Public Republic Art Studio

Из “Аз, Бойко”

23 август, 2011 от · 2 Коментара

Колектив – сценаристите от „Шоуто на Слави”

4353072817_f796fa9eab
Photo: mrs_logic

Аз и приказките

“И тогава вълкът казал на Червената шапчица:
Искаш ли автограф, ма?”
Бойко Б.

Напоследък стана модерно световно известни личности да пишат приказки – например оная пикла Мадона. Същата, дето изпя “Лайк а върджин”. Истината е, че това парче лично аз й го изпeх и го записах в едно студио в Синсинати. Дето се вика, направих й един буфосинхронизъм, след което Мадона вече беше “върджин”, ама само в ушите. Ще ми пише приказки!

Единственият, който знае, може и требва да пише приказки – съм аз. Ето как се прави:

Имало едно време една баба и един дeдо, които били много бедни, щото гласували за Станишев. Пада им се! Били бедни и защото имали кокошка, която снасяла златни яйца, но като им платели патентния данък и ДДС-то, бабата и дeдото резко обеднявали. Добре, че бил добрият юнак Бойко, да им даде двайсет и пет лева надбавка за Коледа, та три дни яли, пили и се веселили.

Внучка им се казвала Червената шапчица. Тя била послушно момиченце, но нощно време бачкала на Околовръстното, за да можела да занесе после на баба си питка и масълце. Дето се вика – за едната питка работела с едната пичка. Това не е много за деца, ама е житейска мъдрост. Веднъж на Околовръстното минал Големият Лош Вълк. “Дошъл съм да те прибера, боклук!”, казал той на Червената шапчица, а тя нагло му отвърнала: “Да, ама не можеш. Щото Бойко вече ти отне лиценза да събираш боклука в София!”.

По това време София била страхотен приказен град. Имало много кестени и една златна ябълка. Имало и трима братя – Големият Компир, Малкият Компир и Средния Алабаш. Заради златната ябълка те били във война с Триглавата ламя, която имала цели три глави – съдебна, изпълнителна и законодателна. Но понеже главите не общували много помежду си, тримата братя винаги успявали да прецакат ламята и си хрупали от златната ябълка. По едно време тримата братя се захванали с бизнеса с отвличания. И кого-кого да отвлекат – Кашчей Безсмъртни. Винаги били на далавера с Кашчей. Ако близките му не платели откупа, те застрелвали Кашчей, той се съживявал и братята пак искали откуп. Заради тeхната дързост и красота всички започнали да им викат “Наглите”. Обаче приказният стражар Цецо ги задържал и започнал да ги пуска един по един, щото немал никви доказателства, но гледал да ги респектира.

Освен златната ябълка, в ония времена имало още много златни неща. В това се убедил и един беден момък, който хванал златната рибка. “Пусни ме, момко, и ще ти изпълня три желания!”, крещяла рибката, докато се пържела, а глухонемият момък наливал още олио в тигана.

И докато се разигравала тази приказна трагедия, Хензел и Гретел си вървели по един столичен булевард, щото – като добри деца – били избeгали от час по математика, за да пушат трева. Не щеш ли, по пътя си срещнали Бойко Борисов, който попитал Хензел и Гретел: „За какво хвърляте тия трохи, дечица? Спокойно, нема да се загубите, от тука все направо, направо и сте на Цариградско шосе!” А Хензел и Гретел в един глас отвърнали: „Това не са трохи, това е чакъл, след малко ще асфалтираме.”

Междувременно големият пластичен хирург Татко Карло взел една дебела костинбродска цепеница и от нея издялкал приказно момче на име Азис. За разлика от Пинокио – като лъжел, на Азис му растял не носът, а пишката. “Аз съм момиче, аз съм момиче!”, лъжел Азис, а пишката му растяла. И от това неговото гадже – Карабас Китаеца – бил много доволен и направо цъфтял от щастие и отзад.

Спящата красавица обаче била нещастна. Тя лежала непробудно в своя палат сам-сама, докато не дошъл храбрият юнак Бойко. “Спиш ли, ма?” – сритал я той в ребрата, но тя не помръдвала. Тогава Бойко започнал да я целува. Целувал я къде ли не. Давал й и тя да го целува къде ли не – без тя да осъзнава. Но Спящата красавица така и не се събуждала. “Не е фригидна. Тая верно е мъртва!” – промърморил юнакът Бойко и извикал съдебния лекар Доктор Охболи. Разбира се никой не знаел откъде идвал този псевдоним на доктора, защото – както и при всеки друг съдебен лекар – неговите покойни пациенти не можели да говорят, камо ли да охкат.

Нещата бързо се разнищили, понеже в хода на следствието се установило, че лицето “Спящата красавица” всъщност е злата Баба Яга. Тя от години се преструвала на умрела, за да намаже некой и друг юнашки боздуган.

По това време вдън горите Тилилейски и предимно на пиацата около Министерството на земеделието бродел Котаракът в чизми, какъвто бил приказният псевдоним на чутовния травестит Урсула. Веднъж, както си вървял в гората травеститът Урсула видел чудна гледка: едно магаре, а върху него – едно куче. А върху кучето – един котарак, а върху котарака – един петел. “Страхотно!” – възкликнал травеститът Урсула – “Оргия! Содомия!” А магарето отвърнало: “Не. Ние сме Бременските музиканти!”

Изобщо в гората било едно, а в двореца – съвсем друго. След като изгонила дъщерите си Туршия и Руска салата, Злата Кралица натирила и Снежанка при перверзните горски джуджета. След това Злата Кралица застанала пред вълшебното огледало и попитала: “Огледалце, огледалце от стената, кажи ми коя е най-красива на земята?” Тук, иззад кралицата се показал Бойко и строго казал на огледалото: “Внимавай кво ше отговориш, щото много такива като тебе вече плакаха!”

Търкулнала се Медената питка. И се търкаляла три дни и три нощи. Абе голям търкал паднал. Докато накрая Медената питка се търкулнала право в лапите на лакомата Кума Лиса. “Не ме, яж, Кума Лисо!”, проплакала Медената питка, но лисицата я захапала. И после изкрещяла от болка, щото си счупила зъбите. А Медената питка се усмихнала и лукаво казала: “Ех, Кума Лисо, ако Бойко беше запълнил дупките по магистрала “Тракия”, сега немаше да си строшиш зъбите!” “Засто?” – изфъфлила лисицата, а Медената питка отвърнала: “Щото аз съм автомобилен тас!”

Това е, мили деца! И аз там бех, три дни ядох, пих и се веселих, докато накрая попът смутено ми каза: “Господин Борисов, моля ви, ориентирайте се към приключване. Все пак това е панихида.”

Az-Boiko-1

“Аз, Бойко”
Колектив – сценаристите от „Шоуто на Слави”

Кой е истинският създател на Вселената?
Кой е реалният основател на българската държава?
Кой измисли азбуката?
Кой направи Великите географски открития?
Кой изобрети колелото, парната машина, телеграфа и електричеството?
Кой построи всичко, което може да се построи?
Кой откри топлата вода?

Отговорите на тези въпроси се съдържат само в книгата „Аз, Бойко” – една вълнуваща сага за страшния, но славен път на един мъж през цялата световна история и цивилизация.

„В тая книга съм разказал сичко за сички неща. Ей тва кълбо, къде го виждате на снимката, съм го направил с тия две ръце. Тва океани, континенти, планини, реки, сичко. От – до. Направих го кълбото, резнах му лентичката, ама бех сам. Нема кой едно „конграчулейшънс” да ми каже. Та се наложи да направя и хора. Първо направих Цецо, после сички останали…

А накрая направих и тая книга, в която съм разказал най-важните моменти
от моя живот и от живота на други велики хора. Четете я внимателно и си
водете бележки, щото после ше се изпитваме.”
Бойко Б.

Технимески параметри:
Жанр: хумористична
Издателство: Сиела
Цена: 10.00 лв.
Дата на издаване: септември 2011г.
Корица: мека
ISBN 978-954-28-

Повече информация можете да намерите тук.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Петя Димитрова // 23 авг, 2011 //

    Не харесвам г-н Борисов.
    А, на 50 процента например, харесвах сценаристите на Слави – ореола им на бунтари предимно. Острата им мисъл, парливият им език. Което не значи, че много пъти не са ме дразнили.
    Ей тук вече (без да съм чела книгата, и без да искам да я прочета), свалиха топката тотално.
    Не стига, че в Шоуто на Слави прекалиха с преекспониране образа на Борисов, с тъпите си скечове, с елементарните сценки, разсмивайки не знам кого, ами сега и книга издали.
    Толкова ли нямат нищо стойностно написано да предложат на българския читател, та се хванали да осакатяват и сатиричния жанр?
    Срам ме е.
    Още повече ми е и мъчно, че като читател, следящ и четящ съвременната българска проза (и очарован от повечето неща) , съм толкова подценена…
    Наистина сме чалгарска държава.

  • Багратион Пети // 23 авг, 2011 //

    Поръчкова книга. Няма лошо, но като са тръгнали по тая линия, как не написаха и ред за Първанов? Или за Доган? Всъщност, какво им пука – нали се возят в луксозни джипове… Това е абсурда на прехода – бунтари в джипове, борци за правда с офшорни сметки, шоумени с многотомници. А къде е гласът на художествената сатира? В сайтове, които никой не чете.

Коментирай