Public Republic Art Studio

Из “Черната книга”

22 август, 2011 от · 1 Коментар

ivomir

Психологическа квантово-теологична теория

343167590_b39069b13e
Photo: ttdesign

За тези, които няма
да прочетат тази книга

Приказка от празнотата

Всичко онова, което се случва в живота, не ни дава много духовни сили. Никой не ни учи да се съсредоточим в себе си. Да осъзнаем каква вътрешна сила имаме. Вменява ни се ролята на жертва. Случва се какво ли не, а не можем да контролираме обстоятелствата. Е, този израз не ми допада, защото предполага нещо външно, а аз имам досег с нещо дълбоко в себе си. Приемеш ли външното си просто Аз, с вътрешното ставаш част от цялото. Сливаш се с безкрайността…

Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза, а после се събуди с розата в ръка, значи сънят е бил истина.
Самюъл Коулридж

Когато се прибрах вкъщи и погледнах следите от бодлите на ръката си и малките синини около тях, помислих си същото – случило се е, наистина съм го преживял и почувствал. Хареса ми, сякаш гледам красива картина и се захласвам от щастие.

В този миг всичко се разтвори и аз се озовах на съвсем различно място. Мисля, че тогава се пренесох във Вселената – танцувах със звездна система. Запитах се: Защо правя това със себе си? И отговорът се появи: Защото винаги си търсил това. Всички вие винаги сте търсили това.

Долових движение на цветове – те бяха думи. Усетих какво ми казваха, когато се опитвах да надникна навън: Влез вътре. Търсех когиталността. Отново отговор: Мисълта е в теб – във всяка клетка на твоето тяло. И аз почувствах, бях напълно отворен, просто го попих. Цветовете продължаваха да ми говорят и аз не само чувах онова, което ивиждах, а го усещах в клетките си. Това „усещане” не беше обичайно, а бе по-скоро знание за ставащото в клетките ми – когиталността* е във всичко и всички ние сме свързани.

Когиталността изпълняваше своя танц във всяка клетка на живота, както и обратното. Промених се. Никога няма да бъда същия като преди. Обяснявайки го, едва ли не омаловажавам преживяването. Не вярвам, че някой ще схване изпитаното от мен и ще ме разбере напълно. Емоцията се простира във вечността. И аз съм част от нея. Преди да изрека каквото и да е, в мен се надигна толкова могъща, неописуема енергия. Вихрушката от цветове напомня за образи от различни светове. Успявам да се задържа, да помня, че не бива да пропадам в отвличащата вниманието игра на светлини. И тогава тъмнината се разтваря за светлина, а от другата страна в пространството цари пълен покой…

Думите „Защото е възможно“, изплуваха от нищото и ме изпълниха. Огромната мощ търсеше да сбъдне всички възможности. Тя беше „извън нравственото”, но беше и любов. Нямаше нищо, само тази първична сила. Всички мои представи и убеждения изглеждаха смехотворни и нелепи. Не исках да забравя това. Съзнавах, че мога да отворя очи и да се свържа с хората около мен. Но предпочитах да изчакам, докато всичко се уплътни, а пълнотата на преживяването се изясни, за да го предам. Защо да се връщам? Не исках да отворя очи. А когато го направих, стаята ми се стори твърде ярка. Пожелах да отпътувам отново. Защото…

беше възхитително.

Започна бързо и силно, в главата си чувствах неимоверен натиск. Той ме изтласка в пространството, където чистата жива енергия придобиваше форма. И видях процеса на отделящото се съзнание. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма. Енергията не е лишена от съзнание, но не е и осъзната. Тя е действителна, сама си е субстанция, не е разделена. Тя се разпростира, забавя се в периферията, придобива форма. Има безкраен поток на сътворение, после този необятен процес го поема отново в себе си. И моята частичка енергия влиза и излиза, не повече и не по-малко от всяка друга.

Идеята „аз съм” се върти в кръговрат. Видях точно пред себе си силна жълто-бяла светлина. Избрах да се отворя. Тя ме пое и станах част от нея. Нямаше разделения – никакви фигури или линии, сенки или очертания. Нито вътре, нито отвън присъстваше нещо. Отърсих се от Аз-а, от мисълта, от времето и пространството, от представата за отделеност.

Остана бялата светлина. В познатия език липсват символи, които дори грубо да опишат чувството за чисто битие, единство и възторг, покой и блаженство. Нямам представа колко дълго останах в средоточието на чиста енергия, нито
как бих могъл да я дефинирам. Накрая усетих как се спускам полека и се нося назад, отдалечавам се от светлината.

Виждах себе си – голо, тъничко, светещо същество като дете, излъчващо меко сияние. Вълни от светлината ме докосваха. Почти се замаях от щастие. Смъртта не е пустота. Не е нужно да я чакам, за да узная какво е. Вече не се страхувам от нея. Не можеш да умреш! Не можеш да се махнеш. Не можеш нито да добавиш, нито да отнемеш. Цикличност в неспирния поток на безсмъртието. Прозрях, че светлината е всичко съществуващо, а този свят – само сенки и игра на отблясъци.

Последно за онези,
които няма да четат

Как ще се чувствате, ако всичко се „вълнува” около вас, но погледнете ли го, се превръща в материя, а когато
спрете да гледате, отново да приема вълнови свойства? Тази метаморфоза е в основата на описаната в книгата хипотеза.

Материята е илюзия. Всичко е вълна и следствие от физични взаимодействия на вълните. Светлина, произлязла
от движението на когитални частици, намиращи се преди това в пълен покой, в безвремие, без пространство. Като такива, те притежават пълната информация.

Доказателствените материали за това са много. Един от тях е апокриф, открит в пещера в областта Кумран през 1947г. Това са думи на Иисус Христос към учениците Му, записани от Дидимий Юда Тома. Самият апокриф е наречен „Евангелие на Тома” и започва със следното:

Този, който разкрие значението на тези думи, няма да вкуси смърт.

Основният пасаж, на който спирам вниманието, е:

50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете: Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си. Тя почива, появявайки се в техния образ. Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете: Ние сме Негови Синове и Избраното от Живия Отец. Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой.

Тезата, че материята не съществува, а е холограма, получена от взаимодействията на вълните, може да е странна. Но успехите на квантовата физика в тази посока потвърждават, че цветовете, звукът, миризмите, сетивността и дори усещането за разстояние са вълни, които, след възприемането им и трансформирането като импулси в мозъка, са всъщност илюзорна представа за „реалността” на материята. И ако всичко е илюзия, то каква е нашата роля в нея?

Общото схващане е, че материята съществува и затова ние я виждаме. Оказва се, че е точно обратното – нещата съществуват единствено и само тогава, когато ги наблюдаваме. Този и още много други парадокси на логическото мислене са част от темите в книгата. Целта е, докато четете, да се опитате да „излезете” от стандартната схема и да „видите” нещата от различен квантово-теологичен и философски ъгъл. Но на тези, които няма да прочетат, няма и да се наложи да тормозят главите си с подобни мисли.

Това, което няма да прочетете, е една хипотеза, основана на исторически и теологични факти, научни доказателства, философски разсъждения и психологически констатации. В теорията се доказва, че смъртта не съществува и няма смисъл да се страхуваме от нея, че сме част от цялото и цялото се съдържа в нас. И всичко това е в постоянен кръговрат от познание и емоция. Този кръговрат обяснява прераждането на душата. В процеса на разсъждения, хипотезата ни дава и отговор на въпроса за смисъла на нашето съществуване. Защо сме това, което сме – мислещи холограми? Защо ни има и сме емоционални когитални създания между милиони други такива?

Съвсем логично се стига и до идеята за Големия взрив, до началото, до сътворяването. Теорията отговоря на въпроса защо и как се заражда животът и каква е връзката между всичко живо. Доказва се, че всичко е… мислещо живо – резултат от движеща се когиталност, стремяща се към съвършенство. И ние, като холограмни деца на Светлината, играем една от основните роли за постигането на това съвършенство, създавайки емоциите.

В третата част теоретично се дават насоки как практически да се отделим от пристрастеността си към егоцентризма. Как да измислим собствената си житейска приказка, да я сътворим в действителност и да я направим „щастливо безкраен край“ от кръговрата на когиталността.

Последно…

Какво са облаците, ако не извинение за Небето?
Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята? Какво е животът, ако не бягство от Смъртта?
Болката ражда живот…

Ликувай – битката спечели – сред многото жени, които ме обичат, не съществува тази, седнала до мен… От много имена, с които ме наричат, го няма туй, с което съм роден…

И в тази безнадеждност, седнал на дъга, осмислям себе си и своята война, която ти спечели – докоснал ме с ръка – жената на живота ми превърна във Луна. Предавам се – и твоите ръце горят, душата ми гори сред твойте длани.

Загубих битката и сам ще се изпепеля, превръщайки душата си в кървяща рана. Ликувай – ти вече ме отне от любовта в живота, от бягството в смъртта, от сълзите в земята, от красотата на нощта…

Какво е дъгата, ако не прикритие на Небето? Какво са звездите, ако не път към Надеждата?
Какво е животът, ако я няма Смъртта?
Мълчанието ражда тишина…

* когиталност – идва от латински (сogito – мисля) – това е мисловност изобщо. Някои автори определят тази същност на пространството като Вселенски Разум, други като Енерго-информационна система, трети като Бог; Юнг я нарича Колективно несъзнавано. С оглед на теорията, изложена в настоящата книга, автора измисля, създава нов термин – когиталност, като по този начин се стреми да обедини всички съществуващи досега в един, който свързва и допълва останалите. Въпреки това, с оглед на коректност към другите автори, се запазват дадените от тях формулировки до края на книгата. – бел. редактора

когитални частици – мислещи частици, неизмерими със съществуващите до момента уреди, които са изпълнили цялото пространство на Вселената, намират се в абсолютен покой и притежават пълното познание.

Black-book

“Черната книга”
ivomir

Технически характеристики:

Жанр: психологическа квантово-теологична философия
Издателство: Феникс Дизайн
Корица: мека
ISBN: 978-954-8890-67-0

Повече информация можете да намерите тук.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • дида // 23 юни, 2013 //

    това е страхотно, за мен е едно съвсем ново виждане на съществуващите вече разбирания за материалното, за мисловното, за живота и смъртта…

Коментирай