Public Republic Art Studio

Бутиковият ефект на монохромната фотография

19 юли, 2011 от · Няма коментари

Разговор на Юлия Йорданова с Венета Захариева и Арслан Ахмедов – В.А.З.А.

Veneta_Arslan

Списание „Фотобюлетин” е печатна медия за фотография и други визуални изкуства, което от 2010 година излиза в 4 книжки годишно.
В разгара на лятото прелистваме новия му, втори брой за 2011-а. Негови основатели и издатели са Венета Захариева и Арслан Ахмедов, с които съм на чаша питие в художническото кафене на ул. „Шипка” № 6 в София, където винаги определяме срещите си.

Как и защо се появи „Фотобюлетин”?

Реалността у нас го наложи. След като беше отпечатан последният брой на „Digital Photo & Video”, зейна голяма „черна дупка” от липса на информация, която започна да се запълва хаотично и разпиляно по неспециализирани издания за фотография.

Ако някой искаше да сподели мнение, да напише анализ или да разкаже за фотографско събитие от световен мащаб, трябваше да търси алтернативни медии – в. „Култура”, сп. „Лик” и т.н., чиято публика не е съвсем „фотографска”.

Като фотографи нямахме нищо, което да пипнем, „да помиришем” или да разгледаме отблизо и то да бъде наше. Искахме да имаме нещо, което да представя тенденциите във фотографията, да ни пали като творци, да ни разказва за историята й, да ни представя кадрите на български и небългарски автори…

Един ден се обадих на Арс, помня как докато говорехме, чаках на пешеходната пътека пред църквата „Св. Неделя” и бях безобразно ентусиазирана. Тогава имах уверението на един човек, че ще подкрепи начинание като нашето – периодика, свързана с фотография, и аз бързах да му споделя това, а също и да го попитам дали ще участва в начинанието. После нещата тръгнаха по свой път…

С какво се занимавате извън дейността си като издатели и редактори на списание „Фотобюлетин”?

Венета: Аз се занимавам с фотография, на моменти и с дизайн, снимам „поръчкови” проекти, но и не спирaм да работя по „лични” проекти. Обичам това разграничение, което англоговорящите правят между „business” и „personal” photographic work, защото при нас подобно професионално разграничение няма, всеки казва „снимам”!

Photo Bulletin_1_10.indd

Арслан: Аз пък работя с „Географски информационни системи” към Националния статистически институт. Всяка оставаща ми свободна минута запълвам с фотография и изкуство.

Как се определяте спрямо други подобни издания у нас като сп. „Кино и фото”, двуезичното „Съвременна фотография”, сп. „Фотожурналистика”, някогашното „Българско фото” и др.

Трудно е да се сравняваме с горепосочените издания. Навремето летвата е била много висока, а списанията са се правили от голям екип – десет и повече души, имало е редколегия, която да подпомага редактора и зам. редактора. В.А.З.А. сме само двама души. Хората, които участват с материали в изданията, се свеждат до 4-5 човека контрибютори.

Но се стараем да откликнем на нуждата от фотографско издание на пазара, стремим се към качествен печат и представяне на актуални автори. Трудно е да сме конкурентноспособни спрямо миналото, за нас е по-важно да сме адекватни сега и да откликваме на нуждата, продиктувана от настоящето. Ако някой определи работата ни като стойностна и ни сравни с „Българско фото”, за нас ще бъде чест.

Коя е целевата аудитория на „Фотобюлетин”?

Не само фотографското общество в България, а и хората с интереси в областта, които още не са част от това общество. Таргет група са ни и подрастващите с изявен интерес към фотографията.

2010_2

Според нас фотографията не може да бъде разглеждана изолирано. Тя постоянно се влияе от кино, графика, живопис, архитектура, дизайн…, затова във „Фотобюлетин” има и нефотографски рубрики.

Кои са водещите между тях? Следвате ли принципа „тема на броя”?

Обикновено броевете ни са доминирани от авторово представяне, текст и портфолио. Представянето, от своя страна, е обусловено от доминантна тема на броя. Така например имахме брой, посветен на морето, на пинхол фотографията, фотограмите, портретната фотография, etc.

В рубрика „Фриз” включвате материали за други изкуства, някои от които са далеч от фотографията, като напр. архитектура, битови занаяти, приложно изкуство и прочие. Защо го правите?

Защото идеята ни е тази рубрика да запознава с другите изкуства. Както споменахме, фотографията не може да бъде разглеждана изолирано, най-малко хората, които се изразяват чрез нея, имат интереси и в други области. В този ред на мисли трябва да кажем, че фотографията е огледало, в което се оглеждат другите изкуства. Пък и тя се използва в другите изкуства. Vice versa.

Как подбирате творците, които да представите – световни и български?

Всичко опира до естетиката. Стараем се да избираме съвременни автори, които са проводник на тенденции в развитието на съвременната фотография (и не само на нея). Толерираме стилистика и образи, които са в съзвучие.

Донякъде ни радва фактът, че „Фотобюлетин” не се харесва и не получава одобрението на всеки. Това означава, че вървим в посока, която се разбира от определена аудитория, а онази, която още не разбира какво гледа, вярваме, че ще „порасне”.

Photobulletin_3_covers.indd

Освен това трябва да признаем, че изборът ни на автори е толкова субективен, колкото самата тема за Красивото. Истината е, че и двамата сме напълно наясно с това и се съобразяваме освен с всичко друго, и с личните си предпочитания и вкусове. Критерии, разбира се, винаги има, дори и да не са ясно начертани и гласно споделени. Избираме автори, които мислят, а не просто снимат.

Кой е най-важният въпрос, който задавате на гостуващите ви творци?

Не винаги задаваме въпроси. Понякога оставяме авторите сами да споделят това, което е важно за тях, а то обикновено е свързано с вдъхновението и импулса, които ги карат да творят. Това за тях е най-важно и движещо, следователно и за нас.

В крайна сметка ни интересува отговорът на въпроса: „Какво за Вас е фотографията? ” Той присъства във всяко наше интервю.

Какво цели „Фотобюлетин”?

Да одухотворява, да зарежда с идеи, да осведомява, да учи, да отваря кръгозори, да посреща нуждите на аудиторията си.

Как се справяте с издаването на медия за фотография – срещате ли достатъчно подкрепа и признание? Как намирате сътрудници и автори?

Опитваме се да намерим някакво финансиране, да привлечем рекламодатели, но като че ли ни липсват достатъчно агресия и „нахалство”, които се изискват, за да накараш стената да проговори… Рядко успяваме да постигнем успех, но поне имаме опит в борбата с вятърни мелници…

2010_4

Всичко се случва на приятелски начала и за добрата кауза – в името на Фотографията. Хората помагат безвъзмездно с труд, съвети и информация, за което сме им изключително благодарни и същевременно се чувстваме крайно неудобно, че не можем да им отвърнем подобаващо, поне засега.

Къде се разпространява тримесечникът ви?

Може да се срещне по фотоателиетата в София и в някои от по-големите градове на страната. Както някой преди време каза, ние все още сме „бутиково издание”, за добро или лошо!

Защо „Фотобюлетин” излиза само в принтиздание и в черно-бял дизайн? Нарочно ли преследвате този „бутиков” ефект и бихте ли се отказали от него?

Не бихме се отказали от черно-белия дизайн, защото го създадохме с тази идея – да сме черно-бели, каквото е било първоначалното възприятие на фотографията: монохромна. Това обаче не е бутиков ефект, макар все още, дори и след две години на бял свят, нашето издание да продължава да се възприема като „екзотика”, като „елитарно” и много „ретро”. Този факт ни навява мисълта, че аудиторията ни (с малки изключения) не е съвсем узряла за такава периодика.

Каква е вашата собствена „любовна история” с фотографията? Бихте ли ни я разказали?

Трудно е да се обясни надве-натри… Нека оставим това за друг път.

Hudozhnik_CvetaMarkova

Какво ви „говори” фотографията? На какво ви учи?

Фотографията говори за нещата, които пропускаме, които не виждаме от първия път. Казва онова, което се крие вътре в нас и което понякога нямаме смелост или пък думи да изречем. Учи ни да търсим и да виждаме.

Къде според вас трябва да се изучава фотографията – в Художествената академия, в Академията за филмово изкуство, във Факултета по журналистика или някъде другаде? Изобщо, какво е нужно да знаеш и можеш, за да бъдеш фотограф?

Фотографията трябва да се изучава предимно в художествени академии, университети и колежи за изкуства. За съжаление, в България няма институция, която да създаде истински, конкурентноспособни фотографи, които могат да докажат, че фотографията е изкуство. Всичко в нашите учебни заведения зависи изцяло от личната мотивация на човека.

Как се отнасяте към дигитализацията на изкуството в днешно време? Има ли заплаха за фотографията от нея?

Много актуален въпрос. Не може да се избяга от него, той ни дебне отвсякъде!

Дигитализацията отдавна не е новост, дори вече е рутинен инструмент в рекламната фотография. Незнайно защо в България все още смятаме дигиталното за новост, все още се водят спорове дали дигитализираната фотография е „истинска”. Тези спорове се вихреха преди 10 години в Щатите, но после бяха надживени. В края на краищата прогресът отговори на една нужда, която животът и браншът наложиха.

2011_1

Дигиталното върши работа, удобно е. Вече моделите дори не могат да си представят как така няма да видят кадрите още на дисплея… С бързината лесно се свиква, а и клиентите винаги бързат, немислимо е без дигиталното.

По наше мнение няма никаква заплаха за фотографията. Дигиталното в наши дни може би е еквивалентно на появата на „поинт анд шуут” апаратчетата преди години. Тогава също е имало бум от интерес към снимането – фотографията е станала изключително достъпна и не толкова тайнствена. Сега е същото. Единствената разлика е в носителя, който не е лентов, а е матрица. Всеки е сложил ръце на апарата и снима. Дори и телефоните вършат чудеса чрез вградения си софтуер с моментални ефекти.

Страшното идва само от факта, че достъпността води до нагласата: „Лесно е!”, че едва ли се изисква особена мисъл, камо ли творчество, понеже „машината върши всичко вместо теб”. Хората не могат да си представят, че за да твориш фотография, трябва „да знаеш” – трябва да познаваш светлината, да съзерцаваш, да владееш историята, да си на „ти” с благородните фотографски процеси, традиционния желатин силвър принт, да си в час с феномена Полароид, да си в крак и с последната дума на техниката (дигитална и аналогова), с една дума – трябва да знаеш всичко, случило се в областта, за да избереш правилния инструмент за внушението, което търсиш, независимо дали е рекламен шот, или пейзаж.

2011_2

Какво е отношението ви към любителската фотография?

Ако това доставя радост някому, защо не?

Но фотографията освен рисуване със светлина е и идея. Липсата на идея превръща любителската или дори професионалната фотография в едно голямо „нищо”. В този смисъл няма значение в чии ръце или разбирания попада фотографията, важни са идеите и след това формата и начинът на тяхната реализация.

Как преценявате бъдещето на документалния компонент във фотографското изображение?

Документалността е основата на фотографията, от която тя няма как да избяга. Магията и проклятието на фотографията е безотказно да документира съществуващото, материалното, видимото. Тя е неразделно свързана с това и винаги ще бъде.

Изкуство ли е фотографията?

Още с раждането на фотографията се появява и този грандиозен и като че ли нерешим проблем, за който е изписано и изговорено твърде (да не кажем „болезнено”) много. Но ако тръгнем от тезата, че една от целите на изкуството е да отбележи, промени и развива духовната и материалната еволюция на човечеството, то можем да си зададем въпроса дали фотографията е постигнала нещо в тази посока през цялата си история. Отговорът май всеки го знае…

Какво си обещавате?

Да не се отказваме.

Вашата мечта?

Фотографията в България да „съумее” да си възвърне поне уважението и гордостта, които е имала в миналото, но е изгубила в днешни дни.

Comics_NikolayDimitrov

Рубрики: Frontpage · Visual Art · За творчеството · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай