Public Republic Art Studio

Банско Джаз 2010 – Лайла Емънс

14 юни, 2011 от · Няма коментари

Интервю на Десислава Берндт с певицата Лайла Емънс

Превод от английски: Полина Георгиева

Jazz Festival Bansko

Всяка година между 8ми и 13ти август в Банско се провежда международният Банско Джаз Фестивал, който е едно от най-големите летни музикални събития в България и е сред водещите културни мероприятия на Балканите.

По традиция в програмата на фестивала присъстват стилове и групи, представящи почти всички джаз тенденции.

В нашата поредица Банско Джаз искаме да ви представим певицата Лайла Емънс, която гостува на фестивала през 2010г.

Лайла, какво е музиката за теб?

Това е важен въпрос! За мен музиката е всичко и аз съм неразривно свързана с нея от много ранна детска възраст. В семейството ни винаги имаше много музика. Всичките ми братя и сестри свиреха на някакъв инструмент; родителите ми обичаха музиката. В къщи винаги звучеше музика. Аз слушах класическа музика, музика от 50-те, джаз от родителите ми, рок енд рол, британски рок, американски фолк, R&B…

02
Lila Ammons, Фотограф: Alex Dobias

Цялото ми семейство е от Чикаго и тъй-като живеехме в съседен град имахме контакт с музикалния живот там. Винаги съм била увлечена в музиката, тя е била винаги извор на утеха за мен, защото е нещо, което правя добре. Мисля че това е един от най-изразените таланти и способности, които имам. От деня, в който станах на три години и започнах сама да се уча да свиря на пиано, музиката е моят живот.

Кога реши да зпочнеш да пееш, а не само да свириш на пиано?

Винаги съм пеела – в детската градина, в църквата, в училище, в гимназията… Винаги съм участвала в нещо музикално. Когато влязох в колежа, първоначално пробвах различни неща, но в последствие реших да се занимавам с музика. За момент си помислих за пианото – но усетих, че истинският ми талант е пеенето.

Ти си внучка на буги-вуги пианиста Албърт Емънс и племенница на тенора саксофонист Джийн Емънс. По какъв начин това обкръжение се отрази на личността и на музиката ти?

Бях тийнейджър, когато научих за дядо ми и за вуйчо ми. Така родителите ми искаха да ни предпазят от рискован начин на живот. Но, очевидно, музиката беше в гените ни. Всички изучавахме класическа музика. Най-голямата ми сестра беше дете-гений на пианото – тя беше и най-ранното ми влияние. Беше десет години по-възрастна, свиреше много добре и участваше в много състезания. Аз бях много малка, когато започнах с уроците по класическа музика. Всички в семейството ми много обичаме музиката; тя е част от ДНК-то ми, от средата ми. Просто нямах друг избор:)

Прекарала си дванадесет години, пеейки в опери, рецитали и оратории в САЩ, занимавала си се и с реклами и филмова дейност. Защо реши да пееш буги-вуги?

Установих, че операта не е достатъчна за мен. Първоначалната ми идея беше да се преместя в Калифорния, не в Ню Йорк, да се занимавам с реклами и да бъда студиен музикант. Имам способността да чета ноти от пръв поглед, а това е необходимо умение за рекламния и студийния бизнес. Мога да прочета почти всичко веднага. Исках да правя филми и бекграунд пеене.

Наистина, правих това в Ню Йорк, но тогава бях фокусирана върху операта. Няколко години по-късно реших да напусна Ню Йорк и да обмисля какво искам да правя в бъдеще.

Един от братята ми ме убеди да се преместя в Минесота, където съм и сега. Около две години изнасях концерти с класическа музика, но накрая си казах „Стига вече!”. Исках да съм сигурна, че съм приключила с операта.

Lila Ammons
Lila Ammons, Фотограф: Alex Dobias

След няколко години творческа отпуска започнах да пея отново – и това пеене беше все по-свързано с джаза. Нарочно направих плавен преход към джаза; исках да изуча правилната техника за микрофон. Понеже съм била изложена на толкова много джаз и поп през ранните ми години за мен не беше толкова трудно да се адаптирам. Първоначално пеех твърде високо, но не ми отне много време да разбера как да използвам и да наглсям правилно гласа си.

04
Lila Ammons, Фотограф: Peter Brunner

Докато пеех опера започнах да проявявам все по-голям интерес към музикалното си наследството и се запознах с хора като Джон Хамънд (голям поддръжник на цветнокожите изпълнители през 30-те и 40-те години). Бях сигурна, че някой ден ще се завърна към корените си. Разбрах, че Албърт е бил велик музикант и че бих искала да направя нещо повече, за да могат хората да научат за него.

С Аксел се запознах в къщата на Крис Пейдж (Кристофър Пейдж, автор на книгата „Буги-вуги – Албърт Амънс и музиката му“). Там се заговорихме за Албърт Амънс.

През 2006г., девет години по-късно, Аксел ми писа: ”Между другото, през 2007г. се навършват сто години от рождението на Албърт Емънс”. И аз си помислих: „Това е перфектно, ето това мога да направя”. Така за една година проведох концерти в различни щати, а и други хора предложиха да проведат фестивали по повод годишнината на Албърт.

03
Lila Ammons, Фотограф: Peter Brunner

Организирах и изнесох концерта на 22 септември 2007г., един ден преди рождения ден на Албърт, в историческата Първа Методическа Църква в Храма в Чикаго. Имаше петима пианисти – Алекс Цвингенбергер от Хамбург, Германия; Ервин Хелфър от Чикаго; Карл „Сони” Лийланд от Лос Анджелис; Боб Сийли от Детройт; Бъч Томпсън от Сейнт Пол; пианисти от Чикаго, както и непрофесионални американски буги-вуги пианисти, които познаваха Албърт, Пийт Джонсън и Мийд Лукс Луис когато са били млади. Почти 500 човека дойдоха на концерта.

Франц Джаксън също беше там. 94-годишният тенор саксофонист е изнесъл първото си професионално представление заедно с Албърт Емънс когато е бил на 16г., през 1929. Всичките ми братя и сестри бяха там, и, разбира се баща ми – един от синовете на Албърт, епископ Едсел Албърт Амънс (той почина през декември 2010).

2010г. беше първото ти участие на Международния Джаз Фестивал в Банско. Как беше?

Джаз фестивала в Банско беше удивително преживяване за мен. Чувствах, че хората обичат тази музика. Музиката проникваше в хората, защото това е музика, обичана по цял свят.

Наистина се забавлявах – бяхме посрещнати и приети много добре! Беше чудесно преживяване на прекрасно място.
Бяхме и в София, където свирихме пред Германския посланник. Имахме възможността да посетим някои красиви църкви и музея с иконите. Бяхме там само няколко дни, но бих се радвала да се върна пак .

Ти изнасяш представления с буги-вуги блус пианиста Аксел Цвингенбергер. През 2008г. беше издаден първият Ви албум “Lady Sings the Boogie Woogie”. Кое за теб беше най- изненадващо, работейки с г-н Цвингенбергер? А с други музиканти?

Навсякъде, където изнасям представления с Аксел се забавлявам много. Освен това имам шанса да правя нещо, което винаги съм обичала – да пътувам. Досега като дует сме изнесли концерти в над десет страни. Пътувайки, постоянно се изненадвам колко са заинтересувани и какви познания имат хората от други страни за корените на американската музика.

Британските музиканти, особено The ABC&D of Boogie Woogie с Чарли Уолтс (барабаниста на Ролинг Стоунс) бяха едно неочаквано удоволствие, защото всички разбират английски и оттам подтекста на песните. И, разбира се, да работиш с Чарли Уолтс е шанс, който се случва веднъж в живота.

За какво мечтаеш?

Относно буги-вуги-то, мечтата ми е да го представя на колкото се може повече хора тук, в САЩ, да им припомня за него. Имаше възраждане на Рок енд рола и на рагтайма, в момента има възраждане на суинга.

Искам да видя как това ще проработи с буги-вуги и с класически блус. Различен тип музика е, хората трябва да я слушат по различен начин. Не е като electric Chicago blues, не е така добре познато и е някак по-изтънчено. Но всъщност буги-вуги-то и класическият блус са в корените на съвременната музика. Това повлия на другото ми пеене и ми отвори нови възможности – не много хора пеят този стил. Всеки път, когато чуят музиката, хората са ентусиазирани.

Мечтая за създаване на проект с известни музиканти за запазване на това музикално наследство; бих искала и Аксел да участва в този проект.

От друга страна, в момента записвам класически джаз албум. Това е дебютният ми запис.

Наскоро открих един джаз квинтет тук и заедно свирим блус и би-боп в Минесота. Има много добри млади пианисти тук, и се надявам, че те ще се обърнат към буги-вуги-то и корените на блуса. Да, мечтата ми е да вдъхновявам младите хора.

Кое е най-важното, което хората трябва да знаят за теб?

По време на турнето с Аксел аз открих нови неща за самата мен. Аз съм като всички останали хора. Следвам страстта си и съм щастлива да имам хора до мен, които ми дават шанса да го правя. Уча се да бъда по-щедра.

Когато бях малка мечтаех да съм културен посланик, да пътувам по света и да разпространявам добро усещане чрез музиката, да помагам на хората да комуникират. Чуствам, че всички разбират езика на музиката. Опитвам се да достигна сърцата на хората, това съм аз.

www.myspace.com/lilaammons

Лайла Емънс е внучка на легендарния буги-вуги пианист Албърт Емънс и племенница на тенора саксофонист Джйн (Джъг) Емънс.

Учи класическо пеене в Ню Йорк и пее 12 години в опери, рецитали и оратории в САЩ и Европа. Занимава се с реклами и филмова дейност.

Премества се в Минеаполис, където свири в Dakota Jazz Club и Ресторант, Artists’ Quarter, Bellanotte, Rossi’s Blue Star Room, the Dakota County Jazz Cafe, летните и зимните джаз фестивали в Минесота и други. Там тя преподава и работи над дебютния си албум.

Рубрики: Frontpage · Незабравимо · Около света · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай