естествени, за разлика от синтетичните изумруди и от други имитации”

Намекът тук е за една естественост на разказването, която час по час, минута по минута, да полира сънуващия разум. Малко ми е трудно да загладя претенциите си да съм Савската царица, с които се юрнах в повествованието, но знае ли човек, в ранните часове на деня, след вчерашните четива за остроумни чан монаси, за изумрудения път… Ясно е, че ще има „включвания” в кристалната решетка на деня, но за теб, читателю, нека тези несъответствия бъдат мехурчета от газ, течност или други примеси, защото:
„Изумрудът по принцип е прозрачен, но се среща и с по-мътни оттенъци,  заради наличието на мехури от течност, газ или други примеси. 
Срещат се изумруди с газове и течности, наситени с берилий и взаимодействащи с други елементи, богати на хром и ванадий.”

Взаимодействие първо
Първо само за теб, все от някъде трябва да започна. Чорапът се разплита откъм петата.

– Медалът си има две страни, – казвам аз – правото е мое, но и Вие казвате истината.
– Аз съм прав, защото имам дарба да говоря, владея красноречието (замисля се) и мога да изтъкна много аргументи! – отвръща ми общинският служител, назначен да събира таксите на паркинга.
Разговорът върви по мед и масло. Аз печеля време, защото съпругът ми ме изостави на място за платено паркиране пред офиса на MTL, решен да се възползва от правото си за безмитен престой с а м о з а м и н у т к а. От една страна, не съжалявам, защото е лапидарска (каменарска) рядкост да попаднеш на такава златна жилка: незлоблив, но амбициозен, симпатичен, към метър и седемдесет, леко патиниран и професионално обветрен кондуктор. От друга страна, ако си бяхме попълнили формуляр за паркинг, сега щях да имам документ – какво щастие за начинаещия дневникопроизводител! Автентичен документ с час и минута, попълнен от дясната ръка, която не знае, що прави лявата. Да кажа ли – л я в а т а р ъ к а н а к о н д у к т о р а н а п р а в и н е у в е р е н о д в и ж е н и е а д я с н а т а н а п р а в и у в е р е н о д в и ж е н и е някъде около 15.30 часа.

Взаимодействие второ
Което може да мине и за първо, предвид постъпателната обтекаемост на дневниковото време.
Съпругът ми преглежда списък със задачи, които биха могли да бъдат свършени днес, но абсолютно задължително не трябва да бъдат отлагани за утре, защото днешната работа и т.н. Хвърлям поглед и зад наглед невзрачните думички – шлауха за кабел, нивелир, зебра – виждам примамливия надпис:
ПРЕПАРАТ ПРОТИВ ДЪРВОЯДИ

Така набран и форматиран примамливият надпис залинява, но ако можеше да го видите с някакви вълшебен повествователен монокъл, подобен на Нероновия, с полирана до съвършенство изумрудена леща, ако можеше да зърнете гладиаторския бой на надписи и надписчета върху овършаната арена от рециклирана хартия и вие бихте вдигнали милостиво нагоре палец като мен (образно казано). Съпругът ми изтълкува жеста като вземи ме на стоп. В десет часа сутринта стопът върви, то е ясно.
- Какво да ви кажа – започва засукана, попреминала хубавица, продавачка в офиса на „Защита на населението от вредители”.
Тънкокръста, пристегната с широко лачено коланче, което придърпва погледа около санираните части на тялото. Приятна е, от нея лъха на Кореком, на Нина Ричи, на Лада (списанието).
– Какво да ви кажа? Не зная какво да ви кажа. – приключва разговора тя.
- Кажете ни все пак нещо – приканва я съпругът ми.
- Да, кажете ни нещо – пригласям аз жалостиво – нещо от областта на дървоядството например – добавям колебливо.
– Истината е … и т.н. – Служейки си предимно с мимики и алегории, продавачката се опитва да ни отклони от рафта с препарати, на който се кипрят поне два против дървояди. Битката била предварително изгубена. Тя самата не веднъж изпробвала какво ли не, защо да си даваме парите.
Въртя в ръцете си разни тубички и шишенца. На едно от тях е разигран цял комикс: състрадателно мишле дърпа другарчето си, което се е залепило в магическо отровно тиксо. В крайна сметка купуваме препарат против бълхи. На село имаме пет котки, които към днешна дата имат осем котенца. Асоциативна покупка.
- Какво да ви кажа – започва отново служителката – не зная какво да ви кажа. Аз самата неведнъж съм пробвала…
Изкушена съм да поръчам репилент против змии, който е изложен в самостоятелна витрина, но ми се вижда малко нахално да предизвиквам за трети път чуждия опит. Вместо това любопитствам да узная съдържанието на една стъкленица: тя се кипри на специален постамент, с мътноизумруден цвят, а на върха си има кръгло ушенце – прилича на уголемен поднос за сирене, от ония, с керамично легло и объл набъбнал похлупак от стъкло.
- Микроскоп, какво да ви кажа – чувам, докато съпругът ми ме избутва навън.

Взаимодействие трето
Тук, както и да погледнем, ретроспективно или проспективно, сме по средата: между „Защита на населението” и платения паркинг.

Все пак – малко след средата на кръстовището. На левия тротоар е застанала прегърбена от слънцето жена. Съпругът ми кара равноускорително, набира скорост и бавно се изравнява с неподвижната пешеходка. Времето според Айнщайн в този момент трябва да тече с различен скорост за мен и за нея, за човека във влака и за наблюдаващия. Няма Кайрос ( изобразен от Рене Мегрит като влак, изплуващ от камина, сред облаци пушек, развети като перчем на моряк над лъскавия му объл цилиндър), който да ни събере в едно споделено по равно изумление пред кулминациите на живота. Има топли повествователни разливи, в които силуетът й се размива. В един пределен момент забелязвам червилото й – малко преди пешеходката да се откъсне като презрял плод от погледа ми. Червилото подчертава мястото, където, подобно на стегнат конец, се е впило времето, набръчкало е плътта и е прерязало жълтавото вързопче на лицето.

Взимодейстствие последно
В календарното време, с което си служим в нашето уважавано семейство, това взаимодействие се случва малко преди първото: около 14 ч..

Тъкмо се престрояваме за участие в кръговото движение на нашия град. Такива кръгови движения са някак концептуални за разказа. Отбелязват гмурването на повествованието към неподозирани житейски дълбини. Малко преди да се впуснем в най-вътрешния кръг успявам да прошепна:
– Ах, колко ме е яд!
Да се запише: Отдавна не съм се чувствала така спокойна. След седмица по стъпките на древните траки, съчетани приятно със тупуркания около басейна на хотела следобед на нищо вече не ме е яд. От няколко нощи сънувам чан монаха Най Чи, който тръгва по изумрудения път, но знам, че това е Ради, който няколко часа след кръщението си в православния храм на Момчилград от отец Крамфил скочи в басейна с хавлиения си халат. Прихваната хлабаво в кръста, хавлията се просмука с вода и островръхата качулка натежа на четиригодишната му шия, държейки главата му под водата. След като го издърпахме на сухо, детето се изправи и си поиска невинно топката.
- На какво те е яд? – паникьосва се съпругът ми.
Докато се извиваме по вътрешния обръч на кръговото движение трябва да обяснявам нещо за една лампа с мраморен постамент. Последното нещо, на което си спомням, че се ядосах.
Русе, 21.08.2011г.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай