Public Republic Art Studio

Из „Аз обичам Париж”

17 юли, 2011 от · Няма коментари

Анджела Кларк

from paris with love
Снимка: agaw.dilim

* * *

След още един час в опознаване на квартал „Маре“ и добавяне на още няколко имена на бистра и магазинчета в бележника ми аз приех следобеда си за огромен успех и се опитах да открия обратния път към хотела. Изгубих се само два пъти, но накрая, изпълнена с гордост, се понесох щастливо през фоайето на хотела. Очевидно смяната на Ален беше свършила.

Първото нещо, което направих, когато се върнах в стаята си, бе да включа лаптопа си. Логото на „Епъл“ светна успокояващо срещу мен. Изхлузих чехлите си и се приготвих да се отдам на продължително творческо писане.

Приключенията на Анджела: Сакре бльо* !

Вече спокойно мога да кажа, че първите ми двайсет и четири часа в Париж не бяха точно това, на което съм се надявала. Нямаше никакво каране на велосипед по Левия бряг на Сена в бретански полички, нямаше никакви панталони от Капри. Нямаше дори вездесъщите барети. Обаче аз вече реших да погледна на нещата от по-позитивната им страна и да се отдам на типичната френска радост от живота, не съжалявам за нищо и прочее шансони.

И ако трябва да бъда честна, като изключим факта, че имам убийствена синина на окото (препънах се в обувките на гаджето си през нощта – не, не ви лъжа! Отношенията ни не са претърпели драматичен обрат към по-лошо!), мисля, че ще заобичам Париж. В сравнение с Лондон и Ню Йорк тук всички са много красиви, готини и отпуснати. Всяка втора сграда по улиците е бар, а онези, които не са барове, са кафенета и ресторанти, които се надпреварват да ти навират в ръцете чаши с вино и бира.

Нищо чудно, че Франция има репутация на тотален шик! Самият град също е много красив. Снощи, например, видях Нотрдам целият осветен и едва не се разплаках. И не само защото ми се наложи да се връщам пеш до хотела, без никаква представа накъде вървя, във взети под наем, но пък запазени съвсем здрави дванайсетсантиметрови токчета. Имах чувството, че се нося по реката, а тя всеки момент може да се оттече или да се изпари, или нещо подобно.

Просто беше твърде приказно, за да бъде истина. По-точно казано, нямах чувството, че се нося по реката. Имах чувството, че вървя по нажежени въглени и натрошено желязо. Ох!

Обаче не се притеснявайте, че сега ще изпадна в романтични излияния. Както не изпаднах и снощи, разбира се. И онова, което ме върна обратно на земята, си бях, както винаги, самата аз. Само че този път паднах не на задните си части, а върху лицето си. Така ми се пада, задето ставам посред нощ да ходя до тоалетната! Или по-точно, така ми се пада, задето бях пила толкова много, че посред нощ да ми се доходи до тоалетната. Не съм много сигурна кое беше, ама нейсе.

Както и да е. Просто исках да се включа в блога си и да съобщя на всички вас, че съм добре. Извинете, че не бях на разположение два дена, обаче имаше проблем с намирането на зарядно за лаптопа ми (тъпите „Мак“-ове!), а и блекбърито ми не работи (някой да е имал нещастието да чака сигнал от „Веризон“ във Франция?). Няма значение. Важното е, че вече пак съм на линия и че нямам търпение да чуя вашите съвети!

Да знаете, че всеки от тях може да се озове в списание „Belle“! Обаче сега трябва да вървя. Имам само три часа, докато Бруклин се прибере от дългия си, труден ден на даване на интервюта (горкичкият!), а аз трябва да го изведа за импровизирана вечеря по случай рождения му ден. И да знаете, че най-малко два от тези три часа ще бъдат посветени на опити да прикрия синините по лицето ми, защото иначе няма да има влюбени погледи по време на вечерята. Опасявам се дори дали ще може да преглътне нещо.
Е, се ла ви…

Изпратих статията за блога и изключих компютъра. Странно. Нямах никакъв отговор от Мери, макар да бях сигурна, че в момента е на бюрото си. А другите имейли, включително спешното запитване от парагвайската банка, ще трябва да почакат, докато не си взема дълга и много гореща вана.

____
 *Сакре бльо – възклицание, което днес французите не употребяват. – Б. р.

Az obicham Paris korica
„Аз обичам Париж”
Анджела Кларк

За книгата

Ръцете долу, той е мой!
Анджела Кларк в Града на любовта.

Анджела Кларк е в Париж, Града на любовта. Но нейният любовен живот може би е объркал посоките…

Анджела заменя родния си Лондон с прекрасния Ню Йорк, където вече има всичко и живее мечтите си.

Но когато приятелят й – Алекс, й предлага пътуване до Париж, и същевременно магнатът и собственик на модното списание „Belle” я кани да напише статия за тях, тя не закъснява да се възползва от този невероятен шанс.

Анджела се озовава сред очарователните парижки улици, пълни с дизайнерски бутици. Опиянява се от вкуса на горещия шоколад и ароматните френски кроасани и се влюбва все повече в безгрижния и весел живот на Града на любовта. Но някой крои планове да я провали и да отнеме работата й. А когато зърва Алекс да води разговор на четири очи с бившето си гадже в местен бар, мечтите на Анджела за парижка страст започват една по една да се топят.

Лондон и старият й живот са само на час път с влак и за пръв път от много време Анджела изпитва носталгия.

Тя трябва да реши дали да остане и да се пребори с предизвикателствата, или да побегне към дома…

А къде всъщност е нейният дом?

Мнения за книгата

„Забавна, романтична и сърдечна. Това е идеалният летен роман!” Closer

„Абсолютно задължително за феновете на „Сексът и градът.” Closer

„Чиклит феновете откриха нова сияйна звезда сред авторите в този забавен жанр!” Daily Record

За автора

Линдзи Келк е безкрайно влюбена в Ню Йорк, но сега открива новата си любов – Париж. След големия успех на „Аз обичам Ню Йорк“ и „Аз обичам Холивуд“ това е третата й книга от поредицата „Аз обичам…“. Когато не пише, не чете или не се отдава на нездравословни количества телевизия, Линдзи обича да носи обувки, да пазарува обувки и да критикува обувките на другите. Харесва й да живее в Ню Йорк, но й липсват английските кексчета, Лондон и пиенето на коктейли с джин и сок от бъз в компанията на приятели. Не задължително в този ред.

Любопитно за Линдзи Келк
1. Обичам да правя списъци.
2. На бюрото ми има магическа топка на Хана Монтана и често се съветвам с нея, когато трябва да взема важни решения за живота си.
3. Съквартирантката ми имаше птица на име „Синя Луна” и я мразех. Толкова много я мразех, че дори не можех да погледна към нея. Тя беше зла.
4. Обичам да готвя и намирам чистенето на банята за много успокояващо занимание. Ако живеех през 50-те години на ХХ век щях да бъда чудесна домакиня.
5. Имам странно, изключително неподходящо чувство за хумор. Сериозно, има най-много четирима души на света, които го разбират и приемат. А единият ми е роднина, така че това му е като задължение.
6. Първата песен, на която научих целия текст, беше „1963” на New Order. Това притесни майка ми, но зарадва много баща ми.
7. Естествена блондинка съм. Но никой не ми вярва.
8. Понасям изненадващо добре много количество алкохол, стига да не ми дадете вино или уиски. Последния път пих бяло вино, когато бях зарязана със съобщение по Фейсбук!, и се напих толкова много, че повърнах в чантата си в таксито на път за вкъщи и спах на пода в банята върху палтото си. Някъде в това изречение има поука за вас.
9. Когато бях на шест години, дядо ми затисна пръстите ми на вратата на колата. Никога не му простих и никога няма да му простя.

Технически параметри
Дата на издаване: 18.07.2011 г.
Брой страници: 300 стр.
Меки корици
ISBN: 978-954-771-260-7
Цена: 12,00 лв.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай