Public Republic Art Studio

Четвъртък, 16 юни 2011

17 юни, 2011 от · 6 Коментара

Катя Атанасова

Излизам от входа на кооперацията и срещу мен – куче. Голямо, сиво, прилича на немска овчарка, но не мога да бъда сигурна. Изглежда ми самотно куче. Гледа ме. И аз го гледам. Дори не знам защо. Сега, по принцип, аз кучета обичам. Преди време имах свое, но ми го откраднаха. Казваше се Ред, ирландски сетер, красив и непокорен, любвеобилен и любопитен. Заради последното ми го свиха. Като по учебник. Близо година Ред ми се привиждаше във всеки сетер, все ми се струваше, че лае тъжно пред къщи в очакване да го чуя и да му отворя, нощем ставах, слизах до долу (живея на третия етаж) и отварях вратата. Пред нея нямаше никой.

Сега обаче имаше. Гледам го аз кучето, тъжно е, факт. Твърдо обаче отхвърлям леко прокрадващата се мисъл дали пък да не го прибера? Още повече, че обичам немски овчарки, а това куче отгоре на всичко не просто прилича на такава, а на съвсем определена. Тя, казва се…всъщност няма значение как се казва, беше част от нещо, което беше важно за мен. Всъщност продължава да е. Но сега отхвърлям, не, не, направо отритвам идеята да прибирам сивото куче, което вероятно щях да кръстя Рей и бавно го заобикалям, не го гледам вече, продължавам по улицата и не се обръщам. Поне първите десетина метра. После обаче го правя. И ….ами него вече го няма. Наистина. Бях си помислила, че може да ме последва. Но то не беше. Кучетата, за разлика от хората, може би винаги разбират, когато някой не ги иска. Или не е сигурен, че ги иска.

Мисля си за това, че понякога някой трябва не просто да те гледа, не просто да се докосне до теб, а да те удари, за да го видиш. Така стана с Мартин.

martin
Мартин

Мартин първоначално беше Марта, тъй като не е много лесно от раз да се определи пола на една сова. А Мартин беше сова. Удари се в стъклата на офиса – лъскавия корпоративен офис на 11 етаж, в който напоследък преминава доста голяма част от времето ми. Аз всъщност удара не видях, видях совата, лежаша на нещото като тераса, до единствения отварящ се прозорец на етажа. Другите са затворени. Не ме питайте за дишането и въздуха. Доста голяма сова беше и направо нелепо лежеше там, върху ивицата пясък пред огромното стъкло. Абсолютно първосигнално и без никакви познания за пола на совите, решихме, че е жена. И я кръстихме Марта. Защото месецът беше март. Марта Джамджиева. Дишаше, но не мърдаше. Обадихме се в Зоологическата градина, но там ни казаха, че не могат да приберат птицата. Нямало кой да се грижи за нея. От Дружеството за защита на птиците пък казаха, че те не спасяват птици, те се грижат за средата, разпространението и подобни такива.

Но….не спасяват. С големи молби уредихме Марта да пренощува в частна ветеринарна клиника срещу съответната сума за преспиване на сова. Там се разбра, че Марта е Мартин, но това не промени нищо. Нито за него, нито за нас. На другия ден по някакъв абсолютно случаен и дори леко иреален начин открихме, че в Стара Загора има специална клиника, където нашата птица може да бъде приета. Там пък я закараха БТР, които се оказа, че отивали да свирят точно в Стара Загора. Което пък въобще не мога да си спомня как стана ясно. И как се добрахме до тях. Но те взеха Мартин и го закараха. Там той поживя няколко дни. Но се оказа, че гръбначният му стълб е счупен, не може да се възстанови, той не може да стои на краката си, въпреки че може да лети. И така си отиде.

Пазя си снимката му. Мислейки си за сивото куче, си казвам, че така е трябвало да стане. И че совите не са това, което са. Въпреки, че ми се струва, че Мартин беше…Но няма как да бъда сигурна. Наистина няма…
Затова се заемам с рекламната кампания за едни застраховки.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • Elizbeth // 1 мар, 2017 //

    It’s a shame you don’t have a donate button! I’d certainly donate to this brilliant blog!
    I guess for now i’ll settle for book-marking and adding your RSS feed to my Google account.

    I look forward to fresh updates and will talk about this site with my
    Facebook group. Talk soon!

  • como conquistar um homem de cancer que tem namorada // 6 мар, 2017 //

    Logo, eu gosto de um virgiano , porém ando super insegura em
    relação a nós , eu sou do signo gemeos, e também então
    eu procuro um lado melhor dele , não sei , mas perito vezes eu
    sinto que ele não se importa bastante comigo.

  • Fannie // 5 апр, 2017 //

    I was recommended this web site via my cousin. I’m now not
    certain whether this submit is written by way of him as nobody else recognize such specified about my trouble.
    You’re amazing! Thank you!

  • writing assignment grade 4 // 18 юни, 2017 //

    Loads of outstanding writing here. I wish I saw it found the website sooner.
    Congrats!

  • Jolie // 12 юли, 2017 //

    I think this is one of the most important info for me.
    And i’m glad reading your article. But wish to remark on some basic things, the web site style is
    perfect, the articles are actually great. Great job,
    many thanks.

  • Paulette // 19 сеп, 2017 //

    y Rolex Industrie and Rolex Industrie Además de esto los relojes son un buen productos para obsequiar cuando queres hacer un presente; vas
    a hallar relojes deportivos, para los amantes
    de los deportes; relojes de moda, los que los usuarios más compran; relojes casuales para emplear
    en todo instante y relojes de gran lujo para ocasiones especiales;
    tanto para mujeres para hombres. es una compañía suiza de
    relojes de pulsera y accesorios, creada tras la fusión en dos mil cuatro,
    de Montres Rolex , Cabe n anotar y que H en � los J albores F del @ siglo f XXI c los q relojes S tradicionales n son L
    un R invento z que en � la � práctica, está cayendo
    ^ en q desuso.

Коментирай